// Вие четете...

Нестандартни размишления

Каква е отношението на Запада към природата?

„Човешкият живот е като полско цвете.“

Сега да видим, какво може да ни предложи сходната ситуация на Запад. Поетът Тенисон може и да не се явява типично западен за сравнение с поетите от Далечния Изток, но даденото за пример стихотворение донякъде е много сходно със стихотворението на Басе: Цвете в каменния зид, Късам те, сега си мое И държа те с цвят, стебло и корен; Ако в този свят неръкотворен Вникна, цвете, в теб и в твоя вид, Бих разбрал човек и Бог какво е.

Тук могат да се отбележат в тези няколко реда два момента:

1. Тенисон откъсва цветето и го държи в ръка “с цвят, стебло и корен”, гледа го, най-вероятно, внимателно. Възможно е в него да е възникнало някакво чувство, родствено на това на Басе, когато забелязал цветето “овчарска торбичка” край пътната ограда, но именно тук поетите се различават основно, защото Басе не откъсва цветето, а просто го гледа и изпада в размисли. Той чувства, какво иска да каже и се изказва чрез възклицателния знак. Той няма думи, чувството което го изпълва е дълбоко и не желае да го превърне в концепция.

Тенисон е активен и аналитичен. Той откъсва цветето, отделя го от мястото където то расте. Отделя го от почвата на която то принадлежи. За разлика от източния поет, той не оставя растението, той е длъжен да го прекърши, да го вземе “с цвят, стебло и корен”, обричайки го на гибел. Тенисон очевидно не се интересува от неговата съдба. Той се интересува от това да задоволи любопитството си. Приличайки на някои лекари медици, той е длъжен да му направи дисекция. Басе даже не докосва “овчарската торбичка”, само втренчено я наблюдава, това е което той прави. Той не е активен, и това се контрастира с динамизма на Тенисон.

Изтока е мълчалив, Запада е приказлив. Но мълчанието на Изтока не означава безсловесност и немота. Мълчанието много пъти е толкова красноречиво, както и многословието. Запада е многословен, даже повече, той прави словото плът и често отдава голямо значение на тази телесна част и то много забележимо, дори когато говорим за неща, като изкуство и религия.

2. Какво е следващото действие на Тенисон? Гледайки на откъснатото цвете, което най-вероятно вече е започнало да вехне, той си задава въпроса “Разбирам ли те? ”. Басе не пита. Той усеща тайната, откриваща се в скромното цвете “овчарска торбичка”, тайнство изчезващо в дълбокия източник на всичко съществуващо. Той се зарежда с тези чувства и ги изказва без звук, с не произнесеното възклицание.

Тенисон действа обратно, продължава своите интелектуални размишления: “Ако в този свят неръкотворен Вникна, цвете, в теб и в твоя вид, Бих разбрал човек и Бог какво е”. Характерно за Запада се явява призива за разбиране. Басе приема, Тенисон се съпротивлява.

Индивидуалността на Тенисон е нещо външно по отношение на цветето, на “човек и Бог”. Тенисон не се отъждествява, нито с Бога, нито с природата. Той винаги е на разстояние. Неговото разбиране е това, което днес се нарича “обективно научно разбиране”. Басе е цялостно “субективен” – това не е по-хубаво, понеже субекта винаги се противопоставя на обекта, ”Субекта” е това, което се нарича “абсолютна субективност”. Басе държи на тази “абсолютна субективност” в която той вижда цветето, а цветето вижда Басе. Това не е емпатия, не е симпатия и не е идентификация.

Басе говори “грижливо се взирам”, думата грижливо предполага че Басе не е толкова страничен наблюдател. Самото цвете осъзнава себе си, мълчаливо и красноречиво показва себе си, изразява се. Това мълчаливо красноречие или красноречиво мълчание на растението с човешко ехо се отразява от Басе в седемнадесет срички. Цялата дълбочина на чувствата, цялата тайна на изразяването или даже философията на “абсолютната субективност” са достижими за онзи, който е изпитал нещо подобно.

При Тенисон, преди всичко няма дълбочина на чувствата. За него всичко се свежда до интелекта, това е типично за западния манталитет. Той се явява адвокат на учението за Логоса. Той е длъжен да говори нещо, да се разсейва от своя конкретен опит. Той трябва да премине от чувствата към интелекта, да подчинява живота и чувството на серия аналитични операции, за да удовлетвори западния дух и неговите въпроси.

Какви са различията между двата подхода към реалността? Избрахме тези два поета Басе и Тенисон за да се видят двата характерни прехода към реалността. Басе принадлежи на Изтока, а Тенисон – на Запада. Сравнявайки ги, ние забелязваме, че всеки изказва своята традиция. В съответствие със своята традиция западният ум е аналитичен, проницателен, диференциален, индуктивен, индивидуалистичен, интелектуален, обективен, научен, концептуален, схематичен, безличен; той се явява обобщаващ, организиращ, стремящ се към власт, само утвърждаващ се, склонен да налага своята воля на другите и т.н. В пълна негова противоположност, източният ум може да се характеризира, като синтетичен, интегриращ, непроницаем, дедуктивен, несистематичен, догматичен, интуитивен, субективен, духовно – индивидуален и социално – групов и т.н.

Ако искаме символично изображение на Изтока трябва да се обърнем към Лао – Дзъ, велик мислител на Древен Китай живял IV в до н.е. Лао – Дзъ изказвал себе си, уподобявайки се на идиот. Той изглеждал така славен, той нищо не знаел, като че ли нищо не го засягало. От него няма никакъв прогрес за този практичен свят. Той е почти неизразителен. Но в него има нещо, отличаващо го от невежеството на глупака. Въпреки, че външно си приличат.

Запада е противоположен. Той е неотлъчен от острите, проницателни, дълбоко взиращи се очи, лазещи по света, като очите на орел, летящ във висините. Правия нос, тънките устни, всички черти на лицето показват високо развития интелект и готовност за действие. Такава готовност може да се сравни с орела и лъва, символите на Запада. Орела и лъва се явяват национални символи на някои европейски нации, каквато е например нашата страна.

Чжуан-цзъ живял III в. до н.е. съчинил разказ за Хаоса. Боговете с многото свои достижения били свързани с Хаоса и искали да се разплатят с него. Те се посъветвали и стигнали до решение. Знаели, че Хаоса няма органи на чувствата за различията на света. Отначало му дали очи, на другия ден – нос, а след седмица приключили своята работа, превръщайки го в неотлъчна от чувствата личност, подобна на тях. Докато се поздравявали за добре свършената работа, Хаоса умрял.

Изтока – това е Хаоса, а Запада – групата на тези щедри, благо мислещи, но невнимателни богове. Без съмнение, Изтока нерядко представлява мълчанието и глупостта, доколкото източните народи не са толкова убедителни и опитващи, те не демонстрират толкова много видимия и чувстващ метод на интелекта. Те са хаотични и безразлични към всичко външно. Но все пак без безразличието и хаотичността на разума им, не би имало полза от съвременния човешки живот. Изолираните индивиди не могат да работят заедно спокойно и хармонично, ако не се съотнасят с безкрайността, която стои зад всеки краен човек. Разума принадлежи на главата, неговата работа е забележима в много отношения, тогава как Хаоса зад цялата шумна повърхност си остава мълчалив и тих. Неговото значение никога не се показва и никой не разбира какво е то.

Научно мислещият Запад използва разума си за създаването на каквито и да е изобретения за удължаване на живота, за да се избави от ненужния труд и т.н. Той с всички сили “разработва” природните ресурси, към които има достъп. Изтока не се опълчва срещу ръчния труд, против черната работа, той е доволен от своето “неразвито” състояние на цивилизацията. На него не му харесва това, че всичко се замества от машини, той не иска да работи за машините. Любовта към работата, най-вероятно е характерна за Изтока. Историята за селянина, разказана от Чжуан-цзъ, в много отношения е показателна, макар че се е случила преди повече от две хиляди години в Китай.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар