// Вие четете...

Нестандартни размишления

Какво е карма на човека?

„Родил ли си се бухал, в славей няма да се превърнеш.“

В какво се разминават науката и дзен? Веднъж един монах попитал Джошу Джушина: ”Какво е моето Аз?” Джошу отговорил: ”Ти дояде ли си сутрешната каша?”; – “Да”; – “Ако е така, измий си купичката”. До сега, докато и ако с опита не е уловена личността не трябва да се говори и за действието. Кой осъзнава действието? Кой ти съобщава този факт в съзнанието? Кой си ти самият, говорещ за него на себе си и на всички останали? ”Аз”, ”ти”, ”той”, ”тя”, ”то” – всички тези местоимения заместват нещо. Кое е това нещо?

Друг монах попитал: ”Какво е моето Аз?” Джошу отговорил: ”Виждаш ли кипариса в двора?” Тук Джошу се интересува не от видението, а от виждащия. Ако “Аз” е ос на спиралата, ако “Аз” не може да бъде обективно и не може да бъде факт, то все едно е тук, дзен ни казва, как да го уловим с голи ръце и да покажем на наставника неуловимото, необективното и недостижимото. Именно в това се състои разминаването в науката и в дзен. Трябва да си припомним, че дзен не е против научния подход към реалността, той само иска да каже на сциентистите, че покрай техният подход има и друг, който е по-правилен, гледащ навътре, по-реален и личностен. Те могат да го нарекат субективен, но това съвсем не е така. Личността, индивидът, “Аз”-а, егото, всички тези понятия се използват, като синоними. Личността се явява морално-волева, индивидът противостои на всякакъв род групи, това е психологично, а “Аз”-а е едновременно морален и психологичен, получавайки при това религиозно значение. От гледна точка на дзен, опита на “Аз”-а е психологически уникален в това отношение, той е наситен с чувството на автономност, свобода, самоопределение и накрая с творчество.

Такива са деянията на “Аз”-а или личностите. Психолози и теолози, говорещи за последователни перцепции или впечатления, за идеята или принципа на единството, за динамичната тоталност на субективният опит или за оста на криволинейните човешки действия, вървят в направление противоположно на това на дзен. Колкото по-бързо вървят, толкова по далеч отиват от дзен. Затова можем да кажем, че науката или логиката е обективна и центробежна, тогава когато дзен е субективен и целеустремен.

Какво е карма на човека? Хокоджи попитал Башо До-ичи: ”Кой е този, който стои сам, без приятел сред хиляди вещи” дхарма? Башо отговорил: ”Ще ти кажа, ако с една глътка изпиеш Западната Река”.

Дхарма – това са тези съществените характеристики, които правят обекта, това което е, това е естествения закон с който нещата следват своето предназначение. Един пример. Млякото си има свои характеристики, своя специфичност. То е бяло на цвят, на вкус е леко сладко, при обикновена температура е течно и т.н. Това са проявените характеристики на млякото. Ако млякото се подкваси, то може да стане на кисело мляко. Тогава неговите характеристики се променят и то вече не е течно, а по скоро се е сгъстило, вкусът му се е променил и т.н. Тези качества на млякото са били скрити в него, не са били проявени, но когато е било подквасено някой от старите характеристики на млякото биват заменени с нови.

По същият начин е и с хората. Те имат определени характеристики, наречени васани. Едни от тях са проявени, други не. Това, дали човек е мъж или жена, дали е млад или стар, дали е роден и живее в България или Индия, дали е умен или глупав и т.н., и т.н. това са все негови васани. Сборът от всички васани представлява кармата на човека. Във всеки даден период от време могат да се проявят само определена част от васаните. От тези васани има някой, които определят най-съществената природа на този човек и тези васани определят, каква е най-подходящата дейност, която този човек би било най-добре да върши, в каква насока да вложи своите усилия. Тези васани представляват кармата на човека. Когато те се следват се казва, че се следва законът на правдивостта.

Всеки човек си има своите характеристики, своята специфичност, своите склонности. Той трябва да ги следва, да изпълнява своята карма. В Бхагават Гита се казва, че всеки човек трябва да следва своята собствена карма, а не кармата на някой друг. По-добре е за човека да бъде това, което е отредено от неговата природа, това което отговаря на неговите васани, които са проявени в момента. Ако например човек е роден и има тенденциите да бъде музикант, по добре е да стане музикант, дори и посредствен от колкото да стане лекар например. Дори и да бъде най-добрият лекар, това пак е по-неблагоприятно за него от колкото да си остане посредствен музикант.

Карма, това са онези характеристики, които определят предназначението на даден предмет, животно или човек и го правят това, което е, тоест определят неговата уникалност. Кармата на отровната змия е да хапе, кармата на лъва е да убива, кармата на скорпиона е да жили, и т.н. и т.н.

Всеки човек си има специфична карма, която го различава от кармите на останалите хора. Нещо повече, кармите се променят постоянно. Едни васани биват изгаряни, други васани се проявяват. Онова, което Патанджали казва е, че промяната на васаните, тоест промяната на кармите води към субективно чувство за времето, в неговата тройна характеристика Минало, Настояще и Бъдеще.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар