// Вие четете...

Поведенчески модели

Какви са зависимостите в семейството?

D35„Вместо да кажеш „той ме обича“, по-добре кажи „аз го обичам.“

Какви са зависимостите в семейството?

Нишката на налагането и подчинението минава през повечето бракове. Ролите може непрекъснато да се сменят и да бъдат различни в различни семейни ситуации, но нишката присъства неизменно. Едно от условията на брачния съюз е единият партньор да управлява другия. Нека да вземем за пример и да анализираме историята на въображаема брачна двойка и етапите, в които настъпва психична криза в този брак, разглеждан като типичен.
В момента на брака примерно, мъжът е на 23, а жената е на 20 години. Той е с малко по-високо образование и си е спечелил престижа на печелещия пари, а жена му работи като секретарка, чиновничка или упражнява някоя „женска“ професия, учителка или медицинска сестра. Работата запълва времето й, докато стане майка. След четиригодишен брачен живот са се родили едно или две деца и жената изпълнява ролята на съпруга и майка вкъщи. Грижи се за къщата, децата и съпруга си. От професионална гледна точка тя е нещо като домашна прислужница, а в психично отношение се намира в подчинено положение. На работата на съпруга се отдава по-голямо значение главно, защото той печели пари, за да издържа семейството си. Успехите му са успехи и на жена му, а хората с които поддържа социални контакти, стават приятели на семейството. В семейството го издигат на пиедестал, докато ролята на жената често се свежда до това да направи живота му максимално удобен. През по-голямата част от деня тя общува с децата или със съседки, които са в същия психичен капан. Когато съпругът й има служебни неприятности, те са и нейни, а всеки обективен наблюдател би забелязал, че в този брак има един властен и един подчинен член. Жената е приела или може би е търсила този тип взаимоотношения, защото друг тип тя не познава. Нейният брак не се различава от брака на родителите й, както и на другите хора, които тя познава. Твърде често зависимостта от мъжа й просто заменя зависимостта от родителите й. Мъжът от своя страна е търсил тиха, мила жена, която винаги ще изтъква, че той е този, който печели парите и по-силният в къщи. Така и двамата получават това, което са търсили и което отговаря на представите им за брака.
След няколкогодишен брак, започва да назрява криза. Жената, която е била в подчинено положение се чувствува уловена в капан, незначителна и недоволна, защото приносът й в семейството е малък. Мъжът я насърчава да бъде по-самостоятелна, да налага мнението си, да стане господар на живота си и да престане да се само съжалява. Насърченията му противоречат на това, което е искал, когато се е оженил. „Ако искаш да работиш, потърси си подходяща работа.” Или „Върни се в училището.“ Той я окуражава да търси нови отдушници, да спре да се превзема. Накратко, да бъде различна от жената, за която се е оженил и която е била покорна и привързана към домашния живот. До този момент жената винаги е смятала, че е виновна за всяко недоволство на мъжа си. „В какво сбърках?“ Ако той е нещастен или разочарован, тя смята, че се е държала неуместно или, че вече не е така привлекателна за него, както някога. Покорната съпруга изхожда от склонността си към послушание и смята, че всички проблеми на мъжа й се коренят у самата нея.
На този етап от брака съзнанието на мъжа е заето с мисли за повишение, социални контакти и професионални амбиции. Той е на път да се издигне и не може да понася жена, която хленчи. Поради широките си възможности да общува с голям брой различни хора, нещо невъзможно за покорната съпруга, мъжът се променя. Става още по-самоуверен, взискателен и нетолерантен към слабостите на другите, включително и към членовете от семейството си. И така, той дава наставления на послушната си съпруга „да се стегне“. На този етап мъжът може да потърси и сексуална връзка извън брака. Тъй като има големи възможности, той търси компанията на по-интересни жени. Послушната съпруга понякога също прави експерименти, започва да се занимава с благотворителна дейност, записва се на курсове, започва да посещава различни „клубове”, намира си приятел, като в повечето от тези опити съпругът й енергично я подкрепя.
Възможно е покорната съпруга да стигне до нови прозрения по отношение на поведението си. Тя започва да гледа на досегашното си покорство като на нещо, което е избирала през целия си живот, а не само през време на брака си. Отхвърля поведението с което се е стремила да получи одобрение и тръгва по пътя на по-високата самостоятелност. За целта тя трябва да се освободи от всички форми на зависимост в живота си, зависимост от родителите, съпруга, приятелите, дори децата. Започва да придобива самоувереност. Може да си намери работа и нови приятели. Започва да се изправя срещу властния си съпруг и престава да поема всички оскърбления, както ги е поемала от началото на брака.
Тя изисква равноправие, но вече не е готова да чака някой да й го даде. Тя си го взема сама. Настоява домакинските задължения и грижите за децата да се поделят между двамата.
Съпругът не приема леко тази нова независимост на жена си и промяната й от външно към вътрешно мислене. Чувства се застрашен. В живота му нахлува тревожност в момент в който той не може да си позволи това. Последното нещо, което иска е да има независима съпруга, въпреки че сам я е насърчавал да излиза по-често сама и да мисли самостоятелно. Той не е очаквал, че ще създаде „чудовище“, а още по-малко човек, който ще оспори утвърденото му превъзходство.
Реакцията му може да е във форма на голяма доза властност с която в миналото винаги е успявал да постави послушната си съпруга на мястото й. Започва да изтъква пред нея, колко глупаво е тя да работи, след като дава почти цялата си заплата за детегледачка. Посочва й, колко нелогично е убеждението й, че не е равноправна с него. Всъщност тя е разглезена. „Не е нужно да работиш, всичко получаваш наготово, единственото ти задължение е да се грижиш за домакинството и да бъдеш майка на децата си.“ Опитва се да й въздействува и чрез чувството за вина. „От това ще страдат децата.“ „Не мога да понеса това.“ Може да я заплаши с развод или, като крайна мярка със самоубийство. Често тази заплаха дава резултат. Жената си казва: „Май попрекалих“ и отново влиза в ролята си на покорна съпруга. Високата доза властност на нейния съпруг и припомня, къде й е мястото. Ако тя откаже да се върне на предишното си място, то тогава бракът й е застрашен. В най-добрия случай настъпва ясно изразена криза. Ако жената настоява да смени покорството си със самоувереност, съпругът, който има потребност да властвува над някого може да си намери нова, по-млада съпруга, която ще гледа със страхопочитание на него. Тя ще бъде в положение от което ще го гледа с уважение и ще бъде неговият хубав малък експонат.
От друга страна, бракът може да устои на кризата и да настъпи интересна смяна на ролите. Нишката на властността и подчинението все още преминава през него, тъй като това е единственият модел на брак, който двамата познават. Сега обаче съпругът ще стане покорният партньор от страх да не загуби нещо, което високо цени или от което зависи. Ще прекарва по-дълго време вкъщи, ще се сближи с децата, чувствайки вина, че по-рано ги е оставял сами, ще казва: „Ти вече нямаш нужда от мен“ или „Ти се променяш, не си момичето, за което някога се ожених и не съм сигурен дали те харесвам така“. Той става по-покорен. Може да започне да пие, да се само окайва, защото изпитва потребност да манипулира жена си или да възвърне отдавна изгубеното си превъзходство.
Съпругата сега прави кариера или се готви да я направи. Има собствен кръг от приятели и развива собствени интереси извън семейството. Може да започне извънбрачна връзка в опита си да наложи правата си и да си отмъсти, а в най-добрия случай изпитва приятно чувство, че получава възхищение и похвали за постиженията си. Нишката обаче все още е налице и надвисва криза. Зависимостта продължава да бъде крайъгълният камък на брачния съюз дотогава, докато единият партньор непременно трябва да бъде по-значим от другия или докато това, което ги свързва е страхът от развод. Доминиращият партньор, независимо дали е мъжът или жената не може да се задоволи да има робиня за съпруга. Бракът може да не се разтрогне, но любовта или общуването между двамата партньори е разстроено. В този случай най-често се стига до развод, а ако не се стигне, съпрузите започват да живеят отделно, не се любят, живеят в отделни стаи, възприемат модела на общуване в който целта е взаимното подценяване, а не разбирателството.
Ако двамата партньори решат да направят преоценка на самите себе си и на взаимоотношенията си е възможен и друг изход. Ако и двамата положат усилия да се освободят от слабите си модели на поведение и се обичат дотолкова, че да позволят на другия да се само осъществи в желаната от него насока, то тогава бракът им може да се заздрави и да се развие. Бракът може да е вълнуващо преживяване, когато двама души имат достатъчно увереност в себе си и се обичат достатъчно, за да подхранват по-скоро самостоятелност, отколкото зависимост, но в същото време споделят щастието си с любимия човек. Но когато двама души се стремят да създадат едно цяло или единият се опитва по всякакъв начин да управлява другия, искрата, която е у всички нас, избухва и ние започваме да се борим за най-значимата човешка потребност, потребността от независимост.
Дългогодишният брак невинаги означава щастлив брак. Мнозина съпрузи остават заедно от страх пред неизвестността, от инертност или защото така е редно. В щастливия брак, когато и двамата съпрузи изпитват истинска обич един към друг, единият винаги е готов да позволи на другият да решава сам за себе си, без да го управлява. В този брак отсъстват непрестанните кавги при които единият мисли и говори вместо другия и изисква от него да изпълнява задълженията си. Зависимостта е образно казано, змията в рая на щастливия брак, тъй като създава модели на налагане и подчинение с които разрушава взаимоотношенията. Такъв слаб модел на поведение може да бъде премахнат, но битката ще е люта, защото става въпрос за власт и контрол, от които малцина са готови да се откажат без борба. Най-важното е зависимостта да не се смесва с любовта. Колкото и странно да изглежда, браковете се заздравяват, когато в близостта между съпрузите остават празни пространства.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар