// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Йерархия на управление във Вселената.

„Времето е най-старо от всичко, пространството – най-голямо от всичко.“

Пълна мяра и частни мерки. Вселената, няма нито „начало“, нито „край“ (вечна и безкрайна), притежава цялата пълнота сведения за самата себе си – пълна мяра. А ние черпим знания от Вселената по пътя на усвояване на частните мерки.

Всички знания, които притежава човечеството, като цяло са множество частни мерки, почерпени от цялата пълнота на Общо вселенската Мяра.

Колко „закони на Природата, закони на Мирозданието“ действат във Вселената? Знаем ли всички тези закони? Разбира се, че не. А всеки такъв закон – това също е някаква „частна мяра“, принадлежаща на цялата пълнота на Общо вселенската Мяра.

Тоест понятието „мяра“ включва в себе си не само познатите ни „тегло“, „дължина“ „ширина“ и т.н. В понятието „мяра“ влизат и цвят, и вкус, и мирис, и звук, и думи, и образът на човешките мисли (техният алгоритъм на мислене), както и правилата и законите, по които протичат процесите в мирозданието, и много друго.

Мяра“ – това е „матрица“. В такъв смисъл пълната мяра на всяка вещ обединява в себе си множество „единични“ мерки. Ще поясним това с един пример. Имаме „вещ“ – тухла. Тя има дебелина, дължина, ширина, тегло, цвят. Ограничаваме се само с тези, макар че тук можем да добавим химическия състав, количеството оребрения на тухлата, броя на шуплите структурата й, миризмата и т.н. Всичко това взето заедно е „мяра“ (а по-точно – „пълна мяра“), която характеризира дадената тухла. И всички „единични мерки“ зависят една от друга. Например, ако се промени ширината на тухлата, то за това, за да се съхрани теглото на тухлата, трябва да се промени нейната дължина. Такава взаимна зависимост може да се изрази математически. Тази взаимна зависимост на „индивидуалните мерки“ на всяка вещ или явление едни от други се нарича „матрица“. Затова „общата мяра“ (или просто мярата) може да се нарече „матрица“. В математиката за описание на това има раздел, който се нарича „Матрично смятане“ или „Теория на матриците“. Какво е това – „матрица“?

Най-простата „матрица“ сме учили в училище. Това е „двумерната“ матрица: оста на абсцисата и оста на ординатата (рис. 9–13).

Тя може да се изобрази графично. Щом се промени „X“, променя се и „Y“, и обратно.

Ние сме изучавали и тримерната матрица, където към “X“ и „Y“ се добавя „Z“. Такава матрица също може да се изобрази графично (рис. 9–14).

А вижте, „четири мерна“ матрица графично вече е невъзможно да се изобрази, както е невъзможно да се изобрази „пет мерна“ и „N-мерна“ матрица. На рис. 9–15 е показана тази „многомерност“ с пример в човека.

Рис. 9–15

Човекът има ръст, тегло, брой зъби, знания, разбиране и т.н. Всички те са „единичните“ мерки на човека и всяка „единична“ мяра може да се изобрази в зависимост от времето. Това ще бъдат множество двумерни матрици. А „общата мяра“ на човека – когато вземем „всичко заедно“. Графичното изобразяване на такава „обща мяра“ („пълна“) е невъзможно. Както беше казано по-горе, със съществуващия математически апарат на „матрично смятане“ може да се опише тази „пълна мяра“ не графично, а математически, с езика на математиката. Но това е само „апарат“. А за нас главното сега е да разберем същността.

И така, ние установихме, че всеки предмет (вещ, явление, в това число и социално явление) представлява многомерна матрица.

Тайната на руската матрьошка. Освен, че „единичните мерки“ на някаква една обща за тях „пълна мяра“ (многомерна матрица) зависят една от друга, те също зависят и от всичко, което ги заобикаля. Да вземем същата тухла. Ако завали дъжд, то водата ще проникне в порите на тухлата и нейното тегло ще се промени. Но не само това. Ако след дъжда настъпи студ, то водата ще се превърне в лед, а тъй като ледът заема по-голям обем от водата, то тухлата ще започне да се руши.

А какво е станало причина за дъжда и студа, които са започнали да „въздействат и изменят“ „общата мяра“ („пълната мяра“) на тухлата? Причина са станали промените във времето около мястото, където е лежала тухлата. А какво е причинило промените на времето? Причината са изменения в биосферата на цялата планета Земя. А те защо се случват? На изменението в биосферата влияе Слънцето, а и целия Космос. А освен това на времето оказва влияние и дейността на човека. Но нали биосферата също представлява определена многомерна матрица и излиза, че тази матрица обхваща („обгръща“) матрицата на тухлата. Оттук на свой ред, и многомерната матрица на биосферата обхваща по-многомерна матрица, а в пределите на тази многомерна матрица е цялата Вселена.

Вижте! Получава се матрьошка! Помните руската народна приказка за Кошчей Безсмертний, смъртта на когото била „на края на игла, иглата в яйце, яйцето в патица, патицата в заек, заека в сандък, а сандъка виси на върха на дъб“. Разбира се, това е измислен персонаж, но той ни дава първично разбиране.

При това „въздействието“ идва не само от страна на „по-голямата матрьошка“ върху „по-малката матрьошка“. Има и обратно „въздействие“ от „по-малката” върху „по-голямата“. Но такова въздействие се осъществява в пределите на това, което „по-голямата матрьошка“ „разрешава“ да прави с нея „по-малката матрьошка“. Ако „по-малката“ в своите въздействия върху „по-голямата“ излиза извън „пределите на допустимото“, то „по-голямата матрьошка“ взема съответните мерки и поставя „по-малката“ на място.

Матрица“ – „фуния“. Всичко разказано дотук се нарича „йерархия на управление“ във Вселената. По-подробно ще разгледаме този въпрос в следващите публикации. Засега ще кажем, че такова управление не е безсмислено фасулско: „паднал – напомпал се“ (с лицеви опори). Управлението „от горе на долу“ се осъществява по целесъобразност по теория на вероятностите. Тоест ако от няколко пътя си избрал един и си дал съответната команда „надолу“ по йерархията да се върви по избрания път, а после виждаш, че след твоята команда всички са тръгнали по пътя, но работата нещо не върви както трябва, не всичко се получава както ти се иска (причините могат да бъдат най-различни: не си избрал правилния път, пречи ти движението, което е по-силно, самият ти допускаш грешки в управлението на движението и т.н.), то ти даваш нова команда и поправяш движението до тогава, докато пренесеш целия „поход“ върху съвсем друг път, избран от теб. Тоест матрицата се изменя вероятностно, а не еднозначно!

Изхождайки от всичко разказано правим извода, че: мярата – това е многомерна вероятностна матрица на възможни състояния на материята. „Многомерна“ – ясно. „Вероятностна“ – ясно. А „възможни състояния“ – това е всичко онова, което е разрешено да се прави от „по-голямата матрьошка“ (матрица) върху „по-малката матрьошка“, която е вложена в „по-голямата“.

За да стане по-ясно, ще изобразим това графично. Да си представим многомерна вероятностна матрица във вид на фуния със стъпаловидни нарязани краища (рис. 9–17).

Рис. 9–17

Във фунията се навива „винта“ на еволюцията (веригата). Еволюцията, за която ще говорим в следващите публикации, се развива по „многомерната вероятностна матрица на възможни състояния на материята“. Излизането на ново стъпало става само по мерата насищане на предишното стъпало (под „насищане“ се има предвид „информационно насищане“). Тоест всеки нарез на резбата в тази фуния се явява основен, опора, на която се полага следващия нарез. Ако го няма това, то се получава срив. Именно по тази причина, по повода, КПЕ говори за необходимостта да се „насити“ обществото с нужната информация, преди да се промени нещо. А революционерите искат да изменят ситуацията „през коляно“, което води до кръвопролития, сълзи и страдания за милиони хора. Именно това и направиха със страната демократизаторите. Оттук извода – не трябва да се опитваме да заобиколим мярата на развитие.

Матрьошка“ от „матрицата – фуния“. Затова, за да се изобрази взаимното влияние на матрицата на матрьошките една на друга, „стъпалата“ във „фунията яма“ може да не се обозначат, а да се остави просто фунийка. Пред вас на рис. 9–18 са изобразени три матрици:

– матрицата на тухлата (тя също се „създава – развива – разрушава“ по вероятностния план);

– матрицата на биосферата;

– матрицата на нашата Слънчева система.

Рис. 9–18

По-големите матрици въздействат на по-малките, и обратно. Разбира се, „влиянието“ на тухлата върху биосферата е нищожно, но го има и оказва влияние, защото с времето тухлата се превръща в пепел и замърсява атмосферата.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар