// Вие четете...

Съдба ли е морето

Какво се случи преди повече от половин век?

Детските години на нашето момче, останало без надзор, преминали в безгрижие и шляене по улиците, бързо дошъл и първия учебен ден. Безгрижието обаче не свършило, минала първата учебна година, а нашето момче даже не успяло да се научи да чете, може да се каже, че си е останало неграмотно. Почти по същия начин преминала и следващата, но за разлика от първата, започнали да го задържат в училище за да си напише домашните. Така минавал денят, но краят не бил никак приятен. Контролът по написването на домашните и ученето на уроците бил възложен на училищния прислужник, който бързо въвел свой метод на възпитание. Вместо проверка на домашното, прислужникът заставал на вратата на стаята с малка лопатка в ръка и когато непослушният минавал покрай него получавал изтупване на задната част на панталона, а поздравът бил „Изчезвайте бре калпазани“. В края на краищата методиката на прислужника се оказала правилния подход за безгрижното наше момче. Научило не само четмо и писмо, но се научило и на сметки, което по сетне се оказало едно добро начало.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар