// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Какво място е Ада?

Ад

„Да се разкаеш е хубаво, но още по-хубаво е да не грешиш.“

Какво място е Ада?

По времето на Реформацията през XVI век, алхимикът Д-р Йохан Фауст открил методи за призоваване на демон от Ада – Мефистофел и затова как да се сключи договор с него. Той подписал договор с кръв, за да продаде душата си на Мефистофел. В замяна на това, внезапно се подмладил. Когато дошло време да умре, Фауст се оттеглил в стаята си и се пръснал на парчета, сякаш лабораторията му се била взривила. Тази легенда е протестът на времето (XVI век) срещу науката, химията и магията.
Тевтонската богиня на мъртвите и дъщеря на Локи била наречена с името Хел, което пък било името на един бог на изтезанието и наказанието. Още едно „L“ (hell), било прибавено с появата на книгите от Стария Завет. Пророците писали Библията, не познавали думата Ад (Hell), а използвали еврейската дума Sheol, гръцката Hades, която означава задгробния свят, също гръцката дума Tartaros, което било обителта на падналите ангели, подземният свят, вътре в земята и еврейската Gehenna, която била долина в близост до Йерусалим, където царувал Мо-лох и където бил изхвърлян и изгарян боклукът, откъде Християнската Църква е развила представата си за „огъня“ и „сярата“ в Ада.
Протестантският и Католическият Ад е място за вечно наказание, обаче, Католиците вярват също, че има и „Чистилище“, където душите отиват за известно време в предверието на Ада, където отиват некръстените души. Будисткият Ад пък се дели на осем слоя, в първите седем от които греховете могат да се изкупят. Църквата описва Ада като място на огън и мъчения, а в Дантевия Ад и в северните страни Адът се счита за едно ледено студено място.
Повечето Сатанисти не възприемат Сатаната като антропоморфно същество с копита, опашка с шип и рога. Той просто представлява една сила в природата, тоест силите на мрака, които се наричат така, само защото нито една религия не е извела тези сили вън от тъмнината. Нито пък науката е в състояние да приложи каквато и да е техническа терминология за тази сила. Това е резервоар без кран, който малцина могат да оползотворят, защото на повечето хора им липсва способността да използват инструмент без да трябва първо да го разглобяват и да лепват етикет на всяка негова част, от тези, които го карат да работи.
Непрестанната нужда за анализиране пречи на повечето хора да се възползват от този многостранен ключ към неизвестното, който сатанистът е избрал да нарича „Сатана“.
Сатаната като бог, полубог, личен спасител, или както и да ви се иска да го наречете, е бил измислен от създателите на всяка религия по света с една едничка цел, да контролират така наречените, порочни дейности и ситуации на човека. Следователно, всичко, което води до физическо или умствено удовлетворение, било окачествявано като „зло“ и по този начин било осигурено едно неоправдано и доживотно чувство за вина на всеки! „И така, щом ни наричат „зли“ ние сме зли и какво от това? Сатанинската Ера е пред нас! Защо да не се възползваме от нея и да живеем?”
Да, сатанистите са прави, но само за себе си, защото както знаем в природата нищо не се губи, то само се видоизменя или сменя своя притежател, но балансът си остава. Ако някои хора се отдават на удовлетворяване на своите човешки, „животински”, естествени потребности, то веднага става ясно, че някой трябва да създава, за да има кой да потребява. Какво би се получило, ако всички човеци започнат да удовлетворяват естествените си нужди. Такъв пада в самомнение, като чели всичко в него е от самия него. Затова Божията благодат го напуска и веднага след това идва врагът със своето изкушение, увлича го, и ето грехът, а след греха идва гибелта.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар