// Вие четете...

Нестандартни размишления

Какво означава Коан?

„Всичко си има причина.“

Коан е притча; кратко повествование; въпрос; диалог, който по принцип няма логически скрита истина; текстове за интуитивно разбиране. Целта на Коанае да придаде определен психологически импулс на ученика, за да достигне просветление за разбирането на учението.

Примери за Коан:

1) ”Всички знаят ръкопляскането на двете ръце. А как звучи ръкопляскането на едната ръка?”;

2) ”Нан-ин, японски Дзен учител, живял в периода Мейдзи, приел при себе си университетски професор. Професора дошъл при японския учител да узнае какво е Дзен. Нан-ин го поканил на чай. Той напълнил чашката на гостенина си догоре, но продължавал да сипва още. Професора наблюдавал, как чашката прелива, и накрая не издържал: “Пълна е вече. По-пълна няма да стане!”. ”Също, като тази чашка – казал Нан-ин – Вие сте пълен с вашите собствени мнения и размисли. Как бих могъл да Ви кажа и обясня, какво е Дзен, ако Вие преди това не изпразните Вашата чашка?”.

Коан представлява вид проблем, който е зададен от наставника на ученика за решение. ”Ко”, буквално преведен означава “обществен”, ”публичен”; ”он” – “документ”. Но “обществен документ” няма нищо общо с Дзен. Единствения “документ” Дзен е текстът, даден на всеки от нас при раждането, който ние се опитваме да разшифрираме преди да напуснем земята.

В Махаяна има легенда, съгласно която Буда, извисявайки се над тялото си произнесъл: “Небето е горе, земята е долу, само аз съм почитан”. Това е завещаният от Буда “документ”; тези, които го четат правилно са последователите Дзен. Тук няма никаква тайнственост, всичко е открито и “публично” – за всеки от нас. За тези, които имат очи, няма да е трудно да видят смисъла. Ако в него въобще има някакъв скрит смисъл, то скритото се намира в нас, а не в “документа”.

Коан се намира в самите нас. Наставника може само да ни каже за неговото съществуване, за да можем да го видим по-ясно. Наставника по принцип ходи с тояга или палка, които използва при преходите си през планините. Днес тоягата се е превърнала в символ на властта в ръцете на наставника и той често се обръща към нея, за да демонстрира тази власт.

Наставника може да вдигне тоягата пред събралите се и да каже нещо като: “Това не е тояга. Как ще го наречете?” Може да се изкаже и така: “Ако казвате, че това е тояга, вие “се докосвате” или утвърждавате; ако не я наречете тояга, вие “вървите против” или отричате. От кое ще изходите, за да го назовете – от утвърждението или от отрицанието?” Този Коан е не просто диалектически.

Ето едно от решенията, дадено от ученик:

Веднъж, когато наставника произнесъл това, един монах излязъл напред, взел тоягата на наставника, счупил я на две и хвърлил парчетата на земята.

Друг наставник вдигнал тоягата си и направил нещо загадъчно:

“Ако имате тояга, ще ви я дам; ако нямате, то аз ще ви я отнема”.

Понякога наставника напълно законно пита:

”От къде идваш?” или “Къде отиваш?”. Но може и изведнъж да промени темата, и да каже:

“Колко много моите ръце приличат на тези на Буда! Колко са сходни краката ми с тези на магарето!”

Ще попитат:

“В какъв смисъл, че ръцете са подобни на ръцете на Буда, а това с краката, сходни с тези на магарето. Това звучи фантастично. Дори и да предположим, че е така, но какво общо има то с последния въпрос?”

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар