„Виждащият не пита слепия. Немият не може да учи глухия.“

Световния океан представлява сам по себе си не само колосален резервоар за вода, но е огромно хранилище на запас от топлина, постоянно постъпваща в атмосферата и е най-големия фактор за определяне на времето на Земята. Освен това, морската (океанската) вода активно поглъща въглеродния двуокис, съдържащ се в атмосферния въздух, той е и място за живеене на безчислени количества на микроскопични водорасли, които снабдяват земната атмосфера с кислород по пътя на фотосинтезата.

Следователно, Световния океан изпълнява функцията на белите дробове на нашата планета, способства за съхранение на постоянния състав на въздуха. Накрая, на повърхността на океана в полярните области на Земята се намират морски ледове с значителна площ, която е в зависимост от сезона и състоянието на океана. В резултат, целият механизъм на атмосферната циркулация, а следователно и формирането на земния климат и условията на времето са тясно свързани със Световния океан. Колебанията в топло запаса, за кой да е от петте океана, измененията в интензивността на океанските течения, размерите на площта на морските ледове, всичко това неизбежно влече след себе си крупно мащабни изменения на времето, за дълъг период в продължение на няколко сезона, и даже за няколко години, които могат да бъдат усетени в тези или онези географски райони.

Поради това изучаването на взаимодействието на океана с атмосферата се явява една от най-важните задачи за съвременната метеорология и родствените на нея науки. От успешното решаване на тази задача зависи възможността за решаване на един от големите проблеми на нашето време, проблемът с дългосрочното прогнозиране на времето.