// Вие четете...

Чиста вода

Каква е заблудата и действителността за нашето тяло?

„Не прави зло, за да не те е страх. Лошото е опашато, носи последствия.“

Каква е заблудата и действителността за нашето тяло?

Човешкото тяло се състои от 25% твърд материал (тъкани и разтворени вещества) и 75% вода, средството за разтваряне. Мозъкът се състои от 85% вода. Когато хората започнали да изучават процесите, протичащи в човешкото тяло, научните понятия и състоянието на химията като наука са били всеобщо признати, така че автоматично се приело, че знанията, получени от химията, могат да бъдат приложени и към химията на тялото.
Затова се е считало, че всички телесни функции се направляват от комбинации на разтворените вещества. Още от първите изследвания на човешкото тяло било възприето мнението, че водата изпълнява в тялото само функциите на разтворител, на средство за запълване на определени кухини и на транспортно средство, точно възгледите, които са резултат от химическите опити в епруветките. На средството за разтваряне не се приписвали никакви други функции.
Днешната ни представа е напълно убедена в това, че тези възгледи са възприети от доста време в една твърдо установена система, че разтворените вещества играят ролята на регулатори, а водата в човешкото тяло служи само като разтворител и транспортно средство. Човешкият организъм все още се разглежда като една огромна епруветка, пълна с различни твърди вещества и вода като химически незначителен опаковъчен материал.
Науката отдавна приема, че тъкмо разтворените вещества (субстанции, които са разтворени и се транспортират чрез кръвта и лимфата) са тези, които регулират всички дейности на тялото. Тук спада и регулацията на поемането на вода, за която се предполага, че функционира добре. Тъй като водата лесно може да се намери, се счита за невъзможно тялото да страда от липсата на нещо, което очевидно е в изобилие!
Досегашното изучаване на човешкото тяло, изхождайки от това напълно погрешно схващане, се е насочвало изцяло към идентифицирането на някакво специално вещество, което да бъде посочено като причина за някое заболяване. Затова са били провеждани тестове за всевъзможни отклонения и варианти в процесите на обмяна на веществата, без да бъде намерено еднозначно решение за възникването на дадено заболяване или неудобство. В съответствие с това всяко лечение въздейства само успокояващо и като че ли нито едно не лекува (с изключение на лечението на бактериалните инфекции с антибиотици).
Хипертонията (високото кръвно налягане) най-общо казано не се „лекува“; съответният човек се лекува през целия си живот. Астмата не се „лекува“; „болните“ постоянно носят в себе си инхалатора, като постоянен спътник. Язвата на стомаха не се „лекува“; противокиселинните медикаменти (антиациди) трябва винаги да са под ръка. Алергията не се „лекува“; жертвата й остава зависима от медикаментите. Артритът не се „лекува; той превръща „страдащия“ постепенно в инвалид и т. н.
Въз основа на описаната в началото представа за значението на водата общоприето е съхненето на устата да се възприема като сигнал на тялото за нуждата му от вода. Освен това се приема, че когато това чувство за „съхнене на устата“ липсва, организмът е добре снабден с вода може би защото основното вещество вода се намира в достатъчно количество и е лесно достъпно. Този възглед е абсурден, погрешен и заблуждаващ. Именно поради тази причина досега не са постигнати успехи в търсенето на трайни методи за предпазване от неудобствата, неудобства от които не се умира, а само се страда.
Клинични изследвания и изучаването на съответната литература показват, че моделът, който досега господства, трябва да бъде променен, ако искаме да победим неразположенията и неудобствата.
Стана ясно, че досегашната практиката се опира на съвсем погрешни възгледи и на несъответстващи предпоставки. Защо се пропуска и не се обръща внимание на сигналната система за нарушения във водния баланс? Понастоящем пресъхването на устата е единственият възприет сигнал за обезводняването на организма. Както вече беше обяснено, това е последният външен признак за екстремалното му (крайно) обезводняване. Уврежданията се получават при трайно обезводняване и като сигнал за него далеч не винаги се появява „съхнене на устата“. Всички можем да се досетим защо организмът за да подпомогне раздробяването и поглъщането на храната, произвежда слюнка, дори и когато останалата част от тялото е относително обезводнена.

Коментари

2 коментара към “Каква е заблудата и действителността за нашето тяло?”

  1. Много интересна статия и информация! Човешкото тяло наистина е уникално!

    Posted by Екскурзии Великден | 16.04.2012, 10:54
  2. Така е, науката отдавна приема, че тъкмо разтворените вещества като вид субстанции, които са разтворени и се транспортират чрез кръвта и лимфата, са тези, които регулират всички дейности на тялото. Тук спада и регулацията на поемането на вода, за която се предполага, че функционира добре. Тъй като водата лесно може да се намери, се счита за невъзможно тялото да страда от липсата на нещо, което очевидно е в изобилие!Макар, че като се замислим колко много хора в Африка страдат от липсата на вода , а ние я пилеем и разсипва ей така, е малко тревожно. Едни да имат толкова много, а други и една глътка да се борят за нея с какво ли не.Статията е страхотна поздравления за нея.

    Posted by Анонимен | 30.11.2012, 11:39

Отговори на Анонимен