// Вие четете...

Управлението

Какво се крие зад „Права на Човека”?

НС1„Дадеш ли съвет на умния – ще ти поблагодари, дадеш ли съвет на глупака – ще ти се надсмее.“

Какво се крие зад „Права на Човека”?

Според „Всеобщата Декларация за Правата на Човека” в чл.18 се казва, че „Всеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва правото да смени религията или убежденията си, както и свободата да изповядва религията или убежденията си, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез обучение, обреди, богослужения и ритуали.“ Всичко казано по-горе звучи твърде добре, но сред нас има хора, които не са такива каквито изглеждат и това са хората членуващи в различните тайни общества. Като общество могат да бъдат определени различни групи от хора, които изповядват едни и същи разбирания най-общо казано за живота. Погледнато от гледна точка на религията в нашата страна официалната религия е православното християнство, но има и други общности от хора които споделят и изповядват други религиозни вярвания. Има и такива общности от хора, чийто религиозни вярвания се определят като антихристиянски, тоест християнството ги определя като ерест. Тези хора не споделят християнските ценности, те в своята си дейност не се ръководят от християнските добродетели, а от считаните за смъртни грехове.
Православната църква определя като смъртни грехове следното човешко поведение: ерес, разкол, отстъпление от християнската вяра, богохулство, вълшебство и магьосничество, човекоубийство и самоубийство, блудство, прелюбодеяние, противоестествени блудни грехове, пиянство, светотатство, грабеж, кражба и всяка жестока обида. Словото Божие ни открива греховните страсти, които живеят и действат в нашата повредена природа, открива ни всички техни хитрости, разобличава злобата, когато тя, за да ни измами се прикрива под маската на добродетелта, и ни научава да се борим с живеещия в нас грях. Словото Божие ни показва козните и замислите на искащия да ни погуби враг – дявола; то ни учи как да отблъскваме лукавите му стрели.
Разглеждането на тези въпроси нямат за цел да информират и да рекламират опасни за нашето християнско общество секти, нито пък да се насажда някаква вражда между хората заради техните религиозни вярвания и разбирания. Целите на тези публикации са хората да научат умело прикривани тайни за същността и религиозните вярвания на тайните общества. Хората трябва да знаят, за да са в състояние да направят правилния избор за своя модел на поведение.
Какво всъщност означава правилен избор на модела на поведение? Има две категории към които могат да бъдат причислени действията на отделния човек, а именно добро или зло. Оценката може да бъде едната или другата, зависи от гледната точка от която се оценяват действията на човека до нас или пък става въпрос за самите нас.
Религиозната принадлежност ни дава основание за моралната оценка на случващото се в нашия живот. Ако принадлежим към православното християнско общество ние най-малко ще се опитваме да спазваме десетте божи заповеди или да не извършваме някой от смъртните грехове, тоест да не вършим „зло” към никое човешко същество, но ако принадлежим към някоя друга религиозна общност, която според чийто религиозни вярвания се определят като антихристиянски, то същото това „зло” може да бъде определено като „добро”. И обратното вършейки добри дела към другите, може да се окаже, че вредим на самите себе си. Тогава къде е истината?
Какво трябва да знаем за злото, за да изберем доброто? Според християнството дяволът или сатаната са олицетворение на злото, но пък вярата в него се е превърнала в основна религия за тайните общества. Лошото е, че в последните години у нас на преден план излязоха именно такива общности, изповядващи сатанизъм, масонски ложи, дори вече и не се крият от обществото. Най-известните представители на политиката, изкуството, бизнеса, управлението на държавата демонстрират своята принадлежност към общността на масоните и се считат за нещо повече от останалите хора.
Всъщност какво представляват тези масонски организации? Това са „международни тайни мъжки сдружения с йерархично устройство и с традиционни ритуали”. Според официалната масонска литература класическото масонство се основава на неизменното присъствие на Великия архитект на Вселената и на първостепенното значение на човека като върховен смисъл на битието. Според тях това означава, че не Бог, а човек има първостепенно значение. На преден план излиза една древна идея за стремежа им да станат богове.
Понятието „Архитект” идва от една юдейска легенда за строежа на Соломоновия храм, която стои в дъното на масонската идеология. Той символизира Царството Божие на земята, а тайната за строежа на този храм неговия строител отнася в гроба. Тази тайна се търси от тогава, което на практика означава, че се търси пътя към божественото, но без Бога. Това може да бъде постигнато само като се сключи сделка със Сатаната, тоест с Дявола, който ти дава всичко земно, но ти взема душата.
За обикновените атеисти, това им се струва само една приказка и те стигат до първите три степени на масонството, тоест до така нареченото синьо масонство. За тях ложата остава просто един клуб, в който човек може да завърже важни връзки с влиятелните хора. В тези „клубове” има страни ритуали, но пък какво да се прави, нали такава е традицията. Други по-малко на брой, но пък за сметка на това по-просветени от атеистите стигат до върховете на масонските тайни общества. Тези хора могат да достигнат до най-високите степени, тоест тридесет и трета или деветдесет и девета. За тях Сатаната не е просто някакъв литературен образ, а истинска реалност. Поклонението пред Сатаната и сделката с него са задължителна част от „просветлението”. В „библията” на масоните е казано „Всички ние, заемащи високи степени, трябва да съхраним масонската религия в светлината на луцеферианската доктрина”. Знаем, че Луцифер е ангел, който се е възгордял и не се е подчинил на Бога, за което е бил низвергнат, според Светото писание.
Според висшите масони Луцифер е Бог, и той е равен на християнския Бог. При висшите сили не може да има светлина без сянка, красота без грознота, бяло без черно и т.н. така се достига до приемането на доктрината на сатанизма, което е истинската и чиста философска религия, да се вярва в Луцифер, който е равен на Бог.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар