// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Какво е Тора?

„Тялото е слуга на душата“

Какво е Тора?

Тора и нашият свят съвсем точно съответстват един на друг. Тора – това е духовното ядро, а светът е нейното физическо въплъщение. Тази връзка е добре известна, но тя има някои особености, които често не се забелязват или неправилно се тълкуват. Да разгледаме взаимоотношенията между Тора и външния свят – при по-дълбоко изучаване ще открием истинско чудо.
Характерът на връзката между Тора и физическият свят е изразена в простата формула: Тора е причината, а светът е резултата. Но само да се види това съответствие между всеки от детайлите на физическата вселена и Тора е недостатъчно, важно е и да се разбере, че всеки детайл от света съществува защото така е заповядала Тора. Даже и най-малките частици на тези детайли съществуват благодарение на това, че всяка от тях се съдържа в Тора.
Като най-разпространена аналогия на тези взаимоотношения може да използваме обикновената копирна хартия. Тора е „източника за „копието”. Подобно на процеса, когато архитектът в началото прави чертежите, а строителят след това прави здание по тези чертежи, точно така и в началото създал Творецът Тора, а след това е сътворявал света, ползвайки Тора като чертеж: „Той гледал в Тора и създавал света“. Но тук се налага едно важно пояснение: Тора не е просто план на света, подобен на строителните чертежи, това е нещо, което е подобно на генната структура, която сама строи организма на основата на кода заложен в гените. Няма съмнение, че генетичният код съответства на физическите свойства на организма, но би било сериозна грешка да се смята, че това съответствие носи дескриптивен характер, че гените само отразяват в закодирана форма физическата реалност. Гените нищо не разкриват и не отразяват – те са причината за това организмът да се вижда такъв, какъвто е, те са инструкцията и механизмът, които създават физическия свят. На практика самият организъм се явява отражение на гените!
Тора по себе си представлява генетичния материал на вселената. Думите на Тора – са думи на Твореца. Но Бог не просто е казал Своята дума в процеса на Творението и след това я е записал в Тора, а света е създал с някакви други средства, самата Негова дума е било това средство, механизъм за Творението. Всяка дума произнесена от Бог в процеса на Творението е приемала формата на обекта, който тя е описвала. Такъв е скрития смисъл на двойното значение на думата “предмет” и “дума”: всеки предмет в света това е конкретизирана дума на Твореца.
Но това все още не е всичко. Тора представлява не просто “стенограма” на Творението и световната история. В “Нефеш аХаим” на рав Хаим от Воложин, се обяснява, че процесът на Творението не е завършен: той продължава, вселената непрекъснато се създава от Всевишния, във всеки момент от времето, както и в първия момент. Думата на Бог звучи постоянно, трансформирайки се в материя и събития. И тъй като Тора – това са думите на Бог, то тя представлява тази вечна среда, в която се реализира Творението. Тора не е история нито е инструкция, тя е космическия механизъм за формиране на реалността, генетичната система на света.
Това положение е много трудно да се осъзнае в съвременната епоха. Западният начин на мислене се опира на конкретни физически параметри. Мерило за реалността се считат данните от лабораторните изследвания. Всичко, което не може да се усети и измери или да се потвърди експериментално не се приема на сериозно. Целият свят на духовността се отнася, от гледната точка на западния човек към категорията на личните усещания и личната вяра. Той не възприема с разума си трансцеденталната сфера. В неговите възприятия централно място в света заема само факта на материалното съществуване, духовната мъдрост се разглежда от него в най-добрия случай, като коментар. Поради това той счита че Тора само описва, анализира и коментира. Той не пести похвали по неин адрес: колко е дълбока Тора, колко тънко и мъдро тя отбелязва почти незабележимите оттенъци и всички аспекти на нашия свят! На практика подобен подход е дълбоко погрешен и всеки който оценява Тора от такава позиция се обявява против Тора.
За яснота да разгледаме един типичен пример. Често чуваме, че в основата на закона за разделянето на храната на разрешена и забранена лежи грижата за здравето: някои продукти се смятат за некашерни, защото са вредни. И Тора ни забранява да ядем такава храна, защото иска да запази здравето на тези, които следват нейните заповеди. В месото на някои животни се развъждат паразити, а мидите обитават участъци от морското дъно, които са заразени с вируса на хепатита и други патогенни микроорганизми и т.н. В подобна позиция естествено има известна доза истина: да се живее по Тора действително е полезно. Едно от главните преимущества на еврейския начин на живот, негово неотменимо свойство се състои в това, че той дава на човек физическо и психическо благополучие.
Но при по-внимателен анализ се разкрива принципната порочност на този възглед: този който се придържа към него смята, че физическия свят е първичен. За него обкръжаващият свят е неоспорим факт: храната може да е полезна или вредна – така е устроена вселената. И сега по силата на съществуването на този факт, Тора препарира готовата реалност: яж тази храна и не яж онази. Тук Тора се явява вторична относно нашия ограничен свят, следователно и тя има своите ограничения. Тази верига от разсъждения завършва с неизбежния извод: Тора се налага да бъде променяна! Некашерната храна е престанала да бъде вредна благодарение на съвременните изобретения и новости. Сега тя може да бъде ядена! Какво чудно има в това? Та нали цялата концепция за забраната е била построена от медицински съображения. На практика тук е ползвана обратна причинно-следствена връзка. Някои продукти са забранени по чисто духовни причини, независимо от това, очевидни ли са причините или не. Главна роля в кашрута играе духовният трансцеденталния аспект. Физическите свойства на забранената храна са такива именно, според степента на нечистата им духовна същност: мекотелите живеят в заразени места и са вредни за здравето преди всичко, защото са некашерни!
Такъв е еврейският поглед върху света. За да развиеш в себе си духовно съзнание, трябва да разрушиш стереотипите на западното мислене, което ограничава възприятието на света с твърдите граници на материализма. Трансцеденталната мъдрост трябва да заеме приоритетно място.
Съвременното секуларно мислене раздробява Тора на отделни фрагменти. Шабатът се разглежда като ден не за обикновен отдих, а като физически отдих, когато е забранено да се извършва само такава работа, която изисква физически усилия. Но времената се променят: това, което се е смятало за работа преди, сега изобщо не е работа и следователно забраната може да бъде пренебрегвана. В древността паленето на огън е изисквало немалко усилия и затова е било забранено. Сега е достатъчно само да мръднеш пръста си – затова светлината може да бъде включвана в шабат. Обаче истината се заключва в съвсем друго нещо. Съблюдаването на шабат се отнася към категориите на духовността; физическият отдих е нещо второстепенно. На практика Тора не забранява изобщо прилагането на физически усилия в съботния ден. В основата на забраната лежи фактът, че запалването на огъня по своята същност е творческо действие. Степента на физическо напрежение няма никакво значение. Независимо от смяната на епохите и техническите усъвършенствания запалването на огъня така и си остава творческо действие. Но светският човек възприема само физическата реалност и разглеждайки духовността през тази светогледна призма, я разбира съвсем ограничено.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар