// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Какво му е на въздържанието?

„Алчността и лакомията съкращават живота, защото, който има много, иска още повече.“

Какво му е на въздържанието?

Според сатаниста, хората които си мислят, че като отричат естествените си желания могат да избегнат посредствеността, то те би трябвало да изучават източните мистични вероучения. През последните години именно те, се радват на голямо интелектуално пристрастие. За тези хора Християнството е „изтъркана монета“, така че тези които искат да избегнат оковите му, са се обърнали към т.нар. просветени религии, такива като Будизма. Макар че Християнството определено заслужава критиката, която получава, може би отнася по-голяма част от обвинението. Последователите на мистичните вероучения се чувстват точно толкова гузни за малките човещинки, колкото и „подведените“ християни. И двете религии се основават върху банални философии, но мистичните религионисти претендират, че са просветени и освободени от обременената с вина догма – типична за Християнството. Източният мистик обаче е дори по-загрижен от християнина в избягването на животинските постъпки, които му напомнят, че не е „светец“, а просто човек или просто едно животно. Понякога по-добро, друг път по-лошо от четириногите и което заради своето „божествено, духовно и интелектуално“ развитие е станало най-лошото от тях! Така да се каже, според сатаниста чисто и просто истината е, че това което всъщност е довело тези хора до вяра, проповядваща въздържане е удовлетворяването. Техният принудителен мазохизъм е причината да изберат религия, която не само проповядва себеотрицание, но и ги възхвалява за това и им дава свещена зелена улица да изразяват мазохистичните си нужди. Колкото повече биват малтретирани, толкова по-свети стават. За повечето хора мазохизмът представлява отказ от удовлетворяване. Сатанизмът счита мазохизма за удовлетворяване, щом всеки опит да се разколебае или да се накара човек да промени мазохистичните си наклонности се посреща с негодувание, или претърпява неуспех. Сатанистът не упреква тези хора за това, че се отдават на мазохистичните си желания, но изпитва крайно презрение към тези, които не могат да бъдат достатъчно честни за да погледнат истината с очите си и да приемат своя мазохизъм като естествена част от личната си природа. Сатанистите се поощряват да се отдават на седемте смъртни гряха, защото те не вредят никому по необходимост. Те са били измислени от Християнската Църква, единствено за да се подсигури с чувство за вина откъм своите последователи. Християнската Църква знае, че е невъзможно някой да избегне извършването на тези грехове, тъй като те са всичко, което ние, като човешки същества вършим най-естествено. След неизбежното извършване на тези грехове, финансовите дарения които потичат към църквата за да се уредят сметките с Бог, се използват като подкуп за съвестта на еноряшия! Сатаната никога не се е нуждаел от книга с правила, тъй като жизнените сили на природата винаги са поддържали човека „грешен“ и стремящ се да съхрани себе си и чувствата си. Въпреки това, в името на „душата“ му върху неговите тяло и същество са се правили деморализиращи опити, което само онагледява, колко погрешно схващани и колко неправилно употребявани са станали понятията „удовлетворяване“ – „принуждение“.
Във Втора Божия заповед се казва „Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, щото е долу на земята, и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи.” В самата заповед е обяснено, че кумир или идол е изображение на някоя твар: небесна, земна или водна, на която се покланят и служат вместо на Бога.
Грехът против втората заповед се нарича идолопоклонничество. Освен този грях съществуват и други грехове против втората Божия заповед като користолюбието, чревоугодничеството (лакомията, преяждането, пиянството), гордостта, към която се отнася и тщеславието. Апостол Павел за користолюбието казва, че „користолюбието е идолослужение”, защото користолюбивия човек повече служи на богатството, отколкото на Бога. Втората заповед ни учи на безкористие и щедрост. Чревоугодничеството спада към идолопоклонничеството, защото чревоугодниците най-високо поставят чувственото удоволствие. Затова апостола казва „техният бог е коремът”, или казано по друг начин, коремът е техния идол.
Забранявайки чревоугодничеството втората заповед ни учи на въздържание и пост. Гордостта и тщеславието спадат към идолопоклонничеството, защото гордият най-високо цени своите способности и предимства и по такъв начин те са идол за него. Тщеславният желае, щото и другите да почитат този идол. Това състояние на гордия и тщеславния даже по-чувствен начин се е проявило във вавилонския цар Навуходоносор, който сам си поставил златен идол и заповядал да му се покланят. Близък порок до идолопоклонничеството е лицемерието, това е когато някой използва външните дела на благочестие, например като поста и строгото спазване на обредите, за да получи уважението на народа, без да мисли за вътрешното изправление на своето сърце. Втората заповед, забранявайки гордостта, тщеславието и лицемерието ни учи на смирение и тайно добротворство.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар