// Вие четете...

Морал и Православие

Какво е моралът?

„Справедливостта е резултат на общото мнение.“

Какво е моралът?

Моралът е всичко онова, което ние не искаме другите да правят на нас, а ние да правим на тях. Моралът е в справедливото разпределение.
Много често ние си задаваме въпроса, а морално ли е или пък по отношение на действията на някого казваме „ама това не е морално”, или пък бързо ще го определим, като неморален.
На каква база даваме оценка „неморален”? Да, такава оценка сме способни да дадем сравнявайки неговите действия с нашите разбирания, но това го правим без да можем да използваме неговата база данни, а оценката е само въз основа на нашите възгледи за живота. От тази гледна точка ние ще сме засегнати, защото смятаме, че нас ни ощетяват в едно или друго отношение, тоест разпределението е несправедливо. Ако ние считахме, че разпределението е направено справедливо ние ще оценим, постъпката като морална, а разпределителят, като морален човек.
Оказва се, че всеки е със свой морал и ако е лично ощетен, той ще забрави общо приетите норми и ще възприеме несправедливото разпределение, като не морално. Разбира се, че моралът е навсякъде и той е всеобхватен, но общо той се идентифицира с несправедливостта. Самата несправедливост може да се отнася до разпределение на материални средства, по отношение към определена група хора или пък за онова което вие сметнете, че несправедливо са ви засегнали.
За да си изясним, защо хората постъпват неморално трябва отново да се обърнем към технологията на мисловния процес за да видим в кой етап се заражда моралното или неморалното поведение на отделния човек.
Имайки в предвид човешките взаимоотношения можем да говорим единствено за определени действия на определен човек, тоест колективно неморално поведение не може да се обсъжда, тъй като управлението в човешкото общество е строго йерархичен процес, от тук и несправедливото поведение. И така можем да си направим извода, че поведението на определен човек ще е функция от неговото мислене, а мисленето е в зависимост от възприетия модел. Нашите убеждения, страхове, надежди, грижи, възгледи и желания, всяка наша мисъл, оказват влияние на нас самите, на околните и на заобикалящия ни свят.
Наистина ли е това, което човек вижда или е това, което си мисли. Мисълта е сила с която човек разполага, но не винаги я използва по най-добрия начин. За да използваш силата на мисълта, не е задължително да познаваш природните закони или да разбираш, какво мислят другите около теб, но се оказва, че е задължително да си наясно със същността на действителността.
Естеството, че действителността на практика е онова нещо, което нашият разум създава, тоест своя собствена реалност. Оказва се, че всеки има своя, при това единствена и най-вече „истинска” реалност, както и свой морал. Така се раждат представите ни за реалността, която пък се оказва неточна по отношение на истинската действителност и истинския морал на другите. Не са много случаите, когато нашите представи за действителността съвпадат с истинската. Ние сме свикнали за потвърждение на нашата представа за действителността да я проверяваме с ”проба – грешка” или пък да се доверяваме на представата за нея на други хора, да ги считаме за морални.
Много често, при това голяма част от хората предпочитат да се доверят на чуждите представи за действителността, но това не е правилното решение, тоест хората предпочитат да се доверят на чуждите представи, без да направят и най-малките усилия за анализ и преценка.
Анализ и преценка, обаче може да се направи единствено, ако човек притежава определени познания и опит. Така малкото дето се доверява на своите родители и не пипа горещи предмети за да не се опари, но все пак представа за това то може да получи единствено, ако провери твърдението на родителите си, при това приема и техния модел на поведение и на морал. Така детето получава представа не само за реалната действителност, но и за модела на морално поведение.
Ще се окаже, че реалната действителност е наистина само в нашето съзнание, а моралът е в начина на нашето мислене. За да може да си я представим все пак ни е необходимо да познаваме действителността такава, каквато е тя наистина, да познаваме критериите за справедливост.
Какъв е начинът по който нашият разум създава своя собствена реалност, защо пораждането на представи в ума не е само мечта, а се превръща в творчески процес, помагащ на човека да контролира и насочва енергийните си потоци, които поддържат единството на нещата.
Осъзнаването на същността на нещата ще ни позволи да разберем действието на мозъка и ще видим, че вдъхновението, мотивацията и интуицията не са нещо свръх естествено, а се подчиняват на модели и закони, които могат да бъдат открити и използвани според вашата воля. Но, докъде може да се стигне, ако не разбираме същността на истинската действителност и следваме определени модели на поведение, тоест чужди модели.
Винаги ли следването на определен чужд модел на поведение довел неговия собственик до успех ще ни позволи и ние да се доберем до същия резултат. Ами, ако реалната действителност не е това, за което ни я представят, ами, ако се окаже, че сме се заблудили по отношение на моралните качества на човека до или срещу нас, ако резултата е само в нашата представа, ако резултатът ни е представен за добър преднамерено, тоест прилагането на чужд модел може в реалния живот да ни води към загуби за нас и извличане на ползи за собственика на модела. Как бихме се почувствали, когато разберем, че сме подведени от човек на когото сме се доверили. Най-малкото бихме го обвинили за неморален.
Вярната представа за реалната действителност е в основата за правилния избор на поведение, а от там и за вземане на решение. Ако се следва сляпо на определен модел на поведение, това може да се окаже жестока заблуда за нашия разум, тоест заблудата ще се окаже съзнателно приета, затова е необходимо човек да се научи да изследва и анализира видимата „действителност”, да направи своите изводи и ако предложения ни модел не ни застрашава, тогава да се прилага.
Всичко във вселената се управлява от определени закони, на които се подчинява разумът и мисълта. Разглеждайки вселената, като безгранична и неделима система от взаимнозависими активности, тя е жива и постоянно променяща се, тоест действителността постоянно се променя, няма нищо определено. Всичко е в нашата представа за действителността, намираща се обаче в определен времеви момент.
Човешкият разум е в състояние да актуализира вече създадения модел за определена действителност, но нашата представа е винаги с някакъв момент на закъснение и колкото по-близък е момента на актуализация до действителната реалност, толкова по-точно ще е нашето решение за действие или бездействие. На практика всичко зависи от избора, от нашия избор на решение. Вземането на решение е сложен процес и той зависи от възможностите за избор. Колкото повече възможности за избор, толкова по-трудно ще бъде вземането на решение.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар