// Вие четете...

Истината е в избора

Каква я мислим, а тя каква била?

Вярна ли е нашата представа за, и съвпада ли тя с истинската действителност? На този въпрос е трудно да се отговори еднозначно, защото в една ситуация ние може да си мислим, че нещо се е случило, а всъщност нещата да се развиват съвсем в друга посока. За да се разбере смисълът на това твърдение ще трябва да посоча някои примери от природата. Да вземем примерът с откъсването на опашката на гущера, какво всъщност се случва? Какво ни кара да си мислим, че гущерът е пострадал? На пръв поглед той е загубил част от собственото си тяло, най-вероятно и изпитва болка, загуба е, откъдето и да го погледнем, но всъщност всички знаем, че гущерът не губи, той всъщност печели, при това много повече от това което губи. Могат и други примери да се посочат, даже са получили статут на мъдрост и хитрост. Много от хората постъпват в определена ситуация, като лисицата, дето се е направила на умряла, за такива хора се казва, че се правят на умряла лисица.
Какво се постига с подобно поведение, ами да се изгради погрешна представа за ситуацията, за реалната действителност. Какво е целта, да бъдем въведени в заблуждение и на базата на изградената в нашето съзнание грешна представа да направим погрешен избор, а с това да вземем и погрешно решение. Мислейки, че лисицата е умряла, ние ще решим, че вече сме намерили кожухче за любимата и преливайки от удоволствие ще намалим нашата бдителност, тоест ще престанем да анализираме, ще престанем да следим развиващата се действителност и накрая ще се окаже, че не само не сме спечелили, ами даже сме загубили и онова, което сме имали.
Какъв е извода от това, ами нашият мозък обикновено вижда действителността по начин който, като чели действителността е реална, има реален образ, но всъщност този образ съществува само в нашето съзнание. За съжаление последствията от изкривения образ на действителността се оказва, че е за сметка на този, който не е успял да изгради, поне близък до реалната действителност образ.
Ако се замислим по същество върху идеята за това, че действителността съществува само в нашите представи, нещата ще придобият нереален характер. Тогава идва въпросът, ние съществуваме ли реално във този свят, близките ни съществуват ли реално, можем ли да ги изключим от реално съществуване. Въпросите са много, но като пример за това, дали съществува реална действителност ще се наложи да извадим главата си от пясъка. Защо мислите, че щраусът заравя главата си в пясъка при възникване на опасност, ами за да е извън реалността. Ако той можеше, щеше да следи изменящата се действителност, щеше да анализира опасността и щеше да направи своя избор, да бяга или да се защитава. На много хора поведението и изборът е същия, те предпочитат да си заравят главата в пясъка, да не гледат реално на действителността, да се доверяват, да вярват на представения им модел и в края на краищата се оказват излъгани.
Защо все пак има такива хора, от една страна да си заравят главата в „пясъка” и от друга да вършат всичко с идеята да се престорят на „умряла” лисица.
Първите не желаят да видят реалната действителност, а вторите да постигнат предвидимо поведение на първите, представяйки си възможните ползи за тях самите. Във всички случаи в реалния живот всеки е изпадал в едната или в другата позиция, но тук веднага трябва да се каже, че има и трета група, която пък не ползва чужди модели на поведение, а първо изучава, анализира, изгражда идеи, подготвя възможни решения. Именно тази група хора са онази част от човечеството, която е най-близко до реалната действителност.
Да се спрем за малко на групата на „умрялата лисица” и да се запитаме наистина ли тези хора съзнателно изграждат заблуждаваща представа за реалната действителност. Да, те наистина полагат особени старания и цялото си умение да въведат съзнателно „щрауса” в заблуждение. Не трябва да си мислим, че за успеха на „умрялата лисица” съзнателно не им помагат и „щраусите”. Единствено групата на мислещите не е в обсега на „умрялата лисица”, тъй като те успяват да разгадаят невидимото и не възприемат очевидното за реално. Те съзнателно изучават действителността и разбирайки случващото се откриват взаимната зависимост на протичащите в нея процеси.
Оказва се, че съзнанието е това което взаимодейства с материалния свят и то не е нищо друго освен енергия в нейната най-висша и динамична форма. Това разбиране ни помага да разберем, защо нашите фантазии, представи, желания и страхове оказват влияние върху реалните събития и обяснява, защо и как се материализира създадения от мозъка образ.
Осъзнавайки, че реалната действителност се създава от и само в нашите мисли, ние можем да приемем по активен и творчески подход към живота, тоест нещата, които ни се случват са свързани и ако ние успеем да прекъснем или да установим взаимната им свързаност ще подобрим, чрез нашите мисли, реалната действителност.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар