// Вие четете...

Морал и Православие

Какво представлява явлението „лично привличане“?

„Не гледай тялото и дрехата – гледай душата.“

Какво представлява явлението „лично привличане“?

Има хора, които притежават особена обаятелност с модела си на поведение във взаимоотношенията си с хората, модел, който им носи определено успехи. Тези хора привличат или по-скоро притежават лично привличане и по този начин успяват в живота. Но в какво се състои същността на явлението?
В представите на повечето хора явлението „лично привличане“ се свързва с изтичането на особен род енергия от привлекателната личност, чрез която тя притегля към себе си други личности, намиращи се в сферата на нейното въздействие. Тази представа, макар и погрешна в същността си, съдържа известна доза истина. Но със какво би могла някаква си личност да ни привлича, при това да оказва и управленско влияние върху нас?
Това, което наричаме лично привличане, е сложен процес на поведение в цялостната дейност на дадената личност. Естествено е, че привличането идва от онова наше удовлетворение и най-вече от очакваното сбъдване за нашето желание да бъдем успели, както да има и за нас от общото благо. Изкуството е в представянето на модела на поведение при което по една или друга причина ние няма да бъдем ощетени, при това ако спечелят всички, то перспективата и ние да спечелим е много голяма, а за онези, чийто модел ние не харесваме ще загубят. Както знаем в природата нищо не се губи, то само сменя своя собственик. В съвременното ни общество има много примери на преуспели хора, но защо и по какви причини някои от тях ни привличат, а други не. Този въпрос е в основата на нашата оценка за морала и именно тук е мястото да кажем, че за да отхвърлим или да приемем нечий модел е перспективата за нашия успех или нашия провал. Силата на привличане е в морално добре изглеждащия модел.
Как да оценим моралното право, кой има морално право? Морално право има този, чийто модел на поведение е най-близък до модела на поведение на по-голямата част от хора намиращи се в определена общност. Всяка общност малка или по-голяма създава собствени правила, собствени норми за морал. Не морален ще е този, който се разминава с общо приетите норми за морално поведение, а морален ще е този който успява в своите взаимоотношения с хората от общността да се доближи до нормите на морално поведение. Оценката на останалите ще бъде висока, той ще бъде оценен като високо морален, а това ще му даде моралното право да разпределя. Моралното право е това, което ще позволи на всеки, който го притежава да се ползва от благата постигнати от общността. Моралният не може да бъде обвиняван в несправедливост, не може да бъде упрекван в несправедливо разпределение, ако е в позицията на управляващ. Даже голямата част от общността ще го насърчава и сама ще се убеждава в правото му да се ползва от благата, даже и да не е съвсем справедливо. На практика реалната действителност ще е съвсем различна, този „морален” член на общността нито ще има нужда от повече привилегии, нито от повече власт, но поддържайки образа на морален няма да се откаже от моралното си право.
Обикновено определена общност се управлява от привлекателни личности, личности които притежават морал и го прилагат във взаимоотношенията си. Ако техният модел на поведение се окаже в нарушение на моралните норми, то този човек моментално ще изгуби доверието на останалите от общността, а от там и моралното си право.
Често хората са способни да гласуват доверие на привлекателните личности, доверяват се дори поверяват живота си в техните ръце, доверяват най-съкровените си тайни, но в живота не винаги и не всички са такива, за каквито се представят.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар