// Вие четете...

Черно море

Какви са процесите на премесване на водата в Черно море?

„Очите виждат, сърцето иска. На придирчивия жених, плешива булка се пада.“

Процеси на премесване на водата в Черно море и техните хидрологични последствия.

В Черно море се наблюдават всички известни видове процеси на премесване на водните маси, което може да бъде разделено на две групи. Тяхната роля във вътрешния водообмен и създаването на типичната за него вертикална структура на водните маси, с многочислени хидрологични следствия не е еднаква за различните райони на морето.
Процесите на премесване от първата група, въвличайки във вертикалния кръговрат водните маси по цялата дълбочина на морето или в обширни негови участъци, протичат с пределно възможната за условията на Черно море интензивност. Към тях се отнасят процесите на премесване на водните маси създавани от конвекцията и теченията.
Процесите на премесване от втората група или притежаващи голяма интензивност, но се разпространяват на малки дълбочини и не оказват особено влияние на хидрологичните условия на Черно море.
В Черно море се наблюдават три форми на конвективно премесване, във връхния слой – зимна вертикална циркулация и преместване на охладените крайбрежни води в дълбочинния слой – при дънна геотермична конвекция.
На дълбочините до 15 – 20 м конвективното премесване има съществено значение само в северозападната част на Черно море.
На по-голямо отдалечение от брега, особено над големите дълбочини, конвективното премесване е съществено, важен процес в образуването на вертикалната структура на водните маси и разпределението на хидрологичните елементи на връхния слой.
Годишния ход на температурата и солеността видимо показва, че те се разпространяват с различна интензивност по цялата дебелина на водата. От една страна се определят приблизително границите на различните форми на зимна вертикална циркулация, а от друга не оставят съмнение в наличието и на други причини оказващи влияние на процесите на премесване.
В крайните северозападни части на Черно море, през зимата повърхностните води до 10 – 20 м дълбочина се охлаждат до отрицателни температури и се покриват с лед. На останалото пространство, далече от брега температурата на водата в слоя от 50 – 60 м се понижава само до 6,5 – 7ºС при соленост около 18,3 – 18, 8 ‰. С увеличаването на дълбочината температурата на водата сравнително бързо се повишава и на дълбочина 100 м достига 8,5ºС. В по-ниските слоеве тя расте изключително бавно, при което на дълбочина 1000 м и до дъното се увеличава само с 0,1 – 0,15ºС.
На дълбочина 75 м солеността се повишава приблизително с 2 – 2,5 ‰, а още по надолу до дъното се изменя съвсем бавно.
Започвайки от март, връхния слой на Черно море започва да се затопля и през юни – август температурата на водата на повърхността достига до 24,6 – 24,8ºС, а на дълбочина 25 м тя е 9 – 12ºС. Но, тъй като лятното нагряване не достига до дълбочини 50 м, то в промеждутъчния слой 30 – 80 м се образува хладен промеждутъчен слой, ядрото на който в отдалечените райони от брега се намира на дълбочина 50 – 60 м, а в крайбрежните зони на дълбочини 70 – 80 м и много рядко на 100 м. Температурата на водата в ядрото на този промеждутъчен слой се колебае около 6 – 7,5ºС, достигайки понякога и до 3 – 5ºС. С по нататъшното увеличаване на дълбочината температурата на водата съвсем малко се повишава и достига средно до 9ºС.
По този начин в края на зимата във връхния слой на Черно море до дълбочини 50 м възниква почти хомогенна стратификация (напластяване) на температурата. Солеността и плътността през топлата половина на годината се характеризират с наличие на хладен промеждутъчен слой с не голяма мощност, като по-ниско от 150 – 200 м температурата и солеността в течение на годината се изменят в много малки граници.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар