// Вие четете...

Управлението

История на банкерските къщи.

„Който има много, иска още повече.“

Историята на световното лихварство представлява последователна смяна на хора и семейни кланове с други. За съжаление, имената далеч не на всички световни лихвари са дошли до нас.

Добре е документирана историята на лихварите от италианските градове – държави Флоренция, Венеция, Генуа, Ломбардия. През 13-ти век това са семействата на флорентинските банкери Барди и Перуци, през 14-ти век и началото на 15-ти век — семействата на флорентинските банкери Медичи и Паци. В края на 15-ти век и през целия 16-ти век в Европа вече доминирали банкерските къщи на немското семейство Фугер. През 17-ти век и през по-голямата част от 18-ти век в Европа съществували семейни банкерски къщи, но за доминиране на някоя от тях не може да говорим.

Съществуващите документи позволяват да говорим, че до началото на 19-ти век срока на „живот“ на отделните банки и срока на господство на върха на финансовата власт на отделните банкови кланове не превишавал едно столетие.

Накрая, в края на 18-ти век на арената излиза семейството на Ротшилдите. През целия 19-ти век и през 20-ти век чак до Втората световна война семейството Ротшилд било извън конкуренция, другите банкерски къщи играели подчинена роля по отношение на клана Ротшилд. Преди около столетие в 53-ти том на енциклопедическия речник на Брокхаус и Ефрон за Ротшилдите се съобщава: „Състоянието им се оценява на няколко милиарда франка, съсредоточени главно в ръцете на 10–12 лица“.

Втора по мощ след Ротшилдите била банкерската къща, която принадлежала на семейство Баринг.

За тези банкерски къщи е писал лорд Джордж Гордон Байрон през 1822 г. в „Дон Жуан“:

О злато! Кой възбужда пресата?

Кой властвува над борсата? Кой господствува

Над всички велики сеймове и конгреси?

Кой в Англия политиката провежда?

Кой създава надежди и интереси?

Кой радости и мъки дарява? Вие

Мислите — дъхът на Наполеон?

Не! На Ротшилд и Баринг милионите!

Те и либералният наш Лафит.

Владетели на днешната вселена:

Републиката, борсата не щади,

Загрижени банкерите са, несъмнено,

Щото верните им лихви да растат

От твоята, Перу, сребърна земя.

Банкерската къща на Барингите вече не съществува: създадена още през 18-ти век Barings Bank завършила своето съществуване през 1995 г., когато претърпяла банкрут в резултат от рискови операции с фючърси и била продадена за символичната сума от 1 фунт стерлинг.

А Ротшилдите през 19-ти век били без конкуренция не само в Европа, но и в света.

Съвкупните богатства на клана през 70-те години на 19-ти век се оценявали на почти 1 млрд. дол. — по онези времена това било фантастична сума. Нито един проект от рода на най-крупните не минавал без тяхно участие. С техни пари се водело разузнаването на диамантените залежи в Южна Африка, изкупувала се земя за строителството на Суецкия канал, добивало се нефт в Баку и в Северен Кавказ. Те притежавали контролния пакет акции в нефтената компания „Роял Дач Шел“, която по обем на добив на „черно злато“ превъзхождала нефтените компании на Рокфелер. Пруските крале, австрийските императори, руските царе не веднъж прибягвали до заеми от Ротшилдите.

В началото на 20-ти век започнали да стават известни такива фамилии: Рокфелер, Морган, Кун, Лоеб, Голдман, Мелон, Саксо, Дюпон и Леман. Много от тези семейства по това време вече имали определена история. Почти всички те са произлезли от Европа, но кариера банкерите направили в САЩ (с изключение на основателите на финансовите династии Рокфелер и Морган, които са родени в Америка). Започнали, като правило, не с банково дело, но по-късно създали своите банкови къщи. Много от тях направили състояния с доставки за армията на оръжия, продоволствие, оборудване и т.н. в годините на Гражданската война през 1860-те години.

През 1867 г. Аврам Кун и Соломон Лоеб учредили банката Kuhn, Loeb & Co, която много бързо станала най-голямото в страната кредитно учреждение. С тази банка са свързани имената на други видни лихвари. Това са управляващите банката Якоб Шиф, Ото Кан, Феликс Варбург, Бенджамин Бутервайзер.

В началото на 20-ти век заедно с банката Kuhn, Loeb & Co започнала да набира сила банкерската къща JPMorgan (основана през 1893 г.), принадлежаща на Джон Перпонт Морган. Започнал той с доставки на оръжия за армията в годините на Гражданската война. След това продължил да инвестира в промишлеността и железните пътища. Според много източници, Дж. П. Морган бил скрит агент по прокарване на интересите на Ротшилдите в САЩ. И днес, по мнение на експертите, банката Дж. П. Морган се контролира от Ротшилдите (конкретно — лондонската банка N.M.Rothschild & Sons).

Американският бизнес вече повече от век се асоциира със семейството Рокфелер. Смята се, че Джон Рокфелер — основател на банкерската династия — е станал първият в Америка доларов милиардер.

Това е станало, по някои оценки, някъде в навечерието на Първата световна война. А започнал основателят на династията с това, че по времето на Гражданската война 1861 — 1865 г. снабдявал армията с брашно, свинско месо и сол. След войната се заел с нефт, през 1870 г. основал компанията Standard Oil (днес тази компания се нарича Exxon Mobil). След това създал банката Chase, преобразувана по-късно в Chase Manhattan.

Братята Леман (Хенрих, Емануел и Майер) дошли в Америка през първата половина на 19-ти век и започнали своята кариера с търговия с памук. По-късно Леманите основали банката Lehman Brothers.

Семействата Фарго и Батърфилд създали финансовата компания American Express.

През 1977 г. банката Kuhn, Loeb & Co. се сляла с банката Lehman Brothers, при което била образувана банката Lehman Brothers, Inc. Само след седем години станало сливането с American Express (при това било съхранено името Lehman Brothers). В неделя през нощта срещу понеделник на 15 септември 2008 година Lehman Brothers се обърнали към съда със заявление за банкрут. В навечерието на това заявление пазарната стойност на банката била 691 млрд. дол. Дълговете на банковия холдинг възлизали на 613 млрд. дол., а ликвидните активи в баланса на банката — само 60 млрд. дол. Това било най-големият в историята на САЩ и целия свят банкрут, което дало тласък за началото на световна финансова криза.

Ние не знаем всички причини които са довели до този банкрут и отказът на американските власти да окажат помощ на потъващия „Титаник“ на Уолстриит. Ние не изключваме, че главните акционери от ФРС са решили „да прехвърлят“ „токсичните“ активи (ценни книжа) от други баки на Уолстриит на този „Титаник“, а от „Титаник“ на другите кораби били прехвърлени ликвидните средства на Lehman Brothers (насрещните прехвърляния се оформяли с външно безупречни контракти). А след това го отправили към оня свят, за да може останалите банки да излязат сухи от водата. Световните лихвари не пострадали, а платили нещастните клиенти на Lehman Brothers.

Историята с банката Lehman Brothers леко приповдига завесата над тайните на Уолстриит. Ние подозираме, че банките на Уолстриит са само табели зад които се крият едни и същи личности световни лихвари. Това е някакъв престъпен синдикат, намиращ се под контрола на малка група световни лихвари, които може да наречем „Wall Street Limited“. Думата limited означава, че този синдикат не отговаря по своите задължения, прехвърляй всичките разходи или на излъганите клиенти, или на хазната, тоест на данъкоплатците. Лихварите във всички случаи остават „на вода“ и даже стават по-богати, като жертват при необходимост тази или онази табелка, зад която след поредната криза би могло да намерите само ушите на умряло магаре. Отношенията между банките, влизащи в синдиката може също така да се сравни със система свързани съдове. Топ мениджърите на банките на Уолстриит прекрасно познават принципите и схемите на операциите в рамките на синдиката, но са длъжни да държат езиците си зад зъбите. За това си мълчание те са възнаградени с щедри бонуси. Членовете на синдиката запазват определена автономност на действие, водят разделни сметки на активите и задълженията, но стратегическите и жизнено важните въпроси се решават заедно. За рекламиране на имиджа на банките на Уолстриит се дават немалки средства, с това се занимават под контролните на световните лихвари СМИ. В действителност банките на Уолстриит са само „обвивка“ с доста скромни (по отношение на активите и задълженията) обеми на уставни капитали и непрозрачна структура на капитала (разпределение на собствениците). Тук доминират не акционерните форми на контрол и управление.

Управлението на банките на Уолстриит доста се отличава от онези схеми, които са описани в учебниците и се отнасят до класическите акционерни дружества. Впрочем, това не е проста тема и излиза извън рамките на тези публикации.

Ето друг пример за финансово срастване на лихварските кланове. През 2000 г. контролираната от Ротшилдите банка JPMorgan погълнала банката Chase Manhattan — дете на Рокфелер. След това била създадена банката JP Morgan Chase — съставна част на упоменатия по-горе синдикат Wall Street Limited. От примерите на тези сливания е видно, че се извършва все по-голямо срастване и преплитане на банковите бизнеси на отделните семейства. Възможно е, при тези сливания да се променя съотношението на силите на финансовия Олимп участвуващ в сделките на лихварите. Затова понякога под думата „срастване“ се крие поглъщане (или подчинение) на един бизнес от друг.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар