// Вие четете...

Нестандартни размишления

Какво разказват легендите?

„Очевидци ще има винаги, да има само какво да видят.“

Какво разказват легендите?

Нашата сегашна цивилизация също е на крачка от зенита си и е задействан процес на ликвидиране на „старото“, както единодушно са предсказвали ясновидците във времето от различни точки на планетата. Те казват, че отново всичко ще започне отначало – интересното е, че се споменават нови технологии, космически кораби и контакти с хора от недрата на Земята.
Чарлс Берлиц съобщава една подобна легенда: „В сърцето на Азия, в Монголската пустиня и планините на Тибет от много векове се разказват тайнствени и мистични предания за Агарта и нейния владетел, Краля на света. Според вярванията на мнозина, Агарта е подземен свят, изграден от големи пещери под централно азиатското плато. Някога през тайните му входове древните племена прекосили света и продължили да живеят невидимо от нас. Този подземен Шангри-Ла би трябвало да съществува и често владетелят му, Кралят на света, предсказвал, че птиците и животните на Земята внезапно ще замлъкнат. Преди стотици години той направил пророчество, което – пресметнато от момента, в който се е появило – се отнася, подобно на много други предсказания, до втората половина на 20 век. Хората все повече щели да забравят за душите си… На Земята ще цари най-ужасната поквара. Човечеството ще прилича на стадо кръвожадни животни, настървени за кръвта на своите братя. Полумесецът ще потъмнее и неговите последователи ще потънат в лъжи и безкрайни войни… Короните на кралете ще паднат… Ще има ужасна война между всички народи на този свят… Цели нации ще бъдат заличени… Глад… Унищожение, което не признава закон… Невиждани събития… Преследваните ще привлекат вниманието на целия свят… Улиците ще бъдат препълнени с хора, които ще бягат от едно място на друго… Най-големите и най-красивите градове ще изгорят в пламъци… Семейства ще бъдат разпилявани… Вярата и любовта ще изчезнат… Светът ще бъде опразнен… След петдесет години ще са останали само три големи нации… А петдесет години по-късно ще има осемнадесет годишна война и катастрофи и след това народите на Агарта ще напуснат подземните си пещери и ще излязат…“
Според д-р Мулдашев имало три вида пещери-самадхи:
1) Пещери-самадхи с хора от нашата цивилизация (Сен Жермен?), 2) пещери-самадхи с атланти и хора от още по-древни цивилизации (Лемурия, Хиперборея) и 3) смесени пещери-самадхи с хора от нашата и предишни цивилизации.
Всъщност самият д-р Мулдашев успява да намери и да се сприятели с двама „отговорници“ на пещера-самадхи, която приютявала поне един от атлантите. Мулдашев научава, че по-възрастният от двамата вече не ходел до пещерата (той е 95-годишен), а по-младият правел това винаги веднъж месечно или на пълнолуние, или 11–12 дни след него.
По-младият „отговорник“ обяснил, че една седмица преди да отиде в пещерата, започвал да медитира, а когато влизал в първото й помещение, започвал силно да се моли и да задълбочава медитацията си.
Това е всичко, което Ернст Мулдашев и спътникът му Валери Лобанков успяват да узнаят от него. Възрастният или „по-възрастният особняк“, както Мулдашев го нарича, бил по-разговорлив.
Мулдашев записва на касета един извънредно интересен разговор и го публикува в книгата си. Ще цитираме най-важните пасажи от него.
След като д-р Мулдашев, Валери Лобанков и преводачът Кирам заемат местата си, Мулдашев показва рисунката на атланта (Изображение 13) на възрастния мъж.
Първоначално той поседял безизразно и казал, че темата за пещерите-самадхи е тайна и той не желае да говори за тях. Мулдашев пише:
• Въпреки това съм убеден, че в пещерите има хора в състояние на самадхи, изглеждащи точно така – не отстъпих аз и отново показах рисунката. – В залите, до които имам достъп, няма хора, които да изглеждат по този начин. Има подобни…
• Ние с Валери се спогледахме. Той прошепна: – Там има много! Но щом в залите, до които имате достъп, има хора в състояние на самадхи, които изглеждат по подобен начин… – тук нарочно направих пауза. – Не всички изглеждат така – отвърна по-възрастният особняк раздразнено.
• Но в другите зали на пещерите – продължих аз – би трябвало да има хора в самадхи, които изглеждат точно по същия начин като този на рисунката. – Те не изглеждат точно по същия начин. И това е тайна.
• След това той взе нашата рисунка в ръка и изведнъж каза: – Вълнувам се, когато гледам подобно нещо! От къде я имате?
Мулдашев не отвърнал и започнал да говори за третото око. Мъжът отричал съществуването на трето око, но за очите на съществото в пещерите-самадхи, както и за носовете им той казал следното: – Някои от тях имат извънредно големи очи, други не.
• Виждали ли сте във вашите пещери хора с подобни носове? – Не, формата на носа при тях е друга. При едни носът е малък, при други голям, точно както при хората.
• Но в другите зали на пещерите, до които нямате достъп, може ли да има хора с такива вентилоподобни носове? – Това е тайна.
• Лобанков се наведе към мен и ми прошепна: – Това звучи като „Да“. Твърдите ли, че хората от пещерите имат големи или малки уши, като на рисунката? – продължих с анатомичните въпроси. – Те имат големи уши, някои от тях дори много големи, но при някои са съвсем обикновени. Толкова малки уши като на рисунката никога не съм виждал…
• Имат ли хората от пещерите уста като тази от картинката? – По-възрастният особняк се вгледа в снимката. – Не, нямат такава уста. Устата им е като на обикновените хора. Но… може и да е съвсем иначе.
• Как? – Това е тайна…
Д-р Мулдашев се информира за гръдния кош, при което по-възрастният „отговорник“ потвърдил, че някои имали по-голям гръден кош от нормалното, и обяснил, че не е изключено в пещерите да има хора с различна големина на тялото. Следният въпрос на Мулдашев може да се определи като много вълнуващ:
• Имат ли хората от пещерите необичайно голям череп? – Зависи. Някои имат много голям череп, други имат голям удължен череп, а някои – съвсем обикновен. Всички са с дълги коси.
• С Лобанков отново се спогледахме. И двамата мислехме за едно и също: в пещерите има хора от различни цивилизации. Внезапно по-възрастният особняк взе рисунката в ръка и без да чака нов въпрос, каза: – Ако хората от пещерите имат лица като това на рисунката, то тогава тялото им е голямо и силно. Ако имат нормални лица, телата им са по-слаби.
• Двамата с Лобанков мълчахме. По-възрастният особняк индиректно заяви, че в пещерите има хора, чиято външност напомня на нашия хипотетичен атлант (естествено след някои корекции).
А виждали ли сте хората от пещерите да имат плавателна ципа между пръстите на ръцете и на краката?… – Не, никога. Те имат съвсем обикновени пръсти на ръцете и краката, само че ноктите им са много дълги.
• Разпервали ли сте им някога пръстите на ръцете или на краката? – Не…
После Ернст Мулдашев го пита за очите и дали те са с по-големи извивки на клепачите, на което по-възрастният отговорник не могъл да отговори, защото съществата ги държали почти затворени. След това взел снимката на атланта и отново се развълнувал.
Мулдашев продължил да пита за смисъла на пещерите-самадхи, но мъжът не пожелал да даде конкретен отговор. Той обяснил, че имало защитна стена, която препречвала входа за външни лица. Ако все пак някой издържал на необходимата пробна медитация, можел да влезе в пещерата. Според стареца това никога не се е случвало.

Изображения 22 и 23: По-възрастният отговорник за пещерите-самадхи казва, че в пещерите има същества, които са с удължен череп. Черепи с подобна форма има не само в Тибет. Левият принадлежи на Нефертити от Египет, а десният е намерен в Боливия, т.е. в Южна Америка. Случайност?

• Кой не ги допуска в пещерата? – Той!
• Кой той? – Това е тайна…
По-възрастният отговорник казал, че съществата никога не се движели и винаги били в позата на Буда. На въпроса дали той някога е разговарял с тях, отново отвръща, че това е тайна.
Да проследим целия разговор, когато става малко по-интересен!
• Как смятате, могат ли хората с необичаен външен вид, след като излязат от самадхи, да живеят като обикновени хора? – Могат, но другояче.
• Как? – Трябва да питате ламите.
• Известно е, че Буда е изглеждал особено. Възможно ли е той да се е върнал от някоя пещера, където е бил в самадхи? – Не знам това.
• Необичайните хора от пещерите приличат ли на Буда? – Някои приличат, някои не.
• Тази информация особено зарадва мен и Валери, защото потвърди предположението ни за смесените пещери-самадхи с представители на различни цивилизации. – Как мислите, кой вкарва хората в състояние на самадхи ? – попитах аз. – Това знаят ламите – повтори по-възрастният особняк.
• Той казва само това, което знае – тихо коментира Лобанков. С каква цел хората преминават в самадхи за хиляди, дори милиони години? – Аз мисля, че повечето искат да се съхранят за бъдещето…
На въпроса защо в пещерите има не само обичайни хора, а и такива, които не приличат на нас, отговорът е: – Необичайните са много древни хора, които са в самадхи от много време.
• Кой пази пещерите-самадхи? – Духът.
• Чий дух? – Неговият.
• Кой е той? – Това е голяма тайна…
После по-старият отговорник казва, че той наистина е виждал пещерите и че съществата седели върху тигрова кожа в позата на Буда, с ръце на коленете, полузатворени клепки, гледали нагоре и се виждало бялото на очите им. Той бил пипал телата и те били твърди и студени.
В края на разговора Мулдашев пита дали ще му позволят да влезе в пещерата.
Действително, на следващия ден той е заведен до входа й, но не продължава нататък. Малко след първата зала всичко става така, както го описал старецът – неразположение, главоболие, стигащо до непоносимост, и въпреки опитите на Мулдашев да се противопостави с всички сили, накрая е принуден да отстъпи. След като неприятните усещания изчезват, той се връща още два пъти, но всичко се повторя и накрая се отказва.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар