// Вие четете...

Въпроси за времето

Какво е календар на времето?

Възникването на календарът на времето е свързано с първите опити на хората да систематизират резултатите от своите наблюдения на времето и неговите изменения. Още в V век преди н.е. гръцкия астроном Метон е въвел обичай да се поставят на градския площад мраморни таблици на които са се отбелязвали най-важните явления на времето и датите на тяхното проявление, но без да бъде отбелязвана годината. Тези таблици са се наричали парапегмами, като от тях са се ползвали за изготвяне на прогнози за времето. По-късно в различни страни заедно с други календари с най-различно предназначение (астрономически, религиозни, астрологически) започнали да се съставят и календари за времето. В тях са се давали сведения за различните дни от годината, сезона, месеца и седмицата.

По аналогия с календарите, указващи бъдещото състояние на звездите, планетите, различните явления на природата и даже човешките съдби, календарите за времето са съдържали сведения за предстоящото му състояние. Например, още Метон е бил убеден, че явленията във времето имат деветнадесет годишен цикъл на повтаряемост, а по-късно неговия съотечественик Евдокс е открил четиригодишна периодичност.

Календари на времето са съществували в древния Рим, както и в древна Индия, където са правени опити за предсказване на началото и интензивността на мусоните дъждове. Разцвет за изготвяне на календар на времето има през средните векове. В съчинения от този тип, имащи основно практическо предназначение, такива като „Книга за природата” (1340 г), където Конрад фон Мегенберг указва, че явлението гало е признак за дъжд.

Най-известен за това време, през XVIII век е календарът на Брюсов, като извлечения от него непрекъснато са се публикували в до революционна Русия, а в някои страни тези календари продължили да се печатат, като стени, включително до средата на XX век. По своята същност, сведенията които могат да се почерпят от тези календари са лъже научни. Болшинството от тях са плод на добросъвестни заблуждения, а понякога и спекулации с човешкото невежество и острата потребност хората да знаят бъдещото състояние на времето.

 

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар