// Вие четете...

Управлението

Каква е крайната цел на „световните лихвари“?

„Не на всички е дадено да бъдат първи.“

Ние в хода на своята работа постоянно говорим за лихварите, на първо място за световните лихвари: като за организатори на „перманентната“ „парична революция“, като за хора с определен мироглед, като за онези, които се стремят и се движат към световно господство. Но те до сега си остават при нас достатъчно анонимни личности без имена и фамилии, без местоживеене, без семейни връзки, без връзки с други световни лихвари и политици, без родова история, без религия, без политически възгледи и много други детайли, които съставят „портрета“ на световния лихвар.

За съжаление, да се пише и говори за световните лихвари като за живи хора е доста сложно. За разлика от руските олигарси, които са склонни към показност със своите богатства и самореклама, световните лихвари се държат доста „скромно“. Толкова „скромно“, че понякога е трудно да се определят реалните мащаби на техните богатства, да се разбере какво и как контролират, каква е йерархията в групата на световните олигарси и т.н. Подобно на „княза на този свят“ те не обичат светлината, предпочитат сянката.

Ние вече казахме, че в света лихварите са много. Навярно, тяхната обща бройка се измерва с милиони. Това е доста пъстра група: акционери и управляващи международните банки на Уолстриит в Ню Йорк и Сити на Лондон, съдружници и акционери на малки търговски банки, собственици на еднолични „семейни“ банки, ръководители и отговорни сътрудници на централните банки, чиновници от Международния валутен фонд или Световната банка, селски лихвари в глухата провинция на африканска или азиатска страна с личен капитал от няколко хиляди долара, мафиотски стопани на нелегални „общи каси“, незабележими личности наподобяващи „старата лихварка“ от романа на Достоевски и т.н.

Разбира се, към световните лихвари следва да отнесем само онези, които имат големи състояния. Голямото състояние е необходимо, но не достатъчно условие за членство в клуба на световните лихвари.

Съгласно последния списък на списанието Forbes, разпределението на милиардерите по света е било много неравномерно. В началото на 2009 г. САЩ е била единствената страна, където на милион жители се е падало по повече от един милиардер. По броя на милиардерите на единица от БВП Америка отстъпвала само на Саудитска Арабия. В ЕС „плътността на милиардерите“ е била три пъти по-ниска, отколкото в САЩ. Наистина, тя силно варирала за различните страни: в Германия — над средното за Европа, във Франция и Италия — под средното ниво, а във Великобритания — близка до средното ниво. В Русия броя на милиардерите на единица БВП е била по-висока, отколкото в коя да е страна от ЕС (с изключение на Кипър).

А ето първите редове в списъка на списанието Forbes за 2011 г. За втора година поред върха на пиедестала заема мексиканският телекомуникационен магнат Карлос Слим Елу — неговото състояние било оценено на 74 млрд. дол. (увеличение с 20 млрд. дол. в сравнение с предишната година). През 2009 г. той бил само на трето място.

На второ място (както и година преди това) се разполага основателят на Microsoft Бил Гейтс със състояние от 56 млрд. дол. (само с 3 млрд. дол. нарастване са последната година). През 2009 г. той заемал почетното първо място.

Третото място остава за американският инвеститор Уорън Бафет — с 50 млрд. дол. През 2009 г. бил в списъка на второ място.

Рейтингът на милиардерите през 2011 г. счупил два исторически рекорда: общия брой на участниците — 1210 човека, а сумарното им състояние — 4,5 трлн. дол., тази сума надхвърля БВП на Германия. Най-голям прираст осигурили страните БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай) — оттам произлизали 108 от 214 нови в списъка. Над сто собствени милиардера имали в САЩ (413), Китай (115) и Русия (101).

Що се касае до милиардерите в Русия, то най-богатия човек на Русия — Владимир Лисин намерил място във втората десетка на Forbes — на 14-то място с 24 млрд. дол. (списанието „Финанс“ оценило богатството му още по-високо — 28,3 млрд. дол.). На 29-то място бил собственика на „Северсатал“ Алексей Мордашев, на 32-ро място — любителя Михаил Прохоров. Роман Абрамович със състояние от 13 млрд. дол. е едва на 53-то място.

В действителност световните лихвари почти не присъствуват в списъците на Forbes. Те не обичат „да се показват“. В списъците на списанието присъствуват предимно „второ разрядни“ лихвари.

В първата десетка на списъците на милиардерите — банкери въобще няма. Там основно стоят собственици на бизнес в такива отрасли като: търговия, телекомуникации, компютри, суровини (интересно, че такива отрасли, като добив на нефт и газ са представени слабо). Forbes съставят специални списъци за милиардерите банкери. Например, в списъка за 2011 г. попаднали от банкерските среди само 22 човека с имущество, надхвърлящо 1 млрд. дол. От тях 21 — представят страни, намиращи се извън „златния милиард“ (само един банкер се оказал от Великобритания — Бруно Шредер). На първите три реда в списъка били: Джозеф Сафра (Бразилия) — 13,8 млрд. дол.; Луис Карлос Сарменто (Колумбия) — 12,4 млрд. дол. и Петер Келнер (Чехия) — 8,2 млрд. дол. Трябва да кажем, че посочените персони, разбира се, са богати, особено в своите страни, но не се отнасят към банкерите от „първия ред“. В списъка на Forbes има и наши доморасли лихвари: Александър Светаков (Абсолют банк — 1,7 млрд. дол.); Рустам Тарико (банка „Руски стандарт“ — 1,5 млрд. дол.); Роман Авдеев (Московска кредитна банка — 1,3 млрд. дол.).

За наше учудване ние няма да намерим в списъците на Forbes нито Рокфелери, нито Ротшилди, нито Мелони, нито един, така или иначе свързан с най-големите банки на Уолстрийт или Сити. Поради своята „скромност“ те предпочитат да не „блестят“, а своите милиарди разполагат в различни фондове. Формално милиардите се оказват на сметките на тези фондове, и не се водят като „лично имущество“ на лихварите, но пък тези фондове се намират под техния железен контрол. А „личното имущество“ на милиардерите се измерва със скромните милиони. Като цяло, живеят по принципа на известния персонаж на романа на Илф и Петров „Златния телец“ скромния счетоводител Корейко.

Освен големината на личното богатство или контролираните активи най-важно условие за причисляването на лихварите към „световните“ се явява техният достъп до властта, способността да управляват политическите, социалните и икономическите процеси (в отделно взета страна и в света като цяло).

Има различни експертни оценки на количеството на онези лихвари, които може да отнесем към категорията „световни“.

Ето мнението на Боб Фрисел (психолог, конспиролог): „Тайното правителство основно се състои от най-богатите в света хора. Те са около две хиляди, но те вече отдавна контролират нашето така наречено правителство. Те определят, кого и кога трябва да изберат на определен пост. Те решават, ще се води ли война и кога тя да завърши. Те контролират световните запаси от продоволствие, ръста и спада на инфлацията на световните валути. Всичко това се определя от споменатата група лица“.

Ще дадем гледната точка на американския изследовател Антони Сатона: „Наивно е да се смята Дейвид Рокфелер за всемогъщ диктатор или фамилията Рокфелер за всесилна монархия. Това е капан за наивници. Нашият свят е значително по-сложен. Ние разглеждаме не отделното семейство, а общността на власт имащите. Тя, може би, наброява няколко хиляди члена, които колективно се стремят да обърнат света, а не само САЩ, към достигане на собствените им корпоративни цели“.

А ето Джон Колеман, автор на известната книга „Комитет 300“, смята, че световните лихвари са много по-малко. Според него, светът вече доста отдавна го управлява малка група от хора, обединени в тайна организация, наричана „Комитет 300“. Както следва от самото име, светът се управлява от 300 човека. Авторът даже дава персонален списък на членовете на Комитета. Това са не само банкери, но също така и крупни държавни и политически дейци. Там има и индустриалци. Така че самите световни лихвари, по оценката на Дж. Колеман, са не повече от 100 — 200 човека.

Световните лихвари се различават от „обикновените“ милиардери по целите, по принципите на своята дейност, по капиталите, по размерите на контролираните активи, по влияние в политиката и др.

Ще се опитаме още веднъж да дадем характеристика на техните цели. Ние не веднъж говорихме, че в категорията на световните лихвари се включват само онези финансисти, които поставят като своя висша цел световното господство. Затова далеч не всички богати хора, даже финансисти могат да бъдат включени в тази категория. Например, предизвиква голямо съмнение, че в разряда на световните лихвари влизат такива милиардери, като Бил Гейтс или Уорън Бъфет, които заемат първите редове на световните рейтинги на най-богатите хора в света. Разбира се, такива хора се намират в тесен контакт със световните лихвари, те са част не само от „златния милиард“, но и от „златния милион“. Обаче за тяхната висша цел (ако съдим по техните действия) се явява увеличаването на капитала. Не трябва да се взема за чиста монета публичните им уверения, в които говорят за социалните цели на своя бизнес.

Истинските световни лихвари рядко биват откровени при формулирането на своите цели. Обикновено такива цели се формулират и уточняват на закрити срещи на световните лихвари. Например, на заседанията на Билдербергския клуб или Тристранните комисии. Но напоследък, отчитайки бързите промени в световния ред, които приближиха световните лихвари към тяхната въжделена цел, те все по-често огласяват тази цел.

Някои планове на главните лихвари станали известни, например, благодарение на филма „Америка — от свободата към фашизма“. Този филм неотдавна бе направен от известния журналист и режисьор Арон Русо. Той съдържа разобличаващи сюжети за световните лихвари и ФРС на САЩ. Филмът, преди всичко, се базира на впечатленията на Русо от Нико Рокфелер, с когото той бил в дружески отношения. Така, Русо веднъж задал на Рокфелер въпрос: „Вие притежавате всичките пари на света, които са ви нужни. Вие притежавате всичката власт на света, която ви е нужна. Какъв е смисълът от това, каква е крайната ви цел?“. Отговорът на милиардера бил такъв: „Нашата крайна цел е да постигнем това, че всички да бъдат чипирани (става дума за поставяне в тялото на чип, с помощта на който може да се управлява поведението на човека). Че да се контролира цялото общество, че банкерите и елита да контролират целия свят“. Рокфелер даже предложил на Русо да се присъедини към онези, които ще принадлежат към елита (днес този елит наричат „златния милион“). В частност, да стане член на елитната организация наречена „Съвет по международните отношения“. Рокфелер казал, че макар Русо и ще има микро чип, но няма да бъде подлаган на твърде строг контрол. Русо отказал това предложение. Интервюто било през януари 2007 г., а през лятото на същата година режисьорът починал от рак…

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар