// Вие четете...

Морал и Православие

Какво е значението на личния мироглед?

„Добрите дела са по-добри от сладките речи.“

Какво всъщност се променя с промяната на личния ни мироглед?

С промяната на моралните норми се променя модела на нашето мислене, но обмяната не е равностойна, тоест колкото ние влияем на околните, толкова и те да влияят на нас. Системата, както се вижда, работи като добре смазана машина. Само за няколко поколения моралните устои така са се променили, че още от млада възраст хората са възприели потребителския начин на мислене, тоест приоритет са мислите за придобиване на средства за постигане на колкото се може повече удоволствия в живота. На кратко казано, с промяната на модела на мислене се променя и начина ни на живот, тоест променя се нашата същност.
Променяйки нашата същност, нашите „доброжелатели” не променят само нашия характер, те променят и нашата външност. Ние се стараем да изглеждаме, като тези, които са преуспели в своя живот, дори придобиваме техните маниери и следваме тяхното поведение.
Това е доказан факт и следва само да се огледаме около себе си, за да го констатираме. Навярно вече сме забелязали, че професията на човека също се отразява в неговата външност, както и върху характера му. На какво се дължи това явление? Ами на копиране на модела, на начина на мислене, тоест на настройката.
На този свят не всичко е черно и бяло, но както вече стана ясно модела на поведение е в настройката. Оказва се, че човек, който мисли енергично, е енергичен и в действията си. Мъжествените по дух са мъжествени и във всекидневието си. Този, който е приел модела на мислене „Аз мога и искам“, ще въплъти тази мисъл и на практика, докато този, който е приел да мисли „Аз не мога“, никога нищо няма да предприеме.
Това разбира се, е известно на всички, но от какво произтича тази разлика между хората, само от настройката на мислене ли е проблема, има ли място всекидневния им начин на живот? Разбира се, че след всяка мисъл следва и действие. Защо? Защото действието се явява естествен резултат на устойчивото мислене. Ако мислите постоянно за нещо, то ще последва и съответното действие, тоест ще направите своя избор и ще вземете своето решение.
Може би ще кажете, че в това няма нищо ново за вас, че за „развитието на волята“ и прочее, че за подобни неща отдавна сте слушали и знаете. На преден план излиза въпросът за волята. Ние често се отказваме с оправданието, ами аз нямам волята да постигна това и това. Тогава на преден план излиза въпроса до колко е силна нашата воля за постигане на определено желания. Нашата воля е функция от силата на нашите желания, ако ние желаем, ще проявим и съответната воля за постигане на нашите желания. Отново ще трябва да се върнем към начина на мислене, ако ние мислим „Аз мога, защото силно желая” ще постигнем нашите мечти. Ако ние си мислим „Много желая да постигна определен резултат, но аз не мога” тогава и неуспехът ще ни е в кърпа вързан.
Какво е необходимо ли? Ами всеки който иска и желае да постигне успех, трябва да се настрои за постигане на първо място на привлекателност, както и сила за противодействие на чуждото влияние, сила, която да разкрие нашата същност.
Тази сила, която ще ни даде възможност да се превърнем в човек с високи лични качества, човек влиятелен и преуспяващ във всичко, но подобно нещо може да се случи само, ако изградим образа на човек с високи морални качества, на човек с висока нравственост. Само така човек може да придобие привлекателна сила, която ще му даде възможност за управление, а от там и до заветното разпределение на общото благо.
Не бива да се забравя, че привлекателността е по отношение на подобните модели на поведение, моралния модел ще привлича споделящите подобни модели хора, тоест хора изповядващи същите норми на морал за дадената общност. Изграждането на образа на морален човек, не означава, че веднъж изграден той ще ни носи притегателна сила за цял живот, ще ни са нужни ежедневни, постоянни усилия за даване на доказателства, че ние сме морални, в противен случай ще ни настигне силата на предателството. Веднъж предадени хората ще се отдръпнат от нас и ние ще изгубим притегателната си сила. По нататък нещата ще се развият според логиката, че предателя не е на никого драг.
Лесно е човек да тръгне по пътя на без нравствеността, по пътя на не моралния човек, пътя към удоволствията и потребителското отношение към живота, това ще ни донесе само разочарования и несполуки. Избирайки пътя на нравствеността и морала ние няма да вървим, като по път постлан с рози, много често ще се сблъскваме с колебания, у нас ще възникват мисли, които ще ни разколебават в правилността на избора, ще ни влияят и постигнатите „успехи” на другите, не чак толкова морални хора. Ще ни влияе и мисълта, че те се ползват от благините на живота, а ние трябва непрекъснато да се доказваме.
Отново стигаме до извода за избора на модела, до това, какво ние желаем да постигнем, потребление и удоволствия или уважение и достойнство. Ако сме избрали достоен живот, то ние ще го постигнем, ако сме избрали удоволствията, то нас ни чака самота. Ние просто в един момент ще останем сами, отхвърлени от цялата общност, напълно отписани, като положителни личности.
Положителните личности привличат, а страхливите и боязливите не носят успех. Отново стигаме до настройката, до начина на мислене и колкото повече се страхуваме и мислим за своите страхове, толкова повече страхът ни ще е по-голям, тоест страхливите ни мисли ще заемат по-голямо пространство, а в нашето съзнание все по-често ще се явяват въображаемите образи на страха. Както народът го е казал, че „на страха очите са големи”. Но това не е най-голямата беда, та нали страхът заедно с по-голямата си сестра – тъгата – е причинила повече бедност, нещастия и неуспехи, отколкото всичко друго на този свят. Страхът и ненавистта са родители на всички лоши мисли у хората.
Спасението е във вашите ръце, тези лоши мисли трябва да бъдат изтръгнати от вашето съзнание, тъй като те задушават мисловната ви градина заедно с други плевели: печал, съмнение, плашливост, самоунижение, ревност, злоба, завист, клевета и прочее натрапчиви мисли. Те в решаваща степен пречат на вашия успех, вие да сте достоен член на общността в която живеете.
Повдигнете завесата и пуснете лъчезарен поток на мисли водещи ви към модела на морална и привлекателна личност, мисли на радост и щастие, които свободно да се леят върху вас, тогава отчаянието и неуспехът ще ви забравят завинаги.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар