// Вие четете...

Нестандартни размишления

Какво е „Аз“?

„Всеки човек е равен на самия себе си.“

Попитали веднъж Хиакуйо, кое в света е най-чудесно и той казал: “Аз, стоящ сам на върха на планината Дайу”. На планината Дайу имало манастир. В оригинала на китайски изобщо не се споменава за какъвто и да е стоящ на върха, там се казва: ”Сам стои върха Дайу”. Тук стоящият е неотлъчен от планината. Забележителна самота на дзен адепт, тоест “спечелен”, убеден последовател, ревностен привърженик на някое учение, не обръщайки внимание на битието си в света на множеството.

“Истински човек без име” за Отндзай е този, който в определен момент се намира пред всеки от нас, вслушвайки се в гласа ми, докато говоря, четейки, докато пиша. Та нали това е най-удивителното в опита ни? Оттук е чувството на “тайните на битието” при философа, ако той в действителност е изпитал това чувство. По принцип казваме “Аз”, но “Аз” е само местоимение, а не самата реалност. Иска ни се да попитаме “С какво може да се замени “Аз”?” Докато “Аз” е само местоимение, подобно на “ти”, “той”, “тя”, “то”, какво стои зад тях? Можете ли да го хванете и да ми кажете “Ето го то”?

Психологът ни казва, че “Аз” не съществува, че това е само понятие, което обозначава някаква структура или интегрирано взаимоотношение. Странно е, че това “Аз” може да се гневи и да иска да разруши света, заедно с тази структура на която е символ. Как от толкова обикновено понятие излиза такава динамика? Какво кара това “Аз” да се обяви за единствената реалност, която съществува? “Аз” не може да е само намек или лъжа, то трябва да е нещо по-реално или субстантно. И това е вярно, то е реално и субстантно, доколкото то е “тук”, където и хен се съединява с живото тъждество на противоположностите. Лъжливото “Аз” никога няма да стане “най-почитано”.

“Шо” в “шо чу рай” се използва в друг смисъл, не в същия в който се използва в “шо чу хен” или в “хен чу шо”. “Шо” в “шо чу рай” трябва да се чете заедно със следващото го “чу” като “шо чу”, което означава: “точно от сърцевината, като хен и хен като шо”. “Рай” означава “идва” или “излиза”. За това цялата комбинация “шо чу рай” означава: “Този, който излиза от сърцевината шо и хен в тяхното противоречиво тъждество”. Ако разгледаме следните формули, където “шо” е “А” и “хен” е “Б”, то

първата стъпка е такава:

Втората ще е такава:

Третата ще е такава:

Но тъй като третата стъпка е обратен пункт, където поетичното преминава във волево, а логичното в личностно, то можем да го обозначим така:

Казано с други думи, всяка права линия може да се замени с крива, която обозначава движение; имайки в предвид, че движението е не само механично, но и жизнено, творческо, неизчерпаемо, то само кривата не е достатъчна. Навярно тук ще се появи целият символ на каруна, който представлява космическото колело в неговото непрестанно въртене:

Или в качеството си на символа “шо чу рай” можем да приспособим и “ин”, “ян” от китайската философия:

В “шо чу рай” най-голямо значение има “рай”. Чрез него се изразява съвместното с “ши” движение от четвъртата стъпка на “хен чу ши”. “Рай” означава “излиза”, а “ши” – “в процес на достигане на предназначението” или “движение насочено към целта”.

Логическата абстракция, Логос, излиза от своята клетка, превръща се във въплъщение, персонализация и влиза в света на сложни феномени, като например “лъвът със златната грива”. Именно този “лъв със златна грива” е “Аз” – едновременно е началото и края, миналото и бъдещето, ограниченото и свободното, абсолютното и относителното. Тази жива фигура ни напомня за знаменитата картина на Микеланджело “Страшният съд”, фреска от Сикстинската Капела. Но в дзен “Аз”, поне доколкото става дума за неговите външни проявления, изобщо не прилича на пълния с енергия, власт и взискателност Христос. То е кротко, скромно и смирено.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар