// Вие четете...

Нестандартни размишления

Какво е природата за хората от Изтока?

„Във всяко стъбълце има сок.“

И така, сега нека да преминем към Дзен с една дзен поговорка, такъв какъвто само Дзен може да бъде. “Преди човек да започне да изучава Дзен, планините са си планини, а реките – реки. След първото съзиране на истината, планините вече не са планини и реките вече не са реки. След просветлението планините отново са планини и реките – реки.”

Разглеждането на въпроса за учението за дзен будизма е не само за изясняване на разликите между него и психоанализата, а най-вече от обстоятелството, че непознатото и особено източното заинтригува и зове.

През 30-те години на миналия век всеки психолог би се изумил или даже би бил шокиран, ако узнае, че неговите колеги се интересуват от “мистичната” религиозна система на дзен будизма. Дзен будизма възниква на Изток, психоанализата – на Запад. На пръв поглед между две напълно противоположни системи, породени от различни цивилизации, не би могло да има нищо общо. И все пак започвайки с 30-те години на миналото столетие, последователите на психоанализата все по-често се обръщат към дзен будизма, а в края на 50-те години, много от тях стават негови последователи. Най-вероятно това се е случило, защото в центъра на вниманието на двете системи е човека. В единия случай неговото психическо, а в другия неговото духовно здраве. Очевидни са пресечните точки на дзен будизма и психоанализата.

Какви са причините за тези промени в психоанализата? Ако ги разгледаме ще открием такива, като развитието в теорията на психоанализата, измененията, произтичащи в интелектуалната и духовна среда, както и влияние на дзен будизма върху Запада.

Ясно е, че много хора се интересуват от психологическите проблеми на несъзнателното и “Аз”-а, и запознавайки се с тези теми ще придобият особени познания за живота и неговата духовна същност. Тук много от хората, които се интересуват от поведението на човека ще намерят ново разбиране, както за самите себе си, така и за смисъла на своя живот. Макар че тези теми не са “лесни” за четене те ще ни насочат към едно ново разбиране на нещата от живота. И така, изхождайки именно от тази гледна точка ние бихме могли да продължим следването на пътя за постигането на собствените си цели.

Какви са чувствата на Изток към природата? Запознавайки се с постановките на дзен будизма, ние ще бъдем стимулирани и предизвикани от последващи размишления, които ще доведат до разширяването на нашите собствени идеи за разбирането на живота, на дзен будизма, както и до някои понятия в психоанализа. Ще придобием нови разбирания по проблема за трактуването на несъзнателното и неговата трансформация в съзнателно.

Много видни западни мислители, всеки със своята гледна точка, подхождали към изучаването на темата за “Изтока и Запада”, но има сравнително малко писатели от далечния Изток, считащи своя поглед над нещата, именно за източен. И така, нека да видим, какво мисли по тези въпроси, познавача на Дзен Будизма, Дайсетц Сузуки.

Великият японски поет Басе, живял през XVII век е съчинил стихотворение, известно, като хайку или хоку. В превод означава: „И ето: грижливо се взирам – Цъфтяща овчарска торбичка. Е-хей край плета!”

Възможно е, поета да се е разхождал по някой селски път, когато забелязал нещо извънградско. Той се приближил и се вгледал. Забелязал диво растение, което било сравнително обикновено и незабележимо за минувачите. Именно този прост факт е описан в стихотворението, което е лишено от каквото и да било поетично чувство, може би с изключение на последните две срички. Тази частица, свързваща се по принцип със съществителни, прилагателни или глаголи, обозначава чувство на възхищение или похвала, печал или радост. Понякога е по уместно да се преведе, като знак на възклицание. В даденото хайку целият стих завършва по това правило. Чувство, преминаващо през тези седемнадесет или по точно, даже петнадесет срички с възклицателен знак накрая, трудно е да се обясни на тези, които не са запознати с японския език.

Преди всичко Басе, както и повечето японски поети е творил за природата. Той така е обичал природата, че чувствал единството си с нея, усещал всеки пулс в природата. Повечето хора от Запада могат да се отделят от природата. Те смятат, че човека няма нищо общо с природата, освен в няколко аспекта, свързани с желанието, че природата съществува само за да бъде използвана от него.

За хората от Изтока природата е много близка. Това чувство към природата се е пробудило, когато Басе забелязал незабележимото цвете, растящо на стар, полуразрушен път извън града, близо до някакво село, и така красиво, и невинно цъфтящо, така непринудено, съвсем без да иска някой да го забележи. И все пак, ако го погледнеш, колко е нежно, колко е пълно с божествената слава и величие, по-славно е даже от Соломон! Вече неговата скромна красота предизвиква искрено възхищение. Във всеки шум поета може да почувства дълбокото тайнство на живота и битието. Самият Басе може би не е осъзнавал всичко това, но съвсем е сигурно, че по това време сърцето му е било преизпълнено с такива чувства, подобни на тези, които християните биха нарекли божествена любов, достигаща най-големите дълбини на космическия живот.

Върха на Хималаите е способен да предизвика у нас възвишен трепет, вълните на Тихия океан могат да ни внушат чувството за нещо вечно. Но поетически, мистически или религиозно, отвореният ум, във всяко едно стръкче, чувства нещо трансцедентно, излизащо от пределите на всяка корист. Това е основата на човешките чувства, въздигащи в нас царството на Съвършената Земя. Тук не става дума за величие. В това отношение японския поет имал някакви специални способности да намира и в най-малките неща, по нещо велико. Такъв е Изтока.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар