// Вие четете...

Управлението

Какви са ролите на ръководителя – манипулатор?

Да се описва типологията на ръководителите е доста сложно, най-вече защото добрият и ярък ръководител е винаги различен и непредсказуем. Неговата не предсказуемост го прави силен, загадъчен и харизматичен. Той може да бъде „роден баща”, „бог”, „съдия” и „наше момче”. Колкото е по-широк спектърът от роли, толкова по-добре.
Всеки ръководител е манипулатор. Той може да засегне честолюбието на своя служител като го предизвика, да засегне чувството за вина, да разпали патриотизъм, да докосне струните на порядъчност. Жените – ръководители управляват лесно мъжете, като използват манипулативно тяхната мъжественост.
Общо взето ръководителят намира възможност да манипулира всяка „струна на човешката душа”. Манипулаторът така ще заведе своя обект към целта, че той искрено ще вярва, че това е негово собствено решение.

„Вожд”

„Вождът” твърдо контролира всички процеси, които са му поверени. Той може да не знае някои детайли в работата на своя отдел, но знае кого би могъл да попита за тях.
Има бавна, полюляваща се походка. Облича се добре с вкус и много от по-високо поставените хора може би има, какво да научат от него от гледна точка на „висотата”. Подчинените на „вожда” го ценят за таланта му да „слезе” на тяхното равнище. С него е възможно да поговориш за всичко. Същевременно той контролира времето, тъй като то е много ценно за него, но дори това няма да попречи на много от неговите подчинени да го боготворят. Манипулира служителите си, като дърпа струните на страха, на патриотизма, на справедливостта, на вината и на порядъчността.

„Своенравен генерал”

Властен и надменен. Привърженик на авторитарния стил на управление. Разчита на своята сила и енергичност. Обича реда. От подчинените си изисква пълно и безусловно подчинение. Признава единствено своето мнение. Строго наказва всяка проява на самоинициатива. Дава ясни заповеди.
Манипулира, като засяга чувството на страх. Понякога дърпа струните на патриотизма или на мъжествеността. Може да накърни честолюбието.

„Сив кардинал”

Тих, потаен, предпазлив, умен – така може да се характеризира този типаж. „Сивия кардинал” е почти незабележим, но пък колко забележими са неговите дела. Той може дълго да крои необходимите му интриги. Хитър е и затова интригите му се отдават. Той е добър манипулатор. Манипулациите са неговата стихия. Често вместо него управлява авторитетът му – в случаите, когато него го няма, но имаме чувството, че ни наблюдава. Заради неговата не предсказуемост подчинените му не го обичат, страхуват се от него. Той е прекрасен специалист, всички го ценят заради професионализма му. Говори тихо и ласкателно, често с намеци. Когато си отива, след него остана усещането за недоизказаност.
Най-често манипулира, като поражда страх. Може да дърпа струните на порядъчността, на справедливостта, на вината, на завистта, на патриотизма, на отмъщението, на честолюбието и на желанието за собствена значимост.

„Добър баща”

„Бащата” е обичан и уважаван, но не заради неговата доброта, а най-вече заради справедливото му отношение. Този ръководител обича своите подчинени и се отнася към тях бащински. Води задушевни разговори, може кротко да поучи, но и строго да нахока. Подчинените му дори са благодарни за това – нали е „баща”. Като всеки баща и той има свои любимци сред децата, именно на това се основава манипулацията. „Добрия баща” може да се разсърди на някого от „любимите си подчинени” и да го дистанцира от себе си, и вече не се отнася към него по същия начин, не го поздравява, както преди, не му се доверява и не го пита, както по-рано.
Подчинения – бивш любимец забелязва това. Не се чувства комфортно. Отдавна не е бил толкова нещастен. Вижда колко приветлив е сега „Бащата” към друг подчинен, случва се да го погали по главата или да го потупа по рамото, а преди той е бил на негово място. Ревността е струната, която зазвучава най-напред, но „добрия баща” може да докосва и други струни, на вината, честолюбието, на гордостта и на желанието за собствена значимост.

„Хлъзгав тип”

Ръководителят – манипулатор, който умишлено крие истинското положение на нещата и залъгва служителя си, като създава ситуация на неопределеност. Той оставя без отговор въпросите, които му задават неговите подчинени. Започва изречения и не ги довършва, като се усмихва многозначително. Избягва директните въпроси и отклонява темата на разговора. Не проявява искрени чувства. Винаги е еднакво неутрален към всичко и към всички. Подчинените не го обичат заради пълната му не предсказуемост. Страхуват се от него, както към всичко неизвестно.
Той избягва да гледа хората в очите. Не бърза с вземането на решения. Изчаква, докато всички се изкажат. След това казва „Ето, че решихме” и всеки разбира това решение по свой начин. А ако нещо не върви както трябва, започва да обвинява. По тази начин той непрекъснато бяга от отговорност.
Силата му е в неговата „неяснота”. Такъв ръководител често задава наведнъж по няколко въпроса, без никаква връзка помежду им и така обърква напълно своя подчинен.
Може да манипулира, като дърпа струните на порядъчността, на вината, на мъжествеността, на честолюбието, на гордостта, на желанието за собствена значимост.
Единствения начин за борба с него са уточняването и аналитичния диалог.

„Разказвач на приказки”

„Разказвачът” реди приказки на всички и по всяко време. За по-голяма убедителност отначало разказва за това, какво е било. Хората му вярват и му се възхищават. Така той завзема управлението и започва да рисува картини от своето бъдеще, когато животът на всички ще е по-добър. И хората още повече му се възхищават, още повече му се доверяват. С времето приказката трябва да стане реалност, но кой знае защо това не става. Тогава се появяват нови приказки и така дотогава, докато подчинените не „пораснат” и не започнат сами да разбират на какво да вярват и на какво не.
„Разказвачът на приказки” най-често манипулира, като дърпа струните на доверието и порядъчността, както и тези на страха, на новостите и на желанието за собствена значимост.

„Трибун”

Този ръководител – манипулатор накърнява честолюбието, дърпа струните на гордостта и на патриотизма. През цялото време говори с лозунги и клишета, речта му е патетична „Хайде да свършим работата така, че след това да не ни е срам”.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар