// Вие четете...

Нестандартни размишления

Какво е “художник на живота”?

„Приличащия на теб, още не си ти.“

Както ни е известно всеки художник използва за само изразяването си теми или други инструменти, като по този начин той в една или друга форма демонстрира своето творчество. На скулптура са нужни камъни, дърво или глина, резец и други инструменти, за да изрази идеята си върху материала. На художника на живота му е достатъчен, като материал самият той. Всички инструменти, всяко техническо майсторство му е дадено по рождение, а даже и преди да бъде създаден от родителите си.

Може би ще кажете, че това ви звучи странно и необичайно. Но си струва да се замислим и тогава ще можем да разберем, какво точно се има в предвид. А, ако не се разбере, то ще трябва да се каже по-ясно, а именно, че нашето физическо тяло е материала, то съответства на платното на живописеца, на дървото, камъка и глината на скулптора, цигулката, флейтата на музиканта. Всичко телесно – ръце, крака, туловище, глава, вътрешности, нерви, клетки, мисли, чувства, усещане, всичко това е част от цялостната личност. То е едновременно и материал, и инструмент от който, и вследствие на който, личността със своя творчески гений ще преобразува всичко това в поведение, и ще използва това поведение във всички форми на действие в живота си.

Живота отразява всеки образ, който е създаден от неизчерпаемия източник на несъзнателното. Всяко действие на човека се явява оригинално и творческо, и изразява неговата личност. Тук няма място за условности, конформизъм и подтиснати мотивации. Индивида се движи хаотично. Поведението му е подобно на вятъра, който повява натам накъдето иска. В него “Аз”-а не е ограничен и заключен в клетка, той не е изолиран от егоцентричното съществуване. Човека трябва да излезе от този затвор.

Един от великите наставници дзен от династията Тан казва: “Човек, който е станал господар на самия себе си, действа в мир и съгласие със себе си, където и да се намира”. Ето такъв човек се нарича истински художник на живота. Неговото “Аз” се докосва с несъзнателното, с източника на всички възможности. Св. Августин казва: “Заобичай Бога и прави каквото искаш”. Това напълно се съгласува със стихотворението на Бунан, наставника на дзен през XVII век: Докато си жив, бъди мъртвец, изцяло мъртъв; Върши каквото искаш, и всичко хубаво.

Да обичаш Бог означава да нямаш “Аз”, да нямаш мнение, “да си мъртъв”, означава да освободиш съзнанието си. Казвайки “Добро утро!”, подобен човек не преследва никакви собствени интереси. Към него се обръщат с поздрав и той отвръща. Гладен е и яде. Външно е естествен човек, излязъл направо от природата, който не се нагърбва със сложните идеологии за човека и съвременната цивилизация. Но неговият вътрешен свят е толкова богат! Той непосредствено съучаства с несъзнателното.

Не е съвсем ясно, дали е правилно да се нарича такъв вид несъзнателно -Космическо, но причината поради която бихме могли да го наречем така се състои в това, че относителното поле на съзнанието, както го наричаме по принцип, изчезва някъде в неизвестното. Струва си да осъзнаем неизвестното, защото и то влиза в обичайното съзнание и внася ред във всички усложнения, които ни измъчват.

Неизвестното се съотнася с нашия ум, а за това, ума и неизвестното трябва да обладават обща природа и да поддържат мълчаливо общуване един с друг. Оттук се вижда, че нашето ограничено съзнание, в известни на нас граници, ни води към всякакъв род безпокойство, страх и непостоянство. Въпреки това, обаче си струва да разберем, че нашето съзнание произтича от нещо известно на нас самите, дадените ни относителни неща са свързани с нас, чрез нещо вътрешно и ние се освобождаваме от всякакво напрежение. Всеки от нас е способен да превърне живота си в изкуство, всеки в съответствие с своя талант.

Следващият разказ може до някаква степен да покаже, какво се разбира под преобразяване на всекидневния ни живот в изкуство.

Дого, живял в VIII век, бил велик последовател на дзен по времето на династията Хан. Той имал млад ученик, който искал да бъде обучен на дзен. Дълго време живял у наставника си, но нямало никакво обучение. Един ден той се приближил до учителя си и му казал: “От доста време съм при Вас, но нито веднъж не чух да ме поучите. Защо? Моля Ви, бъдете така добър и ме съветвайте, как да постъпвам”. Учителя му отвърнал: “Защо?! Започнах да ти преподавам дзен още в момента в който ти се появи”. Ученика не разбирайки думите му попитал: “Но в какво се състоеше това учение?”. А учителят му обяснил: “Когато ме виждаше сутрин и ме поздравяваше, аз ти отвръщах. Когато ми носеше храната, аз я приемах с благодарност. По този начин не подчертавах ли същността на ума?” Чувайки тези думи, ученикът свел глава, той разбрал разшифровката и значението на думите на учителя. Тогава учителят му казал: “Започнеш ли да мислиш за това, него вече го няма. Трябва да го виждаш непосредствено, без да разсъждаваш или да се колебаеш”. Казват, че това накарало ученика да разбере същността на дзен.

Истината за дзен се състои в това, че скучния, монотонен, банален живот, в който липсва вдъхновение се превръща в изкуство, изпълнено с действително вътрешно творчество. То винаги трябва да е преди научното изследване на реалността и да няма връзката с научно конструирания апарат.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар