„Купувачите са по-луди от продавачите.“

Как може цената на дадена стока, нуждата от която е много голяма да се поддържа ниска? Обяснения по въпроса дава експертът по проблемите на среброто Тиодор Бътлър в своя доклад на Конференцията за среброто на най-високо равнище през 2009 г. в град Финикс, САЩ:

„Как е възможно да има засилено търсене на даден продукт, което далеч надхвърля актуалното му производство, без това да намери изражение в цената? Разсъждавах дълго и напрегнато над голямата сребърна гатанка, състояща се от предлагане, търсене и изоставена на произвола „цена-жертва“. Тези умствени усилия и опитът ми като брокер на суровини ми позволиха да стигна до заключението, че пазарът на сребро се манипулира чрез „изпреварващи“ фиктивни свръх продажби на КОМЕКС. Потърсих нещо, което би могло да е по-различно в случая със среброто; нещо, което би могло да обясни едно толкова контрастно отношение в сравнение с другите суровини. Защото все пак винаги ни е било внушавано, че щом потреблението е по-високо от производството, цената трябва да расте. А именно при среброто това не е така. В съзнанието ми просветна, едва когато разгледах техническия индикатор за брой открити позиции на КОМЕКС. Ако те се сумират като реално съществуващо предлагане, се оказва, че в това се състои качествената разлика спрямо другите суровинни пазари.“

Това, което експертът Бътлър иска да каже, е, че Open Interest или с други думи броят нереализирани разплащания при срочните сделки е изключително голям. По-просто формулирано, търгува се повече сребро, отколкото е съществуващото в действителност, защото в съвременната търговия среброто като материална даденост никога не сменя притежателя си. Подобно на едновремешното писане на сметка с тебешир върху черна дъска при купуването на вересия, на борсата най-редовно вървят продажби във всички географски посоки и кредитите прилежно се записват. До деня на платежа обаче, никога не се стига, защото на практика никой не желае да разполага със среброто физически, тъй като то е тежко, заема много място и се налага продължително време да бъде транспортирано до някой трезор, където да се съхранява в безопасност, нещо, за което отделно се плащат много пари.

Ето защо при срочните сделки борсовите играчи скромно се задоволяват с това да получат депозитарна разписка, на която пише: „Вие току-що закупихте едно кюлче сребро и можете по всяко време да го получите в наличност от еди-кой си“. Ако цената на метала се покачи, купувачът на свой ред продава разписката с печалба за себе си на трети лица.

Подобни виртуални срочни сделки, също както при казуса с книжните пари, са изцяло въпрос на доверие, понеже никой купувач обикновено не проверява, дали продавачът действително разполага с депозирано някъде сребро. Но дори и да го направи, пак не би могъл да е сигурен не е ли издал той повече от една полица за конкретното сребърно кюлче.

Но това е въпрос, който изобщо не се поставя. Важна е единствено сделката, реализирането на печалба, с която по-късно отново виртуално да бъде заверена някоя сметка. Това ни отпраща повторно към зората на банковото дело, когато гражданите са оставяли на съхранение своето злато или сребро в банките, получавайки насреща удостоверение за собственост. То обаче, скоро ставало обект на многократно тиражиране от страна на обиграните в измамата „пазители“, които били водени от надеждата, че клиентите им никога няма да дойдат всички едновременно, за да си поискат ценностите. Така че на златния и сребърния пазар от почти 400 години нищо не се е променяло. Ето какво пише още Бътлър:

„Това означаваше, че пазарите за дериватни сребърни сделки, са много по-големи и с по-широк обхват на предлагането, отколкото официалния пазар, който задава базисните цени на тези деривати. Нещо, което е пълен абсурд! Образно казано, пазарът на ценни книжа махаше с опашката на кучето от пазара на суровини. През следващия 25-годишен манипулационен период това остана твърда даденост.“

Дериватите са срочни сделки, обзалагания за падане или покачване на курсовете и следователно изискуеми вземания, фиксирани върху хартия. В нашия случай техен обект е сребро с неопределена още стойност. Едва когато се достигне някаква конкретна, договорена цена, падежът за заплащане на стоката настъпва.

В това се състои тайната, която е толкова проста и толкова гениална същевременно. Благодарение на компютърната търговия, която замести предишната реална търговия, на тезгяха вече не се слагат истински кюлчета, а почти само виртуални, „материално отсъстващи“. Това се нарича фиктивна продажба. По този начин не се привлича внимание към обстоятелството, че на хартия се търгуват спекулативно около сто пъти повече кюлчета сребро, отколкото въобще съществуват в действителност.

Ето как за банкерите, които са съдружници и в определянето на Сребърния фиксинг, става съвсем лесно да манипулират цената. Те ежедневно си препродават един на друг във всички посоки на света кюлчета, които изобщо не е задължително да притежават и се създава впечатлението, че сякаш има достатъчно сребро в наличност. Така цената остава ниска, понеже докато предлагането е по-голямо от търсенето, тя принципно не расте.

Освен фиктивните продажби от 2004 г. на стоковата борса СОМЕХ се пласират и сребърни БТФ (Борсово търгувани фондове), които се радват на голямо търсене.

„Наличностите на глобалните сребърни Борсово търгувани фондове за седмицата преди 6 октомври 2010 г. са нараснали с общо 1,35% или 6,13 милиона унции. Заедно с тях сега складовото количество сребро във всички БТФ става 453,957432 милиона унции.“

Нима е вярно? Кой контролира дали въпросното сребро действително се намира някъде на съхранение? Освен него в световен мащаб се търгуват и сребърни деривати за кръгло 170 милиарда долара.

Какво ли би станало, ако всички хора, които имат, потвърдено с документи право на собственост върху този благороден метал, акции, споразумения за срочни сделки, деривати, фондови дялове, наистина решат да си приберат кюлчетата? Щяха неизбежно да разберат, че са били измамени и че ценните слитъци не съществуват. Пазарът би колабирал в рамките на броени минути, а цената би скочила стократно или може би дори петстотин кратно. Кога би могло да се случи това ли? Когато финансовият пазар претърпи крах и всички внезапно и спешно започнат отново да търсят реални ценности!

От ноември 2000 г. до март 2011 г. цената на среброто се повиши от 3 на 36 щатски долара. Само през 2010 г. тя се покачи от около 18 на 28 долара и беше най-добрата инвестиция за годината с положителен ръст от 70%. За отбелязване е, че за среброто това беше просто предварителна „загрявка“. На хартия се търгува приблизително сто пъти повече метал, отколкото е реално съществуващият. Ясно е, че е забранено човек да продава стоки, които няма, но когато никой не задава излишни въпроси, това си е един много изгоден бизнес. В интерес на истината в последно време все повече хора се интересуват от конкретни подробности, но манипулаторите се отбраняват със зъби и нокти. На 27.10.2010 г. Йохен Щанцел съобщи в Интернет портала Godmode-Trader за една „Сензация на пазара на сребро“:

„Вчера Барт Чилтън, член на Комисията за контрол на търговията с фючърси (СРТС) повдигна официално обвинение за манипулации на цените на пазара на сребро и призова властите да доведат докрай своето траещо вече две години разследване и да пристъпят към действие. По време на изслушването в Комисията… Чилтън каза, че членове на борсата били правили опити „многократно и мошенически“ да установят контрол над пазара на сребро и „с хитрост и коварство да го управляват“. През изминалите 36 години, откакто Комисията за контрол на търговията с фючърси съществува, тя е инициирала повече от няколко десетки разследвания срещу машинации с цените, само едно от които обаче, е довело до осъдителна присъда. Другите останали без резултат.“

За някой, който не разполага с полици за притежание на застраховано сребро, темата едва ли би продължила да буди интерес, но е важно да се разбере, че пресметнато в монети по 1 унция годишно се добиват само 620 милиона при население на планетата, което е малко по-малко от 8 милиарда. Към това се добавя и обстоятелството, че от 2009 г. насам Китай широко рекламира по държавния телевизионен канал CCTV купуването на сребро. Дълги години китайците изнасяха по-голямата част от среброто си. Но през 2009 г. китайското правителство започна да заделя крупни количества за собственото си население, като му предлага сребърни кюлчета по 0,5 кг, 1 кг, 2 кг и 5 кг, изхождайки очевидно от това, че са възможни сътресения и размествания на пластовете на международните финансови пазари. Все пак правителството, за което по принцип всеки е свободен да мисли каквото си иска, проявява загриженост да предупреди народа си и да го прикани да се подсигури.

По-ясно казано това означава, че всеки, който пожелае да си гарантира сигурност за „черни дни“ би могъл да го постигне доста успешно с истинско сребро в наличност. Никакви акции, фондови дялове или постоянно „усъвършенстващи се“ депозитарни разписки. Стойност има само това, което може да се пипне с ръка. Изключение правят акциите на сребърните мини, понеже в случай на дефицит дялове от тези находища ще се търсят много активно. Нали, ако на повърхността не остане никакво сребро, то масовият апетит ще се насочи към онова, което все още може да се изкопае. И щом цената на среброто се повиши, ценността на акциите от мините също ще нарасне.

Който се интересува от сребро като възможност за инвестиране, би следвало да се запознае предварително със спецификата на въпроса и да се обърне за лична консултация към опитен търговец на благородни метали или монети. По принцип за закупуване се предлагат инвестиционни монети и кюлчета от различни производители. Произходът общо взето е без особено значение, качеството винаги е едно и също. Една унция сребро си е една унция сребро, независимо какво клеймо има върху нея. В Европа най-търсените инвестиционни монети са канадския „Кленов лист“. австрийския „Филхармонист“ и американския „Сребърен орел“. Те всички са с тегло 1 унция (31,1 гр) и са от чисто сребро (проба 99,9 %).

Колекционерските комплекти, монетите от специални емисии и възпоменателните монети често са красиви, но по принцип са неизгодни, тъй като колекционерската им стойност почти винаги е по-висока от тази на метала, от който са направени. С други думи са прекалено скъпи. Слитъците започват от 1 кг. Своеобразна странност представляват еднокилограмовите монети, които пораждат интерес единствено, ако се купуват в Германия, понеже тук има специално изключение, по силата на което сребърните монети се облагат само със 7% ДДС, докато при кюлчетата процентите са 19. Затова във Федералната република монета от 1 кг е по-евтина, отколкото кюлче със същото тегло, което във всички останали страни не е така, защото по-големият брой операции при сеченето обикновено винаги оскъпява.

Може би трябва да се има предвид и факта, че в историята отново и отново се е стигало да забрани за притежаване на злато и до експроприации. Отчуждаване може да бъде осъществено само по отношение на хора, чиято собственост върху злато или сребро е доказуема. За държавата ще бъде облекчение, ако човек официално е поръчал и платил за златото си с кредитна карта в някоя банка или по Интернет. Възможно е също подобни покупки да се извършват частно или чрез търговци на монети, анонимно в ограничен обем, което в определени моменти вероятно би представлявало предимство. Казаното важи в същата степен и за среброто.

Впрочем среброто има и още едно важно значение, за което много хора не знаят нищо, дозирано в милиграми, то е абсолютното лекарство! Колоидалното сребро, наричано също „сребърна вода“ или „сребърен зол“, в началото на XX век е била използвано изключително успешно за справяне с инфекции. Тъй като човек може съвсем лесно да си го „произведе“ сам и е подходящо както за вътрешно, така и за външно приложение, обаче не подлежи на патентоване, фармацевтичната индустрия го мрази и личният Ви аптекар сигурно ще Ви посъветва да не прибягвате до него. Американската Агенция за контрол на храните и лекарствата е дала на колоидалното сребро статут на природно лечебно средство. И наистина още от по-старо време много американци преди да си легнат са пускали всяка вечер по един сребърен долар в чаша с вода и сутрин са изпивали водата като профилактика срещу болести.

„Всякакви видове гъбички, вируси, бактерии, стрептококи, стафилококи и други патогенни организми биват унищожени в рамките на три-четири минути. На практика не е известна бактерия, която да не бъде ликвидирана от колоидалното сребро за максимум шест минути при концентрация от само пет милиграма на литър. Но дори и при високи концентрации няма вредни странични ефекти.“

Само за около 50 евро може да се купи импулсен генератор на сребърни йони, с който по съвсем достъпен начин човек може сам да си произведе колоидално сребро („сребърна вода“).