// Вие четете...

Черно море

Каква е общата циркулация на водните маси в Черно море?

„Силата на слабия е в царя, на детето – в плача, на глупака – в мълчанието, на крадеца – в лъжата.“

Преките и косвените наблюдения върху движението на водните маси в Черно море показват, че във горния слой приблизително до дълбочина 1000 м под влияние на по-горе посочените причини се образува единна циклонична система на теченията, обхващаща цялото море. Основните течения, започвайки от пролив Босфор по посока на часовата стрелка имат следната последователност Анатолийско, Колхидско, Кавказко, Кримско и Румелийско.
Румелийското течение има най-ясно определени граници. Съществувайки основно, като дрейфуво течение, както и другите, то получава допълнителен импулс на движение от стока на вливащите се в северозападната част на морето големи реки Днепър, Днестър, Буг, Дунав. Освен това непрекъснатото попълнения на стока от пролива Босфор се създава тенденция на движение на водата в югозападно направление, започвайки от Днепро – Бугския лиман.
Румелийското течение се движи в началото в направление от изток към запад по протежение на северния бряг на морето, а след това в южно по протежение на западния бряг в полоса примерно 50 – 75 мили. Достигайки до пролив Босфор, Румелийското течение се разделя на три разклонения. Едното минава през Босфора и се влива в Мраморно море. Другото разклонение в непосредствена близост до брега се движи в северозападно направление, като достига почти до нос Карабурун и отново се влива в основната маса на Румелийското течение. А третото разклонение дава началото на Анатолийското течение, като продължава своето движение по протежение на южния бряг на изток, като при нос Ерегли то се разделя на две части. Едната част продължава своето движение на североизток, после на север, а на ширина 44º30´N завива на запад, присъединявайки се към Румелийското течение с което се затваря циклоничния кръговрат в западната половина на Черно море.
Останалата част от Анатолийското течение продължава на изток по протежение на южния бряг, като преминава към Колхидското и Кавказкото по протежение на източния и североизточния бряг и достига Керченския пролив. Там получавайки подкрепа от Азовското течение продължава на запад под името Кримско течение. На източния бряг на Кримския полуостров, то се разделя на две разклонения. По-малкото разклонение се отклонява на юг и пресичайки морето между 35º и 36ºE дължина се влива в Анатолийското течение затваряйки циклоничния кръговрат в източната част ма морето.
По-мощното разклонение сливайки се изходящото от Керченския пролив Азовско течение се движи на запад извивайки се по бреговете на Кримския полуостров, като се разклонява на три. Първото се движи към северозапад по протежение на брега на Кримския полуостров, второто разклонение върви към устието на река Дунав, където се слива с Румелийското течение, а третото с не много големи отклонения към северозапад също се влива в Румелийското течение.
В процеса на движение всяко от споменатите основни течения се разделят на отделни разклонения, които в зависимост от бреговата линия понякога образуват много сложни линии на водните потоци. По този начин основните течения образува циклонична циркулация, обхващайки цялото море, но по своето разположение тя се разделя на два малки кръговрата.
Почти навсякъде скоростта на теченията не е голяма и достигат около 30 см/сек, но понякога при съответното разпределение на ветровете тяхната скорост може да се увеличи до два пъти. Вследствие на усилването от повърхностния приток скоростта на теченията се увеличава през пролетта и в началото на лятото, а през есента и зимата тяхната скорост, мощност и определеност на границите се намалява.
Епизодичните ветрове предизвикват значителни отклонения от указаните преобладаващи направления на основните течения. За съжаление количествена характеристика на това явление при ветрове с различни направления и сила по причина на недостатъчни наблюдения е неосъществима.
Скоростта на теченията с увеличение на дълбочината се понижава достатъчно бързо и вече в слоя 75 – 100 м не може да бъде определена. За характера на движение на водата на по-големи дълбочини може само да се предполага.
В отделни райони на морето под влияние на различни причини се образуват местни течения, понякога те имат устойчив характер. В западната част на Черно море те са изразени най-ярко в заливите и бухтите, където са насочени по посока на часовата стрелка при преобладаващо направление на основното течение. При сравнително праволинейните брегове теченията са насочени също така, както и в основния поток. Скоростта на местните течения е обикновено 0,2 – 0,5 възела, а при праволинейните брегове често се наблюдават скорости от 0,5 – 0,6 възела, които само при изнесените в морето носове достигат скоростта на основното течение.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар