// Вие четете...

Истината е в избора

Какво знаем за собствения си стойностен свят?

„Който живее сам, с никого не се кара.“

Всички ние съзнаваме, че живеем в свят, който можем да видим, чуем, докоснем, вкусим и помиришем. Наричаме го реалния свят или действителността, склонни сме да приемем, че той е един и същ за всички нас. Но както в приказката за слепеца и слона, няма дори двама души, които да възприемат нещата еднакво. Всички ние възприемаме действителността по начина, по който желаем да го сторим. Не е лесно да го признаем, особено ако се гордеем със своята обективност. Оптимистите и песимистите живеят в един и същи свят, точно както нормалните и лудите. Но всички те го възприемат по коренно различен начин. И все пак, голяма част от това, което виждаме ние, е доста близко до онова, което виждат другите. В противен случай изобщо не бихме се разбирали. Близко, но не и същото.

Теорията на избора обяснява защо възприемаме действителността различно от другите. Тази разлика се дължи на това, че всички ние носим в себе си един друг свят, уникален за всеки от нас. Наричам го стойностен свят. Той е малък и личен, всяко човешко същество започва да го изгражда в съзнанието си още от първия миг след раждането и продължава да го гради през целия си живот. Съдържанието му се отличава с малка група от специфични представи, които очертават най-добрите начини за удовлетворяване на една или повече от нашите основни лични нужди.

Това, което показват въпросните представи, може да бъде разделено на три групи:

1) хората, с които мечтаем да бъдем;

2) нещата, които желаем да притежаваме или да изживяваме;

3) идеите или системата от убеждения и вярвания, които управляват голяма част от нашето поведение.

В миговете, когато се чувстваме много добре, ние всъщност избираме да се държим така, че някой, нещо или някаква идея от действителността да се доближава максимално до представата, която имаме в нашия интимен стойностен свят за съответния човек, постъпка, изживяване или идея. И през целия си живот поддържаме тесен контакт със своите стойностни светове. С малко други неща имаме толкова тясна връзка.

Повечето хора нямат, представа за своите основни лични нужди. Знаем единствено как се чувстваме и винаги искаме да ни е колкото се може по-добре. Следователно главната причина, поради която определени представи намират място в нашия стойностен свят е, че когато сме били в компанията на определени хора, правили сме или сме изживявали определени неща или сме прилагали определени идеи в живота си, те са ни се отразявали далеч по-добре от други хора, неща и идеи.

Стойностният свят съдържа познанието, което ни интересува и е важно за нас. Не можем да отречем важността на това познание, колкото и да ни се иска да го сторим. Когато казваме „не ме интересува“, думите ни не отговарят на истината. Защото ако това, за което става въпрос, се намира в нашия стойностен свят, то силно ни интересува. Съзнанието ни непрекъснато се люшка по посока на стойностния свят, неговите образи са винаги пред очите ни. Те могат да бъдат различни – новият дом, за който пестим; новата работа, за която мечтаем; добрите оценки, които са важни за бъдещето ни; мъжете или жените, с които искаме да създадем семейство; болните ни деца, които са на път да оздравеят. За алкохолиците тези образи се изчерпват с мечтаната бутилка; комарджиите виждат единствено масата за зарове; революционерите мечтаят за новата политическа система, която ще замени омразната им действителност; а религиозните немеят пред виденията от рая, в който се надяват да попаднат.

За всеки от нас стойностният свят е една лична, дълбоко интимна крепост. Мястото, където ще се чувстваме отлично, стига да можем да бъдем там. Всеки път, когато успеем да реализираме в действителността някой образ или представа от стойностния си свят, ние се чувстваме щастливи. И обратно – страдаме силно, когато не успеем да го направим. Ако сме убедени, че този стойностен свят съществува и ако разбираме важната му роля в живота на всяко човешко същество, ние със сигурност ще постигнем далеч по-добро разбирателство помежду си.

Парадоксалното е, че всички ние знаем в най-големи подробности точно какво съдържа нашият стойностен свят, но малцина са онези, които си дават сметка, че той наистина съществува. Един от начините да дефинираме действителността, или реалния свят, е да приемаме мнението на мнозинството за него – разбира се дотолкова, доколкото то съвпада с нашето. Трудно е да се противопоставяме на мнението на известни хора. Следователно, колкото и да ни е неприятно, трябва да признаем един неоспорим факт: действителността до голяма степен зависи от това, което казват за нея известните хора, хората с висок авторитет сред околните.

В крайна сметка обаче ние дефинираме действителността така, че тя да ни служи по възможно най-добър начин, независимо дали околните са съгласни с нас или не. За да избегнат противоречията, много хора се държат настрана от политически или религиозни спорове и предпочитат да говорят за времето. Защото каквото и да е то, неговото отражение в стойностните ни светове винаги е едно и също.

Пълната обективност е мит. Тя може да съществува само в случай, че всички имаме еднакви стойностни светове. Колкото и да се стараем, ние никога не можем да бъдем обективни по отношение на дадена ситуация, ако тя няма нищо общо със собствения ни стойностен свят.

Така или иначе съществува и онова, което наричаме реален свят. Ако не сме в състояние да възприемаме по един и същ начин преобладаваща част от него, всички ние, хората, със сигурност ще се окажем затворени в нещо като Вавилонска кула, без възможности за пълноценни контакти помежду си, неспособни да свършим каквото и да било заедно. Например повечето от нас са единодушни при възприемането на идеята за времето, с неговите часове, минути и т. н. В противен случай никога не бихме притежавали концепцията за точност. Същевременно обаче времето обикновено не присъства в нашите стойностни светове и при нормални обстоятелства не изпитваме каквото и да било удоволствие от факта, че знаем с точност колко е часът. Но ако съм диспечер на някоя железопътна гара, то със сигурност ще присъства в моя стойностен свят, защото обратното би означавало риск от ужасна катастрофа. Едва ли има нещо на този свят, което да не е важно за някого. Но неважните неща са общо взето еднакви за мнозинството от нас – до такава степен, че постигаме единодушие по един основен въпрос: всички тези неважни неща край нас всъщност представляват действителността.

Опитвайки се да задоволява своите основни лични нужди, всеки от нас постоянно създава и пресъздава своя стойностен свят. Ако аз се нуждая от власт, в моя стойностен свят със сигурност ще присъстват политиците. Хората са склонни да съхраняват в стойностните си светове само онези образи и представи, които имат шанс да им вършат работа и да ги правят щастливи.

Същевременно обаче те са склонни да задържат прекалено дълго безполезни образи и представи, просто защото изваждането им от стойностния свят е болезнено. На даден етап от миналото те са задоволявали една или няколко основни нужди, но вече отдавна не го правят. Въпреки това сме склонни да ги съхраняваме, нещо като спомен за отминало щастие. Това най-често се случва по отношение на семейството. Идеализираният образ на вашата съпруга присъства в стойностния ви свят доста дълго след като действителността ви е предложила една по-друга представа. Но тъй като вашата представа за нея е вписана отдавна в стойностния ви свят, вие продължавате да се надявате, че нещо в поведението й ще се промени. Ако извадите образа на съпругата си от вашия стойностен свят, положително ще се изкушите да я напуснете, но това ще доведе до финансови проблеми и нещастни деца. Може би сте нещастни с жена си, но знаете, че без нея ще бъдете още по-нещастни. Независимо от убедителните причини да задържите някого в своя стойностен свят, вие ще страдате жестоко, ако не сте в състояние да поддържате взаимоотношенията си със съответния човек такива, каквито искате да бъдат.

Както вече стана ясно по-рано, дори усещането, че се чувстваме добре е нещо доста сложно, тъй като съществуват две различни представи за удоволствието. Щастието е едната от тях. Това означава, че когато човек е нещастен, той продължава да се стреми да осъществи представата си за щастие, търсейки близост с друго човешко същество. В стойностния свят на щастливия човек има поне няколко наистина близки други хора – любимият / любимата, някой член от семейството, най-малкото един добър приятел.

Но много хора не са успели да открият човек, на когото да имат пълно доверие и с когото да се чувстват щастливи. Възможно е да са били отхвърлени или да са станали жертва на извращения и поради това да са се отказали от представата за щастие, при която удовлетворението и удоволствието са резултат от близостта с друго човешко същество. И обикновено бързо откриват, че могат да изпитват удоволствие и извън между личностните връзки. За да се чувстват добре, те започват да подменят в своя стойностен свят представата за щастие, породено от близостта с хора, с тази за постигане на удоволствие без между личностно обвързване – чрез насилие, наркотици, правене на любов без обич. А в хода на този процес се отчуждават още повече от хората и щастието, което носи човешкото общуване. С това проблемите им нарастват до застрашителни размери. Колкото по-самотни се чувстват, толкова по-трудно им става да признаят, че именно те са отхвърлили хората, а не обратното. Мнозина от тях обвиняват за нещастието си правителството или хората, които са различни от тях.

Ако са мъже, мразят жените и охотно им причиняват страдания. Мразят ги, защото изпитват любовно влечение към тях, но същевременно отказват да си признаят тази „слабост“, считайки себе си за силни мъжаги, които не зависят от нищо и никого.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар