// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Каква е разликата между човека и животното?

„Ако сред добри хора попадне само един лош, всички ще прекарат времето си глупаво.“

Каква е разликата между човека и животното?

Теолозите са каталогизирали някои от имената на Дявола в своите списъци за демони, както може да се очаква, но списъкът, който следва, съдържа имената, които се използват най-ефикасно в Сатанинския ритуал. Това са имената и произходът на призоваваните богове и богини, които заемат голяма част от пространството на Царския Палат на Ада. Те са наречени „Четирите короновани принца на ада” и това са: Сатана (евр.) – врагът, противникът, обвинителят, Повелителят на Огъня, преизподнята, юга; Луцифер (лат.) – носителят на светлината, просветлението, въздуха, Зорницата, изтока; Белиал (евр.) – без господар, фундаменталността на земята, независимостта, севера; Левиатан (евр.) – змеят от дълбините, морето, запада.

А сега да видим някои от имената и какво те означават. Абадон (евр.) – Унищожителят; Азазел (евр.) – Научил хората да правят оръжие и въвел козметиката; Апопион – Гръцкият синоним на Сатаната, Архидяволът; Асмодей – еврейски дявол на чувствеността и разкоша; Астарот – Финикийска богиня на сладострастието, еквивалент на Вавилонската Ищар; Балаам – еврейски дявол на алчността и лакомията; Бастет – египетска богиня на удоволствието, представяна като котка; Бафомет – почитан от тамплиерите, като символ на Сатаната; Бехемот – еврейско олицетворение на Сатаната във формата на слон; Велзевул (евр.) – повелителят на мухите, взет от символиката на Скарабея; Демогоргон – гръцко име на Дявола, за което се казвало, че не бива да се знае от простосмъртните; Дракула – румънско име на Дявола; Мормо (гр.) – цар на таласъмите и придружител на Хеката; Наама – еврейски женски дявол на изкушението; Тан-мо – китайското съответствие на Дявола, ненаситност, желание; Тот – египетски бог на магията; Хеката – гръцка богиня на подземния свят и вещерството; Чорт – руското име на Сатаната, „Чернобог“; Шейтан – арабското име на Сатаната; Шива (инд.) – Унищожителят.

Поне отчасти, дяволите от религиите на миналото винаги са имали „животински” характеристики, доказателство за постоянната необходимост на човека да отрича, че той също е животно. За разлика от животните дори звяра не притежава смъртните грехове на Дявола.

Според сатанизма човек също е животно, но тогава кое е това, което ни прави човеци. На този въпрос отговор ни дава Господ Исус Христос, който казва „Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро, а лошият човек от лошото съкровище на сърцето си изнася лошо; защото от препълнено сърце говорят устата му”.

Истинската цел на земния ни живот е да придобием Светия Дух. Без благодатта на Светия Дух не можем да побеждаваме злото и да правим добро, защото човек не може нито да помисли, нито да извърши истинско добро. Без благодатта никой не може нито да избегне греха, нито да изпълнява Божите заповеди, нито да отблъсква демоните. Тя е основата на всяка добродетел.

Това, че когато вършим зло, не е в нас дяволът, никой да не си го помисля и говори. Щом някой получи благодатта, веднага се отвращава от плътските влечения, започва да мрази светските похоти и с Божията благодат става не податлив и мъртъв към тях. Такъв човек изпълнява божествените Христови заповеди с голяма радост и усърдие, а към плътските сласт или към припечелване, или към чест и слава не се стреми душата му, като чели тя се намира вън от тялото и вън от света.

Когато някой е без гневен, неосквернен с плътски страсти, тих e кротък, той има смирение, съчетано с незлобие и страдание, с чиста и не лицемерна любов към ближните, несъмнена и твърда вяра в Бога.Когато бъде изпратена божествената благодат и човек я получи, ще намери себе си и тогава посредством такова вътрешно пренастройване ще познае колко голяма е неговата немощ и колко ненужни и срамни са неговите грехове, съзнавайки че те са присъщи само на неразумните животни, а за разумната душа са непристойни и далеч от човека, който има мъдрост.

Такива са първата благодат и първото просвещение, давани на душата от Бога. Като дойде в такова състояние и като разбере, че такива именно са нейните грехове, душата почва да ги мрази и да се отвращава от тях като неща, достойни за всякаква омраза и отвращение.Благодатта на Светия Дух не очиства душата от една или от две страсти, а напълно ги изкоренява и душата става съвсем чиста.

Заедно със страстите, които посочихме, тя изгонва всяка леност, небрежност и безгрижие, всяко не знание, забраняване и чревоугодие, всяко сластолюбие и похот. И така обновява човека по душа и тяло, че той мисли, че не носи тежко и смъртно тяло, но някакво духовно и нематериално, което е способно да бъде въздигнато на небето.Човекът може да бъде лишен от благодатта на Светия Дух чрез гордостта, която идва от забравянето на Бога. Такъв пада в самомнение, като чели всичко в него е от самия него. Затова Божията благодат го напуска и веднага след това идва врагът със своето изкушение, увлича го, и ето го грехът, а след греха следва гибелта. 

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар