// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Какво е духовно желание?

„Знанието и опитът правят човека мъдър,“

Ако първите четири категории на желанията (желание на тялото – към храната, към покрива, към плоденето; желание към богатството; желание към власт, почит; желание към знания), са ни напълно понятни и осезаеми, то за духовното желание нямаме никаква представа.

Човек не знае, че духовното желание е такова дотогава, докато може да удовлетвори своите желания от обкръжаващото го в нашия свят. Той вижда тези обекти и знае точно към какво се стреми. Но когато у него възниква желание към висшето, той не вижда в нашия свят източника, който може да напълни това желание.

Човек се оказва в състояние на безпомощност и разпиляност: няма повече усещане към вкуса на живота, няма с какво да се запълни. На него просто му е лошо. Него го „тегли“ нанякъде. Но къде? Той не знае къде да се обърне, нали източникът на наслаждението не се вижда. Човекът има възможност да забрави за известно време, което той като правило и прави.

В детството ние си задаваме въпроса: „Защо живеем?“ Но после започва период на израстване, хормоните на порастването заглушават този въпрос, заглушават желанието да се намерят смисълът и източникът на живота. Нашите интелектуални стремежи и към плодене, ни отклоняват от неговото решаване. Но после този въпрос изплува и отново ни тревожи. Този, който постоянно изисква отговор, който не е в състояние да запълни възникващата празнина, той идва в Кабала, по-точно, довеждат го отгоре: настъпва време за напълване на човешката душа.

Духовно пространство. Когато тялото на човека умира, душата се преселва в новородено тяло. От един живот в друг, в душата постоянно се натрупва готовност за проявяването й в човека. Човек преживява много животи, без да усеща своята душа – стремежът към Висшия свят. Не го бъркайте със светския, земния „стремеж към възвишено“, който обикновено се изразява като творчество, поезия, музика, изкуство. Човекът усеща проявлението на душата като ново желание, стремеж, като празнота, която той не знае с какво да запълни. От този момент започва търсенето, което задължително трябва да го доведе в Кабала. Така всички хора по света биват довеждани в Кабала, защото Кабала е единствената методика за напълване на душата.

Духовното пространство – това е пространство на свойствата, подобно на физическото поле, максимално проявено в центъра и отслабено от центъра към периферията, плътно до пълното изчезване на това свойство по границата, зад която започва нашият свят.

Променяйки свойствата си относно управляващите сили, човек може да се придвижва в духовното пространство: различието в свойствата на човека и управляващата сила предизвикват взаимното им отдалечаване едно от друго, а подобието на свойствата води до сливане.

Ние, в нашето изходно състояние, сме противоположни по свойства с управляващата сила, затова се намираме изобщо извън това поле и не я усещаме. След началния етап на подготовка човек получава първото, най-минималното подобие на управляващата сила, което предизвиква преминаване на границата от нашия външен свят в духовния, получава се усещане на Висшия свят.

После започва духовният път, когато човек явно усеща управляващата сила (Твореца) и чувствайки различието на своите свойства в сравнение с нея, съзнателно се поправя и се сближава с нея по подобие на свойствата.

Този път на постепенно сближаване с Висшата управляваща сила (Твореца), чрез подобие на свойствата, се състои от последователно поправяне, замяна на всяко от 620 егоистични свойства на човека с алтруистични. В Кабала това се описва като изкачване (в своите свойства) по 620 стъпала.

Кабала описва тези стъпала, техните особености, методите за поправяне на желанието на всяко стъпало. В резултат на това човекът всеки път постига ново усещане за Твореца. Човекът е задължен последователно да поправи в себе си всичките свои 620 желания, т. е. да изкачи всички 620 стъпала, като се намира в своето земно тяло, като живее в този свят.

След като човекът завърши изкачването по духовната стълба, той изцяло се отъждествява с душата. Затова необходимостта отново да се връща в материалния свят и да се облича в тяло изчезва.

Смъртта на човека. Човек не умира, а умира неговото биологично тяло. Отначало всички ние усещаме само своето тяло – земните желания. След това у нас възниква желание към висшето.

Това не е земно желание, а начало на духовното – желание за достигане на нивото на управляващата всички нас сила – Твореца. Ако човек развива в себе си това желание, то той освен свойствата (желанията) на своето тяло, започва да усеща своята душа – част от свойствата на Твореца в себе си.

Ако той поправи себе си така, че желанието за духовното потиска желанието на тялото и тялото изцяло се отъждестви с душата, то човек усеща умирането на тялото като отърсване на душата от горното покривало. Тялото умира, но човекът усеща в себе си откъсването от тялото още докато живее в него.

Ако живеем вътре в желанията на нашия свят (плодене, храна, богатство, власт, знания), то получаваме напълване чрез нашето тяло, т. е. чрез петте телесни органа на чувствата. Ние можем да дразним нашия мозък с електрически импулси, като изпращаме сигнал чрез вградените в него електроди, и да усещаме удоволствието, сякаш го получаваме чрез петте органа на чувствата. В този случай ние пряко въздействаме на центровете на удоволствията, пращайки в тях такъв сигнал, какъвто те получават от рецепторите на нашите пет органа на чувства.

Това е пример за въздействие не чрез органите на чувства, а непосредствено чрез центровете на удоволствия, в които постъпват всички сигнали.

Душа и наслаждение. Ние получаваме духовно желание не чрез нашето тяло, а непосредствено отгоре. За неговото напълване също е необходим орган на усещането. Той се нарича „екран“. Веднага щом този орган на усещането се появи у човека, той започва да усеща чрез него наслаждение.

Самото наслаждение се нарича Висша светлина. Чрез екрана светлината влиза в нашето желание да му се насладим. Самото желание за наслаждение с Висша светлина се нарича душа. Светлината като източник за наслаждение се усеща само, ако човек придобие допълнителен орган на чувствата, способен да управлява тази Висша светлина.

Всички компоненти: светлина (наслаждение), екран (приемник) и душа (получател) – не са свързани с нашето земно тяло по никакъв начин. Затова няма значение дали човек се намира в земно тяло или не. Щом в човека възникне връзката с Висшата светлина, той започва да контактува с нея, да поправя себе си така, че да се напълни с тази светлина. Стъпаловидното поправяне по снагата на Висшата светлина и съответстващото му напълване с нея се нарича духовен подем.

В този завладяващ всецяло човека процес на тялото се отделя внимание само като на средство за духовно извисяване. Иначе то не представлява никакъв друг интерес. Малкото наслаждение в сравнение с огромното съвършенство не се чувства: то е задушено от голямото.

Затова, макар кабалистите да се намират в същия свят, в който и ние, те принципно живеят във Висшия свят. Но доколкото техния свят не е осезаем за нас, то всичките техни светоусещания са скрити за нас, тайни, извънземни, т. е. намират се от другата страна на екрана.

Когато човек се отъждествява с душата си, а не със земното си тяло, то смъртта на това тяло той възприема като смяна на одеждата. Усещанията, които той придобива в този свят, не се сменят, а светът, в който той вече живее, остава с него и след смъртта на земното тяло. Да завърши, според замисъла на Висшата управляваща сила, своя земен път, т. е. да достигне пълно равенство с тази сила, може и е длъжен да направи всеки от живеещите на Земята.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар