// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Какво е инстинкт?

ЕиС5„Най-точният часовник е стомахът.“

Какво е инстинкт?

Инстинктът е един от най-удивителните феномени в областта на биологията. Еволюционната теория дава следното определение: инстинктът е затвърден еволюционно от биологичната наследственост начин на поведение при животните и човека. В други литературни източници инстинктът се определя като „вродена способност на поведение към действието на дразнители от околната среда и собствения организъм“ (BI Lexikon, стр. 422). Инстинктът е изработен в хода на еволюцията и близостта на инстинктите е указание за родствените връзки между отделните видове. Това е причината, поради която на инстинкта се отдава особена роля в еволюционната биология. Инстинктът е изразен най-ярко в сравнително ниско организираните животни (насекомите, рибите, птиците). В хода на еволюционното развитие ролята на инстинктите намалява и все по-голямо значение придобива сложно – рефлекторната дейност, която се опира на индивидуалния опит (Бъчваров и сътр., стр. 225).
Такова е обяснението на еволюционната теория относно инстинкта. Това обяснение има редица слаби страни, които противоречат на научните познания и многовековния опит на хората.
Инстинктът не може да бъде доказателство за еволюцията на биологичните видове. Ето четири съществени основания в това отношение:
1) Инстинктите се срещат при всички животински видове, включително и при човека. Би трябвало да се очаква, че при човека с високоразвита втора сигнална система инстинктите няма да играят голяма роля. Но действителността показва, че при него някои инстинкти са жизненоважни – инстинктът за бозаенето, инстинкти във връзка с половото размножение, при самосъхранение от опасности и т.н. Ако инстинктът беше еволюционно обусловен фактор, при човека не трябваше да съществува. Но това не е така т.е. инстинктът не е белег на примитивност.
2) Еволюционната теория определя инстинкта като начин на поведение, като изява на кодирана генетична програма, т.е. в генотипа на съответния биологичен вид има ген или гени, които са отговорни за даден инстинкт. Фактът, че инстинктът е биологична информационна програма, ни задължава да приемем, че тази програма трябва да има и високо интелигентен програмист. С други думи, инстинктът нито може да бъде плод на еволюционно развитие, нито индикатор на между видова близост. И в това отношение еволюционната теория противоречи на науката.
3) Най-краткото и елементарно определение на инстинкта гласи: „Инстинктът е разумно действие в неразумно същество… Той е знание и способност, които предшестват опитността“. Чрез инстинкта животните действат разумно и целесъобразно, но без съзнание и размисъл. Естествено това знание, това разумно действие се определя от кодираната информационна програма и има определена цел. Задължителният въпрос е: Кой е кодирал програмата и кой е поставил целта? Съгласно закона за причинно-следствените връзки е невъзможно материята да продуцира нещо по-висше от себе си. Логично е да се приеме, че това „разумно действие в неразумно същество“ трябва да има и разумен източник. Този разумен източник ние наричаме Бог.
4) В животинския свят има много и изключителни начини на поведение (инстинкти), които от еволюционна гледна точка не могат да бъдат обяснени. Еволюционната теория не е в състояние да обясни защо тези изключителни феномени не са унаследени и развити при по-висшите видове. Та много от тези инстинкти биха били съвършено средство за оцеляване в борбата за съществуване! Защо по-висшите животински видове е трябвало да изработват средства в борбата за съществуване, много по-несъвършени от инстинктите при по-нисшите биологични видове? Нещо повече – много от съвременните изобретения в областта на техниката са копие на инстинкти от животинския свят.
В подкрепа на това виждане можем да споменем някои примери от света на насекомите, които възхищават със своята същност, сложност и целесъобразност;
а) Изключителната „социална“ организация и желязна дисциплина при пчелата и пчелното семейство. Ако човек притежаваше само частица от биологичната кодирана програма на пчелите, светът днес би имал съвсем друг облик!
б) Невероятният структурно – функционален феномен на окото на жабата и на бръмбара, послужил като модел на съвременната радарна техника.
в) Ултразвуковият апарат на прилепа и на молеца, послужил като модел на съвременната ултразвукова диагностика.
г) Инфрачервеният апарат на гърмящата змия, различаващ температурни граници до 1/1000 от градуса.
д) А какво да кажем за ухото на бухала и обонянието на някои бозайници! Човек не само дължи на природата много от своите изобретения и технически постижения, но този най-висш животински вид, както го нарича еволюционната теория, трябва да се учи на пестеливост от някои примитивни насекоми.
Ето един пример:
Конструираната от човека електрическа крушка има коефициент на полезно действие 3 до 4%, което значи, че само 3-4% от влизащата в нея енергия се превръща в светлина. Остатъкът (96-97%) от електрическата енергия се превръща в топлина. Така електрическата крушка прилича по-скоро на електрическа печка, отколкото на осветително тяло.
Не е така обаче при светулката (примитивно безгръбначно насекомо). Тук съществува един невероятен творчески патент на биолуминесценция, при което се произвежда „студена“ светлина. При този биохимичен процес специалното химично вещество луциферин се подлага на окисление от ензима луцифераза. Количеството на окислените луциферинови молекули е равно на излъчените светлинни фотони. Този механизъм дава възможност на светулката да регулира излъчваната светлина, а тази т.нар. „студена“ светлина не води до никаква загуба на топлинна енергия.
Явно на човека е необходима още интелигентност, за да достигне елементарния природен процес на 100% полезно действие, учейки се от едно примитивно безгръбначно животно, което в еволюционно отношение е много, много по-ниско от него! А каква интелигентност е била необходима на този, който е създал тази светулка!!!
Отново ще повторим важната констатация: Изключително сложните биологични феномени, каквито са инстинктите, трябва да имат изключително интелигентен източник. Това констатира и големият и не особено религиозен френски писател Мопасан, пишейки: „Инстинктите идват от Бога“.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар