// Вие четете...

Чувства и власт

Какви са нашите основни лични нужди?

„Сто човека ще натрупат, един ще прахоса.“

Какви са нашите основни лични нужди?

Не е нужно специално да бъде отбелязано, но всички ние започваме да практикуваме модела на нагласа за външния контрол много отрано и това се дължи най-вече на нашите родители и роднини, братя и сестри, както и на нашите учители, които правят всичко възможно да ни принудят да вършим нещата по техния модел. Обикновено дядовците и бабите не влизат в тази категория и те често биват обвинявани, че пречат на налагането на модела върху техните внуци от горе споменатите вече хора. Въпросът е, каква е основата и същността на мотивация на хората за поддържане на трайни взаимоотношения в между личностни връзки и защо това е толкова важно за тях. Търсейки отговора на този въпрос става ясно, че именно тези взаимоотношения се изграждат най-трудно и при това за изключително дълъг период, но ние вече знаем, че кръвната връзка е най-силно мотивирана и е най-трайната от всички до сега изброени. Най-вероятно тази силна мотивация е заложена в нашите гените и затова прекъсването на между личностните ни отношения с родителите ни е така болезнена. Тъй като всички знаем, че децата приличат най-вече на своите родители, както по външни белези, така и по своите способности, не е трудно да се досетим и за останалото, тоест за модела на поведение.
Що се отнася до външния контрол и заложен ли е той генетично в човека ще ни се наложи да видим какво се случва още в първите часове след неговото раждане. Честно казано в първите месеци след раждането си човек е в състояние да върши твърде малко неща, но за сметка на това те са от изключителна важност за неговото оцеляване. Какво може да прави едно бебе, ами то умее само да плаче, да хленчи, да суче, да размахва ръце и крака. С своя първичен израз на гняв, плачът и хленчене, то трябва да накара майка си да се погрижи за него. Без грижите на майката пеленачето със сигурност няма да оцелее. Ясно е, че плачът е стремеж към задоволяване на една генетична нужда, а именно нуждата от оцеляване.
Детският стремеж за налагане на контрол не е единственото чувство, генетично заложено в човека. Ето защо често става така, че проявяваме грижовност към хора, които не са ни близки и дори не познаваме. Защо обаче едно бебе плаче, ами то прекрасно знае какво прави, плаче за да принуди майка си да му помогне. На тази възраст то не познава и не може да познава друг модел на поведение, защото в неговата база данни генетично са заложени именно стремежа към оцеляване и именно затова мотивацията за външен контрол над майката е изключително силна, става въпрос за оцеляване, а това е без алтернатива или плачеш и оцеляваш или просто си заминаваш тихомълком от този свят.
Разбира се, че когато необходимостта от този модел на контролиращо поведение отзвучи, детето много бързо се научава само да се грижи за себе си, тоест неговата база данни с времето се надгражда. Поради тези причини, то няма да обърне внимание на предупреждението на гените си за опасност и ще направи всичко възможно да понесе неудобствата, тъй като вече знае, че неговият живот не е в опасност.
Може би и заради тази генетично заложена грижовност в хората болшинството от нас са готови да помогнат на изпадналите в нужда, дори и без да ги познават. Тази загриженост за непознати е уникална черта на човешкото поведение, но разбира се, че има и друга страна монетата, тъмната страна на модела на поведение е именно използването й за измама и заблуда. Ние се отзоваваме на повика за помощ, защото по природа хората помагат, но това може да им донесе твърде много разочарования, дори те самите да изпаднат в положение на нуждаещи се, само защото са проявили неблагоразумието да се опитат да помогнат.
Освен, че сме генетично програмирани за оцеляване, което е свързано главно с нашата физиология в нашата програма е заложено и задоволяване на психическите ни нужди, като любов и привързаност, власт, свобода и удоволствие чрез забавления. Основно нашето мислене е насочено към най-добрия избор, който се стремим да направим във връзка с удовлетворяването на една или повече от тези основни лични нужди. Всичко живо на този свят притежава инстинкт за оцеляване, независимо дали са растения или животни, като в него е включена и способността за възпроизвеждане.
Нашите гени ни мотивират не само да се стремим към оцеляване, но ние имаме нужда от любов, чувство за привързаност и обич към другите, да търсим удовлетворителни между личностни връзки с приятелите, членовете на семейството и други близки хора към които оставаме привързани за цял живот. Освен това има гени, които ни карат да се стремим към властта, свободата и удоволствието и това продължава през целият ни живот.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар