// Вие четете...

Нестандартни размишления

Какво разказват очевидците?

„Съмнението е по-лошо от смъртта.“

Какво разказват очевидците?

Дали чуждоземните посетители са ни напуснали завинаги, или отново ще се върнат? А може би има такива, които изобщо не са заминавали? Възможно ли е да са сключили договор с тези, които управляват Земята, а те – тихомълком – да добиват както и преди различни изкопаеми?
За това говори следния факт: през февруари 1998 г., разказва Ян ван Хелсинг, на летището във Франкфурт имах среща с агент на южноафриканските тайни служби. Той беше бур, тоест с бяла кожа, и ние всъщност се видяхме, за да обменим политическа информация. Аз му показах моята (за него още непозната) книга „Проектът Алдебаран“ и снимките на немските „оръжия-чудо“ – летящи дискове (виж Изображения 41–44). Между въздушните кораби, прототипите на които са произведени в заводите на Месершмид в Аугсбург, в Ной-Бранденбург, в Бреслау, както и във Винер Нойщад, имаше и един във формата на пура. Когато видя снимката, този добре обучен и хладнокръвно изглеждащ господин стана нервен. След това каза, че искал да ми разкаже нещо, което не би доверил на никой друг.
Като син на заможно семейство израснал в голяма ферма и един ден заедно с дойката си – дебела черна африканка – тръгнали на път, когато внезапно видели летящ обект, който се приближавал. Той съвсем скъсил разстоянието, след това се задържал на няколко метра от земята, една врата се отворила, спуснала се автоматична стълба и някакъв мъж пристъпил напред. Междувременно дойката побягнала, но той останал като закован на мястото си. Агентът заяви, че онзи бил облечен с комбинезон, имал дълга свободно пусната руса коса и „най-сините очи, които някога бил виждал“. Мъжът от кораба се държал така, сякаш го познавал, помахал му с ръка и го подканил да се приближи. В този момент той побягнал.

Изображение 40: Така нареченото съоръжение Андромеда, голям немски космически кораб с форма на пура, разработен между 1944 и 1945 г. Кога и дали той отново ще бъде използван, засега е неизвестно. Свидетелството на южноамериканския агент показва, че някои техници са успели да укрият определени технологии от Съюзниците.

Мъжът насреща ме гледаше опулено и каза, че по-късно, в кариерата си на южноафрикански агент, постоянно срещал подобни хора, които очевидно работели за правителството, но естествено били с вратовръзки и подстригани коси. Той не можа да каже дали администрацията знае кои са те.
След като се поотпусна, бурът ми разказа още един епизод от живота си, който е по-подходящ за темата анунаки.
Той познавал някакъв фермер, който притежавал толкова много земя, че трябвало да обикаля дни наред с кон, за да следи дали всичко е наред. В земите му имало малко езеро, което имало странно свойство да се оттича нанякъде. После обаче отново се пълнело. Самият собственик на фермата предполагал, че то вероятно е свързано с някаква подземна река или друг източник и по тази причина водата постоянно променяла нивото си.
Веднъж, когато бил на обиколка, до изпразненото езеро заварил приземена летяща чиния. Въпреки че бил въоръжен, той решил само да наблюдава какво ще стане. Не се появил никой, дори и след часове. Собственикът на фермата не знаел как точно да постъпи. Да се върне до фермата, означавало много път, по онова време нямало мобилни телефони, а на един ден път с кон не живеели никакви съседи, на които би могъл да съобщи. Затова решил да прекара нощта на мястото. Чак на следващия ден се появили хуманоиди с рептилни черти. Не са неприятни или страховити, решил той, докато лежал в убежището си. Според думите му те носели контейнери с някакъв материал, суровина, която добили на място и внесли в летящата чиния. След като натоварили много подобни контейнери, отворът се затворил зад тях и те отлетели.
Какъв ли е бил материалът? Дали тези същества не идват на Земята само за да го набавят? Анунаките, както изглежда, са дошли заради златото, което са добивали с течение на хилядолетия. Те не са искали да завладеят Земята, защото винаги са се връщали на собствената си планета. Тоест, за нас хората не представляват опасност. Освен това тук са били изложени на процеси на стареене, което е и една от причините за бунта на работниците – анунаки.
Но междувременно Земята се насели. Да приемем, че вие и аз сме анунаки. След дългото си отсъствие установяваме, че някои неща са се променили. През последните векове човекът се е развил технологично и вече лети в космоса. Той притежава атомни бомби, радари и друга техника, която ни затруднява просто да се приземим и да добием така нужния ни материал. Какво да направим? Да превземем планетата? Прекалено е. Какво ще постигнем? Тук остаряваме твърде бързо. Следователно остава само едно – да сключим договор с някого, който ще ни помогне за това, от което имаме нужда, и после отново да изчезнем. Може би ще трябва да дадем нещо в замяна – бартер, така да се каже. Някаква технология?
В допълнение, Ян ван Хелсинг разказва, една много ненормална история, която може и да ни предложи отговор. В едно от пътуванията си в САЩ през 1990 г. се запознах с приятелката на преуспял американски адвокат, с която се сприятелихме. Един ден тя ми разказа следната случка: приятелят й, нека го наречем Марк, още на трийсет години бил добре заплатен юрист. Когато по тяхна покана един ден пристигнал в околностите на Хюстън, камериерката го помолила да изчака, защото домакините в момента били заети. Тъй като се познавали отдавна, тя му предложила да отидат в кухнята и да изпият по чаша кафе. Той приел. Побъбрили си и в един момент вниманието му било привлечено от няколко стола със странна форма, поставени малко настрани. Когато заговорил за тях, камериерката първоначално станала неспокойна, но след като се поуспокоила, казала приглушено:
„Ако не кажеш на никого… Ами, веднъж в месеца всички служители и прислужници в имението се освобождават. Оставам само аз, защото работя тук много отдавна. Всеки път на този ден на поляната ни се приземява една летяща чиния…, а след това се чудим какво да правим, защото съществата, които излизат от нея, не приличат на хората, а са гущероподобни и имат три пръста и опашка. Те винаги носят големи куфари, които след това дават на … В замяна не вземат нищо.
Столовете са направени специално за тях: поставките са за техните три пръста, а дупката на облегалката – за опашките им. Аз смятам, че носят пари – веднъж видях един отворен куфар.“
Младата жена, която ми разказа това, сподели, че приятелят й бил толкова шокиран, че известно време след това закрил адвокатската си кантора (бил е на 35 години) и заедно заминали за Карибите. Без друго вече бил спечелил достатъчно, за да не му се налага да работи. Преживяването наистина го довършило.
Какво ще кажете? Измишльотини? Глупости, фантастика?
Може би. Аз самият не знам какво да мисля. Не съм присъствал лично, историята ми беше разказана. За мен обаче нещата не са по-неправдоподобни, отколкото ако някой каже, че преди хиляди години бил разделил морето на две, за да премине със свитата си.

Изображения 42 и 43: По време на Втората световна война в изследователските центрове на германския Райх се разработват различни въздушни кораби с кръгла форма. Между тях с турбини, както и с антигравитационни двигатели. Общият брой на прототипите би трябвало да е 62. Тук виждаме летящите дискове, наричани Хаунебу II, по време на тестов полет. Изображение 44: ВРИЛ 1 също е конструиран на антигравитационен принцип, но е по-лек от Хаунебу.

Към Изображение 41 и 43: За Хаунебу II един немски пилот разказва, че през 1943 г. в Нойбранденбург е видял два от тези диска и разговарял няколко часа с пилотите. Обяснили му, че Хаунебу работел с антигравитационен двигател, който функционирал на принципа на противоположната ротация на сплескана лемниската на Берноли. С помощта на противоположно въртящи се шайби във вътрешността на кораба се създавал увличащ динамо-ефект. Той образувал нулево поле около космическия кораб, вследствие на което бил засмукван към него. В каквато и посока да бъдело насочено това поле, корабът го следвал. Този тип двигател предизвиквал внезапни зигзагообразни движения, които се забелязвали отвън, но не и в самия кораб. Вътре в него пилотът не бил изложен на никакви центробежни сили, тъй като корабите притежавали собствено магнитно поле. На следващия ден щял да се проведе разузнавателен полет около Земята.
Човекът описва това, което лично той видял: „Естествено при изгрев Слънце целият екип стоеше пред вратите, за да преживее фантастичното събитие и да види тези страховити летателни машини със собствените си очи.“ Той разказал, че се чуло само тихо бръмчене и двете Хаунебу много тромаво се отдалечили от самолетната площадка на около шест-седем стотин метра височина, а после внезапно ускорили и изчезнали като светкавица.
След това казал: „В разговора ни пилотът спомена, че при тези кораби нямало пробив в звуковата бариера.“
А сега нека да оставим това поне засега и да обърнем поглед към свидетелствата на шумерските клинописи. Те ни разказват за анунаките – както в Битие се говори за божии синове, които давали мило и драго за земните жени.
Тези древни текстове разказват събития, случили се буквално по този начин или поне приблизително. Налице са достатъчно артефакти, доказващи инвазията на чужда цивилизация.
Нека споменем и изследванията на румънката Изабела Йорга. Тя описва как през 1961 г. Никола Власа намира т.нар. плочки от Тартария, за които първоначално се предполагаше, че са донесени от Шумер. След като са изследвани и датирани в Москва, се оказа, че документите с шумерска писменост са две хиляди години по-стари, отколкото другите от района на Тигър и Ефрат. Руският историк Н. Жиров прави извода, че шумерският народ първоначално идва от Карпатите и едва хилядолетия по-късно се разселва в териториите на днешен Ирак. Независимо от този факт обаче въпросните плочки съдържат същите информации за анунаките и Изабела Йорга смята, че Нибиру не е тяхна родна планета, а междинна станция. Тя предполага, че анунаките са дошли от Алдебаран.
Ако повярваме на тези текстове – така, както други вярват в написаното в Библията, Корана, Ведите (или където и да било другаде) – излиза, че преди много години планетата ни е била обитавана от извънземни вестители на културата. Едни от тях идват от Сириус, други – от планетата Нибиру, трети от нашата Слънчева система. И както вероятно можете да си представите, териториалните междуособици са ескалирали във войни. Говорим за войните между елохим и нефилим (Нефилим в българския превод е „исполин“, става дума за войните на исполините, виж например II Цар. 21:19-20, другите синоними в Библията за исполини са „емими“, „замзумими“, „рафаими“, Голиат и др. – бел. прев.) от Стария завет. За проблемите между „боговете“ научаваме от сведенията на древните германци, гърци, индийци и на много други народи.
Вероятно никой не знае кои от тези пришълци са били благоразположени към хората. Носят се слухове, че американското правителство съхранява катастрофирал извънземен кораб в Зона 51, дори, че вече са създадени и нови такива и че космическото пространство се проучва. Подобни неща се разказват и за германския Райх, в случая дори има отличен снимков материал, доказващ създаването на летящите дискове. Но технокрацията не ни изпълва с повече любов, а напротив. Технологиите и научните постижения често изкушават да бъдат използвани за властови цели, било то генетични манипулации, клониране на хора и др.
Може би си мислите, че всичко това е твърде прекалено, но е дошло времето да погледнем истината в очите и да научим онова, което скритите владетели на нашата планета от векове пазят в тайна и го споделят само в елитните си ложи. Това, което развеселява незнаещия, за тях е сериозно и се проучва. В това е разликата. Ако разследванията им покажат, че зад подобна история не се крие нищо реално, те най-малкото вече го знаят със сигурност и оставят нещата настрана, като безинтересни. Но ако нещо бъде намерено, материалът се конфискува, обработва и се използва.
Повечето хора от нашето културно пространство – смятащи себе си за „просветени“ граждани – всъщност не изпитват нужда да правят свои проучвания, а само се присмиват (и е толкова по-удобно!): „Абе, нали иначе щяха да го кажат по телевизията.“

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар