// Вие четете...

Поведенчески модели

Какви са зависимостите в семейството?

Родители„Причините са у родителите, а последствията – у децата.“

Какви са зависимостите в семейството?

В царството на животните да бъдеш родител, означава да предадеш на потомството уменията, които ще са му нужни, за да живее самостоятелно и след това да си отидеш. При хората инстинктът за самостоятелност е същият, но потребността да притежаваме живота на децата си и да живеем чрез тях сякаш взема връх. Целта да се отгледа дете, което да стане независимо се изражда в мисълта да се отгледа дете за което да се държим в бъдеще.
Какво искате за своите деца? Бихте ли желали те да се самоуважават и да бъдат самоуверени, психично здрави, пълноценни и щастливи? Разбира се, че бихте желали. Но с какво можете да помогнете за това? Само като сте такъв вие самият, тоест да предложите своя модел на поведение. Децата се учат от моделите на поведение на своите родители. Ако сте изпълнен с чувство на вина и не сте се осъществили в живота си, но съветвате децата да бъдат различни, вие им дарявате не добри модели. Ако вие сте модел на ниска самооценка ще научите децата си да възприемат същите атитюди спрямо самите себе си. И нещо, което е още по-важно, ако направите децата си по-значими от вас самите, вие няма да им помогнете, а ще ги научите да поставят другите по-високо от себе си и винаги да остават назад, без да се само осъществяват. Това е голяма ирония. Не можете да дадете на децата си изкуствена самоувереност. Те трябва да я придобият, като наблюдават, че и вие живеете по същия начин. Само като се отнасяте към себе си, като към най-значимия човек и не се жертвате непрекъснато за тях, ще ги научите да бъдат самоуверени и да имат доверие в себе си. Ако сте човек, склонен да се жертвува, вие моделирате жертвоготовно поведение. Какво означава жертвоготовното поведение? Да слагате другите над себе си, да не се харесвате, да търсите одобрение и други погрешни модели на поведение. Да правите нещо за другите, понякога е достойно за възхищение, но ако то е за ваша сметка, вие просто учите другите на същия модел на поведение, пораждащо неприязън.
Още докато са съвсем малки, децата обичат сами да правят различни неща. „Мога сама“ „Гледай, мамо, правя го сама.“ „Сама ще се нахраня.“ Сигналите непрекъснато прииждат. И макар че през тези първи години степента на зависимост е висока, почти от първия ден се забелязва ясно и стремежът към самостоятелност.
Желанието на детето да напусне семейството си е силно, но когато семейният механизъм е бил смазван с чувство на собственост и с жертви, естественият акт на „излитането“ се превръща в криза. За да се напусне семейството в психично здрава атмосфера, не трябва да има нито криза, нито мъка. Това е естествена последица от ефективния начин на живот. Когато обаче излитането от „гнездото” е съпроводено с чувството на вина и страха от разочарование, тези емоции продължават и по-нататък в живота, понякога до такава степен, че превръщат брачните взаимоотношения по-скоро във връзка между родители и деца, отколкото между двама души, които имат равноправни взаимоотношения.
Безспорно семейството е важна единица в процеса на развитието, но не би трябвало да е неизменна единица. Не би трябвало да е инструмент за насаждане на чувство на вина и невроза, щом като неговите членове започнат да се стремят към емоционална независимост. Сигурно сте чували родители да казват: „Имам право да направя каквото пожелая със собственото си дете.“ Каква е ползата от подобно властно поведение? Омраза, неприязън, гняв, чувство на вина и безсилие към родителя, когато детето порасне. Ако се вгледате в ефективните взаимоотношения между родители и деца, които не са свързани с изисквания или задължения ще откриете, че тези родители се отнасят към децата си, като към приятели. Ако детето разлее соса на масата, такъв родител няма да каже: „Защо не внимаваш, какво правиш, колко си несръчен“ или нещо подобно. Вместо това реакцията ще бъде като към приятел, който е разлял нещо: „Мога ли да ти помогна да почистиш?“ Вместо да обидите детето, което ви принадлежи, вие уважавате достойнството му. Ще установите също, че „добрите“, тоест ефективните родители подхранват у децата си самостоятелност, а не зависимост и не изпадат в истерия, когато децата им проявяват нормален стремеж към самостоятелност.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар