// Вие четете...

Истината е в избора

Какво е „цялостно поведение“?

„Човек живее с ум, а се бори с умения.“

Всеки от нас през целия си живот, от раждането до смъртта, прави само едно – избира начин на поведение. Подложете на анализ собствения си живот и потърсете дори един кратък миг от него, в който да не сте прибягвали до някакъв начин на поведение. Всички значителни и осъзнати начини на поведение – тоест, начините на поведение, които са пряко свързани с удовлетворяването на основните човешки нужди, са предварително избрани от нас.

Ние не само избираме своя начин на поведение, но и го избираме така, че той да ни предложи максимален контрол върху живота, който водим. Според терминологията на теорията на избора да имаме максимален контрол над живота си означава да сме способни да избираме такова поведение, което да ни доближава възможно най-много до представите, вписани в нашия стойностен свят.

Нека отново посочим какви са възможностите за избор, когато искаме да прекратим едно силно болезнено поведение, каквото е депресията:

1) променяме това, което искаме;

2) променяме това, което правим; или

3) променяме и двете.

Всички ние избираме своите чувства – приятни или неприятни – по един особен, непряк начин. Но непрекият избор също е избор, нали?

Обикновено всички ние използваме думата „поведение“ в прекалено тесен смисъл. Поведението е начинът, по който се държим. Приемайки тази дефиниция като достатъчно точна, да разгледаме по-отблизо понятието начин. То е особено важно от гледна точка на теорията на избора. Четири са основните и неделими компонента, които изграждат начина, по който се държим. Първият е действието – когато говорим за поведение, обикновено го свързваме с някаква дейност: ходене, говорене, хранене… Вторият компонент е мисленето – няма миг, в който човешкото същество да не мисли нещо, независимо дали го осъзнава или не. Третият е усещането – наред с мисленето, ние всеки миг усещаме или чувстваме нещо. Четвъртият компонент е собствената ни физиология – каквото и да правим, то неизменно е свързано с нашата физиология: сърцето изпомпва кръвта в жилите ни, дробовете поемат кислород, биохимическите реакции помагат на мозъка ни да функционира.

Поради факта, че тези четири компонента действат едновременно, теорията на избора разширява понятието „поведение“ и възприема термина цялостно поведение. Цялостно, защото то винаги съдържа четирите основни компонента: действие, мислене, усещания и физиологията, свързана с нашите постъпки, мисли и чувства. Дори от време на време да използваме само думата „поведение“, ние винаги имаме предвид понятието „цялостно поведение“. В момента вие седите и четете тази публикация, с една дума, избрали сте този начин да действате. Но също така и мислите върху прочетеното. Ако не го правите, няма да разберете написаното. Практически погледнато винаги когато действате, вие и мислите, и обратно. Тези две дейности са неразривно свързани и по тази причина често ги обединяваме в едно: правя нещо. Когато казвам, че правя нещо, винаги имам предвид комбинацията от мислене и действие.

Каквото и да правите, винаги усещате и чувствате нещо и сте в състояние да определите дали това „нещо“ е приятно, или ви носи болка и страдание. Може би в момента ви се струва, че не чувствате нищо, но в действителност не е така – точно сега изживявате поне съгласие или несъгласие с твърдението, че човек сам избира дали да бъде нещастен или не. Вие винаги чувствате нещо, макар че през по-голямата част от времето изобщо не обръщате внимание на тези свои изживявания. Освен това сърцето ви бие, дишате, мозъкът ви работи, което означава, че физиологията ви също е винаги свързана с избора, който правите във всеки един миг по отношение на действия, мисли и чувства, тоест с вашето цялостно поведение.

Сега, след като вече познавате понятието „цялостно поведение“, ще разберете и какво се има предвид, когато се твърди, че всеки от нас сам избира своите чувства – както приятните, така и неприятните. Ако заострите вниманието си, лесно ще усетите, че докато четете, вие чувствате нещо. Това усещане обаче не означава, че всеки миг съзнателно избирате това, което чувствате.

Четирите компонента на цялостното поведение действат постоянно и едновременно, но човек има пряк контрол само над два от тях – мислите и действията.

Идеята, че човек винаги се опитва да направи възможно най-добрия избор във всеки даден момент, е крайно необходима за пълното разбиране на цялостното поведение.

Ако разширим и до уточним с глаголи всички съществителни и прилагателни, веднага ни става ясна основната идея на теорията на избора: във всеки един момент от нашия живот ние избираме това, което вършим, като същевременно сме способни да направим и по-добър избор. От факта, че цялостното поведение винаги е въпрос на избор, следва заключението, че отговорни за този избор сме самите ние.

Благодарение на внесеното от глаголите уточнение разбираме, че не сме жертви на душевно заболяване, а на лошо направен избор (и че съответно можем да се възползваме от благата на друг, добре направен избор). Не сме болни в обичайния смисъл на думата, сякаш сме пипнали грип или имаме хранително натравяне. В света, направляван от теорията на избора, трябва да бъдем съзнателни и отговорни човешки същества, а не да се крием в граматиката, за да избегнем отговорността за това, което вършим.

Широко разпространената употреба на съществителни и прилагателни за обозначаване на „депресията“ и на останалите „душевни заболявания“ пречи на огромен брой хора дори да си помислят, че биха могли да предприемат нещо, а не само да страдат пасивно. Но когато разберете, че почти винаги сте свободни и имате възможност да направите по-добър избор, идеята, че сами избирате нещастието си, може да ви вдъхне надежда и оптимизъм. А това предполага преосмисляне и коренна промяна на понятието „лична свобода“. Повечето от нас страдат именно поради представата си, че положението е безнадеждно и нищо не може да се направи. Милиони хора обаче правят своя по-добър избор, при това без да са запознати с теорията на избора или със спецификата на душевните заболявания, и без да търсят помощта на терапевт. Следователно и вие също можете да го направите. По този начин ще избегнете многократното повторение на тежките депресии, които съсипват живота ви.

Сега, след като изяснихме какво означава цялостно поведение, ще се спрем на трите логически причини, поради които хората избират да станат жертва на депресията. Тези причини хвърлят светлина и върху цялата палитра на онези заболявания, което обикновено наричаме „душевни“ – депресии, неврози, мании и фобии. Дори ревматоидният артрит при възрастните може да бъде обяснен с тези три причини. Много лекари са убедени, че в основата на редица болести лежи някакъв психологически фактор и по тази причина ги наричат психосоматични заболявания. Частицата „психо“ в словосъчетанието означава, че това, което става в нашата психика, тоест мислите и чувствата ни, оказва голямо влияние върху реакциите на организма и състоянието на нашите „сома“, тоест тела. Не е излишно да уточним, че когато човек изгуби ефективния контрол върху живота си, това се отразява болезнено на неговата физиология. Може и да не легне на легло, но физиологичната му дейност няма да е нормална, просто защото никой не може да се чувства добре, когато е разтревожен или уплашен.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар