// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Какво е Егоизмът.

„Човек, който живее само за себе си, и след смъртата си е ненавиждан.“

Закон за взаимодействие. Нашият свят е единен организъм, всички елементи на който се подчиняват на общ закон. За опазването на живота на всеки един организъм е необходимо да се обезпечава и поддържа съществуването на всяка клетка и всеки орган.

Независимо от това, че отделните звена на живата система притежават известна самостоятелност, нейното пълноценно функциониране е възможно само при съвместната им, съгласувана дейност, когато всички те се допълват и се коригират една друга.

Единният закон за взаимодействие е в сила във всяко живо тяло, безусловно подчинявайки се на принципа „един за всички“ или „алтруизъм“. В хода на живота отделните съставни на организма се налага да „отстъпват“, да си „помагат“ една на друга, да си въздействат. Лишавайки се от единното алтруистично управление, клетките се превръщат в ракови и умъртвяват както цялото тяло, така и самите себе си.

Развитието, размножаването и реализацията на вътрешната клетъчна програма е възможно само при условие, че тя се интегрира в единното тяло, всеки елемент на което знае за потребностите на другия и по пътя на отстъпките способства за тяхното удовлетворяване.

Общата закономерност, на която се подчинява цялата жива природа, непосредствено контролира процесите, случващи се в нея и потиска егоистичното функциониране на нейните съставни. Същият принцип действа и в неживата природа – без него не би било възможно съществуването на кристалната решетка на твърдото тяло, нито взаимодействието между атомите въобще. Законът за стабилна жизнена дейност на произволна система се състои в това, че всяка нейна част, бъдейки егоистична, анулира себе си заради общата цел – поддържането на съществуването на цялата система и себе си в нея.

Един от показателите за съвършенство на произволен природен обект се явява хармоничността на неговите взаимодействия с другите елементи в общата система на Природата. Тази страна на изследване на света се е отдала на науката нелеко.

Стотици години множество научни подходи, насочени преимуществено към изследването на детайлите, а не на взаимната връзка с цялото, безуспешно се подменяли един друг. Чак наскоро необходимостта от анализ на глобалните процеси, доведе до формирането на научната картина на взаимозависимост на частите на Природата и дълбочината на предшестващия ги детайлен анализ още веднъж подчерта удивителния характер на тази взаимовръзка.

Причината за пълната противоположност на човека на Природата лежи в неговото неразбиране на програмата и замисъла на Природата. М. ЛайтМан

Очевидно Природата като цяло има по-висока цел и тя се състои в довеждането на човек (а с него и по-ниските нива) до съвършенство и вечност.

Егоизмът се явява материя на нашия свят, а нейните разновидности – неживата, растителната, животинската и човекът – се различават помежду си по величината на желанието си да се напълнят. В неживото, растителното и животинското това желание не е голямо и неговият притежател използва само това, което е необходимо за поддържане на съществуването, което не се оценява като егоистично.

Егоизъм се нарича силата, възпрепятстваща човек от включването му в целостта на Природата, пречи му да взаимодейства с други хора по модела на клетките на живия организъм – с цел привеждане на себе си в съответствие с общия закон на Природата.

За разлика от желанията на неживото, растителното и животинското ниво на материята, желанията на човека непрекъснато нарастват, което свидетелства за незавършеност на процеса на развитие на творението. Природните дадености на човек, не се явяват точно определени, а се формират под въздействие на обществото (възпитание, образование, културно развитие).

У човека желанието да получава се развива дотолкова, че излиза от рамките на потребностите, необходими за съществуване. Това се изразява в отношението към храната, плоденето, физическия комфорт, в надпреварата за богатство, власт, почести, слава и знания.

Освен човека, нито едно същество в Природата не се отнася към обкръжението си с цел да навреди, използва, подложи на експлоатация. С изключение на човека, нито едно същество не изпитва удоволствие от потискане на обкръжаващите, наслаждавайки се на мъките и страданията на себеподобните.

Егоизмът – това е първопричината за рака на душата. В. А. Сухомлински

Егоистичното използване на човешките желания, тоест с намерение за лично извисяване над останалите, води до загуба на равновесие с околния свят. Нашият егоизъм е единствената разрушителна сила, затова светът не би успял да съществува, ако човек в бъдеще не измени своето отношение към средата си на обитаване и себеподобните.

Нарастването на егоизма, от една страна, определя прогреса на човечеството. Заедно с това егоизмът, изразяващ се с противопоставяне на Природата вместо уподобяването й, предизвиква негативни процеси у индивида и обществото и води човечеството до глобална криза.

Депресията, нарастващата употреба на наркотици, разпадът на семейството, терорът, неуправляемостта на обществените системи, опасността от прилагане на ядрено оръжие, екологичните катастрофи се явяват проявление на тази криза.

Преломният момент се е състоял в този период, когато човечеството е дошло в своето развитие до състояние на свързана система и това е повлякло след себе си противоречието между егоистичното поведение на човека и неговото участие в обществото. Доколкото кризата възниква в резултат на противопоставянето на егоизма на човека на общия закон на Природата, а не вследствие на неговото неконтролирано вмешателство в Природата или неравномерно разпределение на ресурсите, то да доведе човечеството до равновесие може само личното изменение на отношението към обществото – от егоистично на алтруистично.

Човек престава да следва Природата на нивото на намерението и съответно на това ниво е длъжен да се поправи. Ние и сега живеем вътре в намерението си, но то се явява егоистично, а ние гледаме на света през призмата на себелюбието.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар