// Вие четете...

Нестандартни размишления

Какво означава да опознаеш себе си?

„Гората е пълна с дървета. Няма хълм без връх.“

Подхода на дзен будизма може да се определи, като до научен, а понякога и като антинаучен в смисъл такъв, че дзен се движи в направление, напълно противоположно на науката. Това не означава, че дзен се противопоставя на науката, но за разбирането на дзен трябва да се заеме позиция, която е била пренебрегвана от сциентистите и даже е била игнорирана, като “антинаучна”.

Науките се явяват еднообразно центробежни, екстравертни, гледащи “обективно” на предмета, който е откъснат от цялото за изследване. По този начин те заемат позиция, съгласно която предмета винаги е дистанциран от учения. Те никога не се стремят към само отъждествяване с обекта на своето изследване дори, когато се вглеждат дълбоко в себе си с цел само изследване, вътрешното се проектира навън. Така те стават чужди на самите себе си или с други думи вътрешният им свят не им принадлежи. Страхуват се да станат “субективни”. Струва си да запомним, че докато гледаме отстрани ние си оставаме странични, поради това никога няма да знаем предмета такъв, какъвто е. Всичките ни знания са знания за нещо, а това означава, че не знаем, каква е нашата реална същност.

Сциентистите могат да искат достиженията на “Аз”-а, но никога нямат сили да се приближат до него. Разбира се могат много да говорят за него, но това е всичко, което те могат. Затова за достижението на истинското знание за “Аз”-а според дзен, трябват радикални промени на това направление в науката. Казват, че предмета за изучаване на човешкият род е самият човек. В такъв случай човека трябва да се възприема като “Аз”, тъй като предмета е собственото човешко в него, а не животното лишено от съзнание. Може би е необходимо мъжете и жените, които не се стремят към опознаването на “Аз”-а, трябва наново да преминат през цикъла от раждането до смъртта. ”Да познаеш себе си” – означава да опознаеш своето “Аз”.

Научното познание за “Аз”-а не се явява реално познание до времето в което “Аз” не стане обективно. Научната тенденция за познанието трябва да се обърне: „Аз” трябва да се разглежда отвътре, а не отвън. Това означава, че “Аз”-а трябва да познава себе си, не излизайки от собствените предели. Въпроса е: ”А как това е възможно? Познанието винаги предполага дихотомия за познаващия и познавания обект”. Отговора е: “Самопознанието е възможно само там, където произхожда отъждествяването на субекта и обекта, тоест там където научното изследване отива към своя край, където са оставени всички експериментални прибори, където осъзнаваме и признаваме пред себе си, че не можем да изследваме по-нататък без да излезем от собствените си предели, извършвайки чудесен скок в царството на абсолютната субективност”.

„Аз”-а пребивава в царството на абсолютната субективност. “Пребивава” не е съвсем точен израз, доколкото то предава само статичния аспект на “Аз”-а. Той винаги е в движение или в установяване, едновременно е нула (оказва статичното състояние) и безкрайност (оказва непрестанното движение). “Аз”-а е динамичен.

“Аз”-а може да се сравни с кръг, който няма окръжност. Това е сливане с без качествената пустота на битието (шунята – „празнота“, „празнина”). В стария будизъм се осъзнава, че всички съставни неща са празни, непостоянни, несъщностни и изпълнени със страдание. Шунята носи и пронизва всички феномени и прави възможно тяхното развитие.

Впрочем от това схващане за празнотата не бива да се прави извод за обикновен нихилизъм, тоест това не означава, че нещата не съществуват, а само, че те не представляват нищо повече от явления. Схващането на празнотата, чрез мъдростта е осъществяване на нирвана, но също така това е центърът на този кръг, който може да бъде видян навсякъде и никъде.

“Аз”-а е точката на абсолютната субективност, придаваща смисъл на неподвижността и покоя, но тази точка може да се премести където иска, може да заеме безкрайно многообразие от места, а в действителност това вече не е точка. Такова, явно невъзможно за науката чудо има място, когато научната перспектива се е преобърнала и ние сме се насочили към дзен. Той е изпълнителят на тази невъзможност.

Движейки се от нулата към безкрая и от безкрая към нулата “Аз”-а по никакъв начин не се явява обект на научни изследвания. В бъдеще абсолютната субективност, “Аз”-а отхвърля всички опити да му бъде приписано обективно определяемо местоположение. Той е толкова неуловим и неопределен, че ние не можем да направим никакви експерименти, независимо от това дали са научни или не. Не го разбираме с никакви обективно построени връзки, дори при наличието на всевъзможни научни таланти, доколкото по своята природа те се отнасят към тези неща с които работи науката. При съответстващият подход “Аз”-а открива себе си без обективността.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар