„На мрачния веселието му е скучно, на веселия и скуката е весела.“

Какво да изберем смеха или гнева?

Преди да направите усилие да подпалите огъня на гнева, трябва да осъзнаете, защо прибягвате до него. Да видим, какви са мотивите поради които избирате стихията на гнева:
Винаги когато усетите, че не се владеете, че се чувствате неудобно или сразен, можете да прибегнете до гнева. По този начин насочвате отговорността за чувствата си към някого или нещо вместо към самия себе си.
С гнева си можете да манипулирате онези, които се страхуват от вас. Това е особено полезно, когато искате да подчините на волята си хора, които са по-млади или физически, или психично по-слаби от вас.
Гневът привлича вниманието на хората и може да ви накара да се почувствате значим и властен.
Гневът е подходящо извинение. Вие можете да побеснеете, макар и временно, и след това да се оправдаете с думите „Не можах да се въздържа“. Така вие оневинявате поведението си с довода, че сте изгубили контрол над постъпките си.
Можете да постигате целите си, тъй като околните ще предпочетат да ви угодят, вместо да търпят последиците от гнева ви.
Ако изпитвате страх от отношенията на интимност или любов, можете да се ядосате за нещо и по този начин да избегнете опасността от установяването на близост с някого.
Можете да манипулирате другите чрез чувството за вина, като ги карате да се питат: „В какво сбърках, че той така се разгневи?” Когато те изпитват вина, вие се чувствате силен.
Можете да прекъснете общуване в което се чувствате застрашен, защото някой друг е по-сръчен или по-способен от вас. Служите си с гнева, за да избегнете опасността да се покажете в лоша светлина.
Когато сте гневен, не се налага да полагате усилия над себе си. Следователно можете да пропилеете настоящите си моменти в ярост и да си спестите труда, за да се промените. Така чрез гнева можете да охладите страстите си.
След пристъп на гняв можете да се отдадете на самосъжаление и да ви стане мъчно, че никой не ви разбира.
Като се ядосате, можете да избегнете да мислите трезво. Всеки знае, че в такива моменти вие не можете да мислите. Затова, когато искате да си спестите усилието да мислите трезво и ясно, вие прибягвате до добрия стар гняв.
С пристъп на гняв можете да оправдаете някоя своя загуба или посредствено представяне. Така можете дори да накарате другите да се откажат от победата, ако твърде много се боят от гнева ви.
Можете да оправдаете гнева си, като кажете, че ви е необходим, за да извършите някоя задача, но в действителност гневът демобилизира човека и никога не подобрява представянето му.
Като заявявате, че е човешко да се гневиш, вие имате готово оправдание за себе си: „Аз съм човек и като всеки човек изпитвам гняв.“
Защо да изберем смеха?
Не е възможно едновременно да сте гневен и да се смеете. Гневът и смехът взаимно се изключват, а вие можете да изберете едното или другото.
Смехът е светлината на душата. Без светлина нищо не може да расте и да се развива. Вие може би гледате на живота прекалено сериозно. Единствената най-ярка особеност на здравите хора е жизнерадостното им чувство за хумор. Да помагаш на другите да изберат смеха и да се научиш да заставаш отстрани и да виждаш нелепостта на почти всяка житейска ситуация е отлично средство срещу гнева.
Нещата са такива, че вашите действия и това, дали се ядосвате или не, имат стойност на капка вода в морето. Няма голямо значение дали ще изберете смеха или гнева. Разликата е, че в първия случай настоящите ви моменти ще бъдат изпълнени с щастие, а във втория, с терзания.
Толкова ли сериозно приемате и себе си, и живота си, че не можете да отстъпите крачка назад и да видите, колко глупаво е да се приемат нещата така тържествено? Отсъствието на смях е признак на болестно състояние. Когато усетите, че ставате прекалено сериозен по отношение на себе си и на това, което правите, припомнете си, че друго време нямате. Защо ще пилеете настоящето си, като изпитвате гняв, когато да се смееш е толкова приятно.
Смях заради самия смях. Той е оправдание за съществуването си. Не ви е нужно да имате причина, за да се смеете. Просто се смейте. Вглеждайте се в себе си и в другите в този свят и след това решавайте дали да продължите да се гневите или да развиете у себе си чувство за хумор. То ще даде и на самия вас, и на околните един от най-безценните дарове – смеха. Да се смееш е толкова хубаво, че може да се сравни с удоволствието.