// Вие четете...

Управлението

Йерархия при централните банки.

„Богатството е път към безчестието.“

Пирамида в световната финансова мрежа. Ние вече водихме разговор за централните банки като генерални щабове на лихварите. Днес в повечето страни на света вече има централни банки. Основната маса от тези институти се е появила едва през 20-ти век, макар в промишлено развитите страни те да са били създадени по-рано — предимно през 19-ти век.

През 1900 г. в света се наброявали 18 централни банки. В края на 20-ти век централни банки освен в Европа имало само в Япония и Индонезия. Към 1959 г. броя на тези банки достигнал 59, я през 1990 г. — 161. В началото на 21-век в света имало около 200 централни банки.

Между централните банки на отделните държави съществуват видими и невидими връзки, образуващи международна мрежа от централни банки. Но това не е „плоска“ или „хоризонтална“ мрежа. Отношенията между централните банки имат и, така да се каже, „вертикално“ измерение. Днес в света се е установила своеобразна йерархия на централните банки.

На най-горното ниво на тази пирамида стои ФРС на САЩ.

Централните банки на развитите страни със свободно конвертируеми валути се намират по-долу, образувайки второ ниво на пирамидата. Най-голяма от централните банки от второ ниво се явява Европейската централна банка (ЕЦБ), която, както е известно, емитира валута наречена „евро“. Централните банки на отделните държави влизащи в ЕС (Бундесбанк, Банка на Франция и т.н.) фактически са предали своите пълномощия на ЕЦБ. Тя в значителна степен е независима както от националните централни банки, така и от правителствата на съответните европейски страни.

Професорът от Столичния университет в Лондон Дж. Грал във влиятелното парижко списание „Монд Дипломатик“ в статията „Абсурдния статус на ЕЦБ“ прави сравнителен анализ на ЕЦБ и ФРС на САЩ. Той отбелязва, че ФРС макар и формално се намира под контрола на Конгреса на САЩ. ЕЦБ се намира въобще извън всякакъв политически контрол. На това основание той я обявява за крайно недемократичен институт. Ако в закона за ФРС най-малкото се декларира, че целите на Федералния резерв се явява поддържане на икономическия ръст и заетостта, то за ЕЦБ крайни ориентири се явяват парични агрегати и темповете на инфлация. Тоест ЕЦБ даже формално не носи отговорност за социалните резултати на своята дейност, често парично-кредитната политика на ЕЦБ само влошава социално-икономическото положение в страните от ЕС. Сляпото следване от ЕЦБ на ориентири във вида на парични агрегати авторът на статията нарича „макро икономически мазохизъм“. При това той подчертава, че предаването от страните членки на ЕС много от пълномощията си на института наречен ЕЦБ ги лишава от възможност да противостоят на кризисните явления в пределите на своите граници.

При такъв статут на ЕЦБ за стопаните на ФРС е много по-лесно да взаимодействуват с паричните власти на ЕС. Централните банки на отделните страни – членки на ЕЦБ са понижили статута си, по същество са се превърнали в провинциални кантори на ЕЦБ. Затова някои мощни централни банки, като Банка на Франция или Бундес банк, остават на второ ниво на пирамидата, а фактически се намират по-долу.

На второто ниво се намира също и Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), включваща ЕЦБ, централните банки на страните от евро зоната, а също и централните банки на страните от ЕС, които още не са в зоната на еврото (общо — ЦБ на 27 страни). Най-голяма от втората група се явява Банка на Англия (Великобритания не прие еврото като официално платежно средство).

ЕСЦБ има органи за управление, висшият е Съветът на управляващите. Архитектурата на ЕЦБ и ЕСЦБ напомня ФРС, състояща се от Федерални резервни банки, които осъществяват конкретна дейност по места (емисия на пари, контрол на работата на търговските банки, разплащания и т.н.). Съветът на управляващите на ЕСЦБ подобно на Съвета на управляващите на ФРС на САЩ изпълнява ролята на „диригент“, координиращ действията на влизащите в системата банки.

На третото ниво са централните банки на развиващите се страни с преходни икономики (тук се намират нашата БНБ, Банка на Русия). Тези банки формират своите активи за сметка на доларите на САЩ, а издаваните от тях национални пари — това са долари, но пренарисувани в друг цвят. Тези централни банки се перчат с „независимостта“ си. Обаче в действителност, макар да са извън контрола на националните власти, те са зависими от ФРС на САЩ. Така наречените „национални“ централни банки фактически са станали филиали на Федералния резерв. Те се занимават с това, да натрупват в своите международни резерви на „зелените хартийки“, да ги прерисуват в други цветове и ги пускат в обръщение като „национални пари“.

Има още и четвърто ниво. В някои страни обемът на натрупаната чуждестранна валута е точно равен на обема на пуснатите в обръщение национални пари и при това между валутата и националната единица се поддържа фиксиран курс. В този случай кантората, която издава националните парични знаци, се нарича даже не централна банка, а „валутно управление“ (други популярни имена са: валутна управа, валутен съвет, валутен комитет, валутна комисия, валутна палата (в България — валутен борд). Това е нещо като обменно бюро. „Валутното управление“ (ВУ) означава фактически загуба на финансовия суверенитет на тази държава, която въведе този институт.

В икономическата история ВУ е действувало в 70 държави. На върха на популярността си през 1940-те години (на прага на залеза на епохата на колониализма) ВУ е действувало едновременно в 50 държави, включително Нова Зеландия, Бирма, Йордания, Ирак, Египет и др. Класически пример на ВУ през миналото десетилетие е била Аржентина, което, както е известно, завършило с пълна разруха на страната. От страна на МВФ през миналото десетилетие са били правени опити за налагане на ВУ на Руската Федерация, обаче кризата в Аржентина внесла пълна яснота в това, какви последствия води след себе си въвеждането на ВУ. В средата на настоящето десетилетие ВУ имало в следните страни: Боса и Херцеговина, България, Бруней, Хонконг, Джибути, Естония, Литва и др.

И така, ние имаме ясна вертикала при „паричните власти“ в световен мащаб.

Особено тесни и доверителни отношения се зараждат между ФРС на САЩ и централните банки от второ ниво — ЕЦБ, Банка на Англия, Банка на Япония и някои други. В рамките на „седмицата“ (Г-7) редовно се провеждат съвещания на ръководителите на министерствата на финансите и централните банки на страните – участнички в групата.* Между централните банки на „седмицата“, а също и централните банки на някои други икономически развити страни, а още и ЕЦБ могат да се сключват различни двустранни и многостранни съглашения по различни въпроси.

* Групата на седемте е един вид „клуб“, в който влизат най-развитите икономически страни и политически влиятелни сили в света — САЩ, Япония, Германия, Франция, Италия, Великобритания и Канада. Няма официален статут, тоест явява се неформално обединение. Възникнала е през 1976 г. по време на срещата на шестте водещи страни (без Канада) в Рамбуйе (Франция), където се обсъждали въпросите от ликвидиране на последствията на петролната криза. През 1977 г. на срещата в Порто Рико към групата се присъединила Канада, след което групата получила името Г7. По-късно към групата се присъединила и РФ и така станала Г8. Обаче по редица въпроси икономически развитите страни се срещат във формата Г7. Например, съвсем не винаги на съвещанията на министрите на финансите и ръководителите на ЦБ канят РФ. Това за сетен път потвърждава, че ЦБ на РФ има по-нисък статут, отколкото ЦБ на водещите страни на Запада.

Например, ФРС на САЩ има споразумение за валутни суапове с централните банки на Великобритания, Япония, Швейцария, редица скандинавски страни, ЕЦБ и може би др. по време на кризата ФРС е превела в рамките на тези споразумения около 500 млрд. дол. ликвидности за това, че да помогне на централните банки на другите страни за осигуряване на потребните ликвидности. Фактически, ФРС е оказала помощ на първо място на Американските инвеститори в други държави: тези инвеститори извели своите капитали от своите страни, за което им е било необходимо да обменят националната валута за долари на САЩ.

Тясно е взаимодействието на централните банки на различни страни при посредничеството на Банка за международни разплащания (БМР), която нерядко наричат „клуб на централните банки“. Ще поговорим за нея отделно.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар