// Вие четете...

Съдба ли е морето

Каква била голямата промяна?

Наистина, двете години, които предстояли на нашият човек да прекара в Русия не било никак малко събитие. Тук нямало вече какво да се избира, всичко е решено, връщане назад няма, и да искаш няма как да плуваш по течението. Но живота иска своето, като си се хванал на хорото ще го играеш, иначе центробежните сили бързо ще те изхвърлят от авангарда. Изостанеш ли, шансовете ти намаляват, шанс да заемеш или по-точно да те изберат за длъжността, която е на твоя късмет, дето се казва, човек никога не знае, за добро или е за зло. Та, голямото учене се проточило цели две години, на изпитите нашият човек се представил най-добре от групата, но през цялото това време нещо го теглело към родината. Носталгията била доста силно чувство, не че там било зле, ама родина, родители, приятели, всичко някак си било чуждо, въпреки гостоприемството, хората били добри, завързало се и приятелство, а приятели могат да бъдат онези с които имаш нещо общо, те най-общо казано руснаците били също като нас българите. Спокойно може да се твърди, че генът е същия и сигурно не е случайно, че в България има доста рускини омъжени за българи. Каквото и да е то, но не е нещо което да ни разделя, по-скоро ни сближава.
Курсът завършил, стажът преминал успешно, нашият човек бил разпределен на длъжност, която му подхождала. Какво имам в предвид, нашият човек обичал морето, даже заниманията му с подводния риболов му станали повече от хоби. Като чели, най-после съдбата му предлагала най-доброто. До скоро, само преди няколко години нещата не изглеждаха много обнадеждаващо, а сега, чак да не повярва човек, длъжност, която му давала възможност да опознае нашето, българското крайбрежия, да види всички населени места, да премине пеша от румънската до турска граница, че и обратно. На кого животът е предлагал подобно нещо.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар