// Вие четете...

Поведенчески модели

Какво е социална справедливост.

„Само истината може да бъде справедлива.“

Социалната справедливост е ценност, която насърчава еднаквото зачитане на правата и задълженията на всяко човешко същество в дадено общество.

Социалната справедливост обикновено е фокусирана върху справедливо разпределение на основните блага и услуги, необходими за развитието на човек в обществото, като например социално-афективното благосъстояние, образованието, здравеопазването и правата на Човека.

Световният или международният ден на социалната справедливост се чества на 20 февруари. Този ден бе установен от Организацията на обединените нации (ООН) като начин да се отбележи и гарантира тази основна социална ценност.

Значението на социалната справедливост се състои в това, че тя насърчава интеграцията и защитата срещу експлоатацията на най-уязвимите, за да се премине към по-справедливо общество.

Характеристики на социалната справедливост.

Социалната справедливост се характеризира с това, че е една от най-важните социални ценности в обществото. Социалната справедливост осигурява общото благо и хармоничното съвместно съществуване на обществото, в което човек живее.

Справедливостта гарантира баланса между индивидуалното благо и общото благо въз основа на основните човешки ценности. В този смисъл социалната справедливост фокусира усилията си върху търсенето на справедливост в различните социални проблеми, които все още трябва да бъдат решени.

Принципи на социалната справедливост.

Концепцията за социална справедливост се появи в разгара на втората индустриална революция през 19-ти век, точно преди избухването на Първата световна война. Принципите на социалната справедливост се появяват на фона на появата на това, което се нарича работническата класа срещу експлоатацията й от буржоазията, чиито проблеми са известни като социални проблеми.

В рамките на това, което е известно като социална справедливост, можем да намерим понятия като разпределителна справедливост, термин, описан от автори като Аристотел, показва приноса, който всеки дължи на обществото.

От друга страна, има възмездна справедливост, която показва налагането на закона срещу престъпленията, извършени в дадено общество.

Важно е да се подчертае, че социалната справедливост до голяма степен следва принципите на основните социални ценности за балансирано и хармонично функциониране в обществото.

Видове социална справедливост.

Видовете социална справедливост се категоризират в социалната сфера, в която се прилагат. Като такива са посочени онези области, които работят след индустриалната революция, като например:

Социална трудова справедливост: осигурява както здравословните взаимоотношения между работника и работодателя, така и физическите и психологическите условия, необходими на служителя да може да изпълнява правилно своите задължения.

Икономическа социална справедливост: регламентира разпределението на богатството, има тенденция към равнопоставеност, която не се натрупва само от някои, тъй като в резултат на това създава изключително несъответствие на социалните класове, наред с други социални несправедливости.

Социална здравна справедливост: правото на здраве трябва да се гарантира еднакво за всички човешки същества, което е основно право, до което всеки може да има достъп, осигурявайки здраво тяло и ум.

Социална справедливост.

Социалната справедливост предполага справедливост. Обикновено се нарича социална справедливост като синоним на социална справедливост, но те се различават по изразите на търсенето на равенство.

Като цяло социалната справедливост включва създаването и прилагането на закони, които й позволяват да функционира. От друга страна, социалната справедливост обхваща всички видове равенство, независимо дали са писмени или не, апелирани към моралната справедливост.

Мнозина се запитват какво е отношението на справедливостта към техния живот. Справедливостта подобрява живота на човека. Тя усилва дарбите и способностите му. Справедливият има вътрешен мир и спокойствие. При това положение, именно, той може да работи съзнателно върху себе си и да има успех. Някой се оплаква, че паметта му започнала да отслабва. Ако иска да усили паметта си, нека приложи справедливостта в отношенията си към всички същества, от най-малките до най-големите.

Справедливостта има отношение към всички светове – видими и невидими. Тя има отношение и към вечността.

Видим и невидим свят, вечност, това са понятия, които стават толкова по-разбрани, колкото повече съзнанието се пробужда. За човек с пробудено съзнание и видимият, и невидимият свят са на едно и също място. Той живее едновременно и в двата свята. Вечността е величина, която има отношение към времето. В математиката, под понятието „време“ разбираме интервал между две събития. Съществува ли времето извън съзнанието? – Не съществува. Ето защо, когато говорим за интервал между събитията, ние имаме предвид интервал и между тоновете. Между два тона съществува по-голям или по-малък интервал. Обаче всички понятия, с които човек си служи, съществуват в неговото съзнание, но не и в природата. За пример, той казва, че една постъпка е справедлива, а друга – несправедлива. Това е човешка преценка. В природата не се говори за справедливост и несправедливост. Проявите на природата са, сами по себе си, справедливи и разумни. Следователно, от нейно гледище, мисълта, чувствата и постъпките на човека трябва да бъдат прави. Щом са прави, те непременно ще бъдат и справедливи. Ще кажете, че можете да мислите, както искате. Не, право ще мислите. Не мислите ли право, ще опитате закона на справедливостта върху гърба си.

Мислете върху закона на справедливостта и го прилагайте. Срещнете ли беден човек, не го пренебрегвайте. Знайте, че бедният и богатият човек взаимно се допълват. Бедният е обширно, необработено поле, което очаква капитала на богатия. Когато богатият донесе своите машини, рала, както и житото си, бедният ще ги приложи на полето си и в скоро време необработеното поле ще се превърне в богата и плодородна нива, от която и двамата ще се ползват.

Когато съчетава нещата, човек вижда непреривната връзка, която съществува между тях. При това разбиране той не може да не бъде справедлив. Който не разбира тия неща, той се опитва да критикува и Бога, и природата. Вместо да критикува, човек трябва да се учи от всичко, което става около него. Критикът е човек, който се вглежда в живота и в отношенията на хората, а затваря очите си за своя живот и отношения. Поради тази причина, именно, той изпада в небрежност към себе си. Обаче ще дойде ден, когато природата ще го хване под ръка и ще го разведе между хората, да им покаже и неговите слабости. Преживее ли веднъж тази опитност, той ще вземе урок от нея и ще се изправи. Само по този начин той ще разбере какво значи да критикуваш природата.

Човек трябва да бъде справедлив в своите мисли и чувства. По този начин той ще регулира и желанията си. Като говорите за справедливост и несправедливост, вие трябва да разбирате дълбоката причина на нещата. За пример, някой студент се явява на изпит и получава тройка по предмета, по който държи изпит. Понеже очаква по-голяма бележка, той казва, че професорът е несправедлив и възстава против него. Защо, преди да се произнесе за професора си, студентът не потърси причината в себе си? Ако се прецени справедливо, той ще види, че професорът е прав.

От друга страна, той ще види, че и природата е справедлива. Ако беше отворила сърцето на професора, да сложи по-висока бележка на студента, последният щеше да се отпусне и да не работи. Като знае характера на хората, природата избира специфични методи за възпитанието на всеки човек. Тройката е подбудителна сила, която заставя човека да работи. Числото 3 е закон на волята, която уравновесява силите на ума и на сърцето. За да не се смущава, студентът трябва да събере бележката, която професорът му писал, както и тази, която той очаквал, и да ги раздели на две. Професорът му писал тройка, той очаквал петица. Значи, 3+5=8; 8:2=4. Студентът ще си пише четворка, и с това въпросът ще се разреши. Когато има спор, нещата трябва да се съберат и разделят поравно. Щом приложите тези действия, спорът изчезва.

Каква поука можете да извадите от примера за професора и студента? Когато има две противоположни мисли в себе си, човек е едновременно и професор, и студент. За да разреши спора между противоположните мисли в себе си, той трябва да събере положителния и отрицателния резултат и да ги раздели на 2. Щом извърши тези процеси, той се намира вече пред истината, която ще го освободи от мъчнотията.

Следователно, щом се намерите в противоречие, приложете горния закон. За пример, срещате един беден човек и нещо ви нашепва да му дадете 20 лева. Обаче вие намирате, че 20 лева са много, искате да му дадете 5 лева. Приложете закона. Съберете 20+5=25. Полученото разделете на две. Значи, 25:2=12.5. Дайте на бедния човек 12.5 лева, за да бъдете и двамата доволни. Това правило наричаме „златната среда“. Когато и двете противоречиви мисли отстъпят по нещо от себе си, въпросът се разрешава лесно.

Защо студентът не отиде при професора си, да се разговори с него? Ако студентът е прав, професорът ще съзнае грешката си и ще я изправи. Ще кажете, че човек не трябва да се унижава. В разумните и справедливи отношения няма унижение. Унижава ли се човек, когато отива на фурната да купи хляб, но фурнаджията го връща назад, като му казва, че хлябът се е свършил. За да купиш хляб, ще отидеш и втори, и трети път. Докато намериш хляб, ти ще обиколиш няколко фурни. Нуждата от хляб е силна, и човек трябва да задоволи желанието си да яде. Ето защо, когато във вас говори някое силно и разумно желание, не го спирайте. Дайте му възможност да се прояви. Резултатите от реализирането на добрите желания са всякога добри, но за това се изисква спазване на времето и прилагане на добре изработен план.

Приложете закона на справедливостта за 10 дни, като се наблюдавате колко пъти сте го приложили и колко пъти не сте могли да го приложите. Когато се наблюдава, човек вижда доколко е справедлив. Направете това съзнателно, не само по отношение на постъпките си, но и по отношение на своите мисли и чувства. Колкото по-искрен е човек към себе си, толкова по-добре ще направи това упражнение.

Справедливостта изисква еднакво отношение и към хората, и към животните. В това се заключава благородството на човека. Един колар кара въглища, но пътят е малко стръмен, а конят – слаб, не може да поеме височината. Трима души настигат колата и като виждат напразните усилия на коня, веднага му се притичват на помощ: оставят своите вещи на колата и дават гърба си, да бутат отзад. Конят прави още едно усилие и поема нагоре. Доволни, че са могли да помогнат на коня, хората продължават пътя си весели и засмени. Това значи благородна и справедлива постъпка.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар