// Вие четете...

Вярвания и заблуди

История на развитието на Кабала.

„Казаното се забравя, написаното остава.“

„Отворете тези книги и там вие ще намерите всички добри пътища на живота, които ще се разкрият в края на дните. Има възможност да се изучава историята на миналото, благодарение на която ние поправяме историята на бъдещето. Всичко това аз приемам толкова близко до сърцето, че не мога повече да се сдържам. Аз приех решението да разкрия от историята и от това, което съм намерил в тези книги, пътищата на бъдещото поправяне, предсказано за нас. Аз ще изляза пред хората, тръбейки с този рог, тъй като по мое мнение и разбиране ще бъде достатъчно да се съберат всички достойни за прекрасното свойство, за да започнат те да изучават и усвояват тези книги и да склонят себе си и целия свят на чашата на заслугите.” Й. Ашлаг

Първоначален етап на развитието на Кабала.

В историята на Кабала могат да бъдат разграничени няколко периода. Зараждането й като наука отстои от нашето време приблизително на 5800 години. Началният етап на развитие е бил отбелязан с появата на първата кабалистична книга „Тайният Ангел“ (Разиел Малах).

Авторът (някои източници приписват авторството на Адам) описва в своя труд скритата сила, която му се е разкрила в резултат на изследването на системата на мирозданието. Тази сила е невъзможно да бъде усетена с помощта на естествените сетивни органи и тя не се поддава на възприятие посредством дадените на човека по рождение способи за познание.

Адам – първият човек, който е получил желание за познание на Висшия свят. Адам – първият човек, добре познавал Кабала. Той знаел всички обозначения на вещите и затова дал на животните подходящи имена, които сами по себе си показвали тяхната природа. Курт Шпренгел (1750–1816) – немски лекар и ботаник. Посветил много време на изследване на историята на медицината и ботаниката. Прославил се главно благодарение на своя принос в съвременната наука, изразен в стимулирането и поощрението на микроскопските изследвания на тъканите на развитите растения.

Ангел в Кабала метафорично се назовава силата на Природата, „таен“ означава скриващ се зад картината на нашия свят, но управляващ го. По такъв начин авторът има предвид някаква обща сила, единен закон, под чието управление се намира нашият свят.

Запознали се със съдържанието на книгата „Тайният Ангел“, ние виждаме, че Адам не е бил примитивен човек, а е проявил способности за дълбоко изследване на света и затова той без съмнение може да бъде смятан за кабалист, разказващ за основите на мирозданието.

Той е изследвал онова, което се намира по-високо от нашия свят, и е разгледал Висшия свят, където съществува душата преди своето низхождане и обличане във физическо тяло и където тя се издига, след като човек завърши своя земен път.

Бидейки първата душа, изпратена в нашия свят, авторът разказва за перспективите на развитие на останалите души, на които предстои да се спуснат: на своите деца, внуци, правнуци, на целия човешки род, който ще тръгне от него.

Той не разказва за телата, които ще се родят в този свят, а разказва именно за душите, които ще произлязат от неговата душа. Авторът описва по какъв начин те са длъжни да преминат своя земен път, спускайки се за обличане в тяло и какво ще стане с тях при възвръщането им към техния източник.

Той предрича, че те ще се съберат в обща душа, но вече на друго, по-високо ниво и отново ще образуват онова, което ние наричаме „Адам“. Всички ние сме само малки негови частици.

Адам (Адам Ришон) – това е термин, който символизира съвкупността на всички създадени души, връзката между тях на основата на взаимното отдаване.

В какво е особеността на кабалистичните източници? Човек живее в този свят и възприема всевъзможните негови картини и образи. Всеки от нас би могъл да опише онова, което чувства. Кабалистичните трудове, напротив, предават впечатленията на човека, живеещ в нашия свят, но притежаващ възприятие на Висшия, духовния свят. Те не са достъпни за други хора, тоест съобщават за онова състояние, което човек обикновено не чувства, но има възможност да усети.

Кабалистът не е просто човек, който е започнал да усеща Висшия свят, а онзи, който може да опише своите усещания с такъв език и по такъв начин, че ние да можем правилно да разберем предаваната от него информация.

Титулна страница на книгата „Тайният Ангел“.

Нещо повече: за да можем, занимавайки се с неговите трудове, да развием у себе си липсващия сетивен орган и с негова помощ да усещаме също и Висшия свят. Тогава ние ще можем да видим нашите минали и бъдещи състояния (в духовния свят не съществува време) и по такъв начин да усетим Висшия вечен свят, съществувайки по свое желание едновременно и в двата свята.

Кабалистичните съчинения притежават такава сила, служат си с такива способи на изложение и прилагат такава методика, че занимавайки се с нея, под правилно ръководство, всеки човек достига нивото на постижение на автора. Поради това е много важно да се знае какви книги следва да се изучават.

Начало на юдейската религия.

В съвременната история за време на зараждането на кабалистичната традиция е прието да се смята епохата на Средновековието, а за отправна точка – появата на „Книга Зоар“, основополагащ труд по Кабала. Кабалистите отнасят създаването на тази книга не към Средните векове, а към II в. от н. е. Разногласията се обясняват с това, че те са основани на изследванията на различни исторически и литературни паметници на кабалистичното учение.

Самите кабалисти, постигащи духовния свят, казват, че Кабала като наука за мирозданието се е зародила в древния град на Месопотамия, наричан Ур Халдейски. Предание от това време (около XVIII в. пр. н. е.) разказва за жителя на Междуречието на име Авраам, който в процеса на изследване на обкръжаващия го свят открил зад многочислените проявления на различни природни стихии действието на една единствена сила.

Отначало му се струвало, че светът, в който той живее, се намира под властта на много сили. Но проникнал отвъд достъпния слой на познание, Авраам разбрал, че всички те се явяват частни проявления на единствената Висша сила, която той нарекъл „Творец“.

Изучавайки законите на обкръжаващия свят, Авраам систематизирал получените знания и на тяхна основа разработил методика за постигане на единната управляваща сила и нейните проявления по пътя на различни въздействия, които човек усеща върху себе си.

Този метод на изследване той нарекъл „Кабала“ (в превод от иврит – получаване) и изложил своите постижения в книгата „Книга на Създаването“.

Авторът не е многословен в предаването на материала, текстът на книгата е кратък, фразите са лаконични и представляват сами по себе си заключения за разкритието на духовните степени. Авраам използва рисунки за изобразяването на всички връзки между нашия свят и духовните светове, за да покаже как се осъществява Висшето управление.

Последователите и учениците на Авраам започнали да разпространяват неговата методика на постигане на законите на мирозданието сред своите съотечественици. С течение на времето групата от единомишленици се разраснала до размерите на цял народ и съставила около три милиона души.

Тъй като хората се обединили в групата не по национални или социални признаци, а изключително на принципа на предпочитането на дадената методика, то в строг смисъл да се нарече народ тази шепа привърженици е невъзможно. Това е била кабалистична група от изследователи на Висшия свят.

След като всички нейни членове едновременно получили адекватно духовно усещане, те започнали да наричат себе си „народът на Израел“. От първите дни членовете на тази кабалистична група развивали допълнително възприятие на Висшия свят и у своите деца, които благодарение на съответното възпитание растели, възприемайки това усещане за естествено и органично.

Така продължавало до определен исторически момент, когато цялата група едновременно се лишила от способността да възприема Висшия свят и била свалена от духовната висота.

Преставайки да бъдат общество от хора, живеещи в духовно усещане, те приели вид на обикновен народ. Тъй като особеността на съществуването на тази група била оправдана само от съответното ниво на светоусещане, тя престанала да бъде изключително явление в нашия свят и веднага придобила съответния облик: статус на народност, разпръсната сред всички народи по света.

Извън усещането за Висшия свят групата не можела повече да се нарича „народ на Израел“, където думата „Израел“ се разбира като „Исра-Ел“, което означава на иврит „направо към Твореца“. В отсъствието на пълно духовно възприятие някога кабалистичната група започнала да практикува физическа интерпретация на духовните действия, продължавайки да използва техните названия. Това положило началото на юдейската религия, а след това – и на останалите религии.

Именно падението на хората от духовното ниво на познание на света повлякло след себе си възникването на различни интерпретации на Кабала. По силата на споменатите причини тази система от знания започнали да отнасят понякога към съвършено други духовни източници. В същото време върху нейните погрешни представи възникнали нови религиозни, мистични и гностични учения.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар