// Вие четете...

Местни признаци

Какво наричат „огън на покровителя на моряците“?

Пръстеновидното или куполообразно светене на върха на високи съоръжения, в това число реи и топ на мачти на кораби се нарича огън на покровителя на моряците. В далечното минало това явление силно е поразявало въображението на мореплавателите и се е възприемало, като предупреждение за приближаваща буря. Неговата същност се състои в това, че при усилване на електрическото поле, повърхността на някои тела получават електрически заряд с висок потенциал. Вследствие на това се получава пробив в електрическото съпротивление на въздуха на върха на заострени и високи съоръжения, където се наблюдава изтичане на електрическия заряд. Така, огънят на покровителя на моряците действително се явява, като признак за нарастване на напрежението на електрическото поле и за скорошна буря.
Може ли изменението в цвета на небето да се възприема, като призна за предсказване на времето?
Измененията в оттенъка на цвета на небето е свързано с присъствието във въздуха на различни частици, размерите на които превишават размера на молекулите на газовете в атмосферата. Колкото повече са примесите в атмосферния въздух, толкова по-силно е разсейването на светлината в дълго вълновия честотен спектър и толкова по-слаба изглежда естествената синева на небето. Съвършено чистият, свободен от примеси въздух придава на небето ярко синкав, почти син цвят, свойствен за молекулярното разсейване на дневната светлина. Силно запрашеният въздух придава на небето бялосив оттенък, а високата влажност и изобилието на продукти на кондензация на водната пара оцветява небето в червеникав тон. Интензивността на разсейване на светлината зависи от дебелината на слоя атмосфера, през който преминават слънчевите лъчи, поради това оцветяването на небето зависи от ъгъла на наклона към хоризонта на нашия поглед, насочен към небето, тоест разглеждания от нас участък от небето. Цветът на небето в зенита ще ни се струва, че е по-син отколкото по направление към хоризонта.
Доколкото въздушните маси от различни географски райони се различават не само по топлинния си запас, но и по различната степен на запрашеност, и влагосъдържание, то всяка въздушна маса над дадена местност има своята окраска на небето. Изменението на неговата оцветеност свидетелства за изменение на свойствата на съответната въздушна маса, за нейната трансформация под въздействието на постилащата повърхности или за прииждане на друга въздушна маса с други характеристики. Дотолкова, доколкото класическата синоптика разглежда въздушните маси в качеството на носители на съответното време, цветът и измененията на оттенъка на небето може да се разглежда, като признак за предсказване на времето. Прииждането на морски арктически въздух над континента през лятото води след себе си захлаждане и неустойчиво време, а цветът на небето е ярко син. При идването на топли въздушни маси от юг в умерените ширини, които се отличават с високи температури и влажност на въздуха, небето придобива характерния бялосив оттенък с едва забележима синева в зенита и жълтеникавочервен тон на хоризонта.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар