// Вие четете...

Календарът на българите

Историческите свидетелства.

cbor29„Защо не чуваме истината? Защото не я говорим!“

Историческите свидетелства.

Още от началото на критиките от Младенов за моята работа, казва д-р Ценов, аз посочих историческите свидетелства на Йордан, който пише, че Скития се е простирала от Германия до Днепър. В тази Скития живеели народите гепиди, венети, склавени, анти, българи, агацири и пр. А на стр. 30 – 31 като излагах посещението, което е направил византийския пратеник Приск през 448 г. на хунския цар Атила в Дакия, на север от Дунав, изтъкнах, че Приск нарича хуните скити.
От тези и още много други исторически свидетелства, казва д-р Ценов, аз извадих заключение, че хуните, българите, славяните, антите и венетите са скитски племена, и обратно, че скитите са славяни. Младенов обаче изопачи този факт и каза, че аз, д-р Ценов съм си служил с извинителни за един Раковски етимологии, за да доказвам, че скитите, хуните, гетите са били славяни и българи, след като аз казах не въз основа на етимологии, а въз основа на исторически свидетелства. Понеже етимологиите на филолозите Шишманов, Милетич и пр., са не сериозна работа, Младенов, за да ме компрометира, намерил за необходимо да ги припише на мен. Но най-важното, което трябва да се изтъкне е, че Милетич и Матов не са доказали, че българите са турци. Те само са се придържали за това мнение. Младенов обаче, който тогава бе кандидат за доцент, за да се подмаже пред Милетич, го похвали, че уж бил доказал, че българите са турци. Кога и къде направи Милетич това, и досега не ми е известно, а и Младенов не го е посочил.
С подобна лъжа Младенов си послужи и по отношение на Дринов, като го постави в редиците на Милетич, Шишманов и пр., че бил защитавал гледището, че българите са дошли от Волга турци, макар че Дринов бе първият, който отхвърли тази теза. Критикувайки Кръстьович, че българите – хуни едва в VII век са били дошли до Дунав, Дринов между другото казва: „Според Никифор точно в VII век българите уж преминали през Дон и се показали в Панония, Италия и Балканския полуостров, че те са връхлетели по тези места още от V век. Марк Аврелий Касеодор, който се е родил през 468 г. и е умрял около 557 г. почти на стогодишна възраст, като описва в своя летопис по-главните дела на Теодорих Велики, говори между другото, че с неговата храброст българите останали победени. А Касиодоровото свидетелство може да има цена, защото Касиодор е бил съвременник на Теодорих Велики и е живял при двора му. Друг един писател, съвременник на Теодорих, Енодий Тицински, който е живял между 473 и 521 г., говори в похвалното си слово за Теодорих, че той още на млади години се е прославил с това, че разбил непобедимите до тогава българи…” „А това, като е тъй, сиреч, ако още през V век българите ги е имало по Дунава, където те са били и много числени и страшни според свидетелствата на Касиодор и Енодий, как да се повярва на Никифоровата приказка, че те около средата на VII век минали през Дон и се спуснали към Дунав и по-нататък? Да се каже, че те и по-преди са се спускали към Дунава, но се връщали пак зад река Дон, а точно в VII век отишли, та вече не се върнали, това е нещо невероятно и пр.”
Ето защо Дринов е бил против Кръстевич, пък и против Шафарик, защото те твърдяха, че българите едва в VII век са дошли от Дон до Дунав и че тогава са населили само земята между Дунав и Балкана, а Дринов е бил на мнение, че българите още в V век са живели покрай Дунав и то не само покрай Дунав, а и покрай горния, в Панония.
Понеже Дриновото становище беше против теорията, която се преподаваше в университета и понеже Дринов се ползваше с голямо име и голяма почит между българския народ, Младенов, за да заблуди българското общество, поставя Дринов в редиците на онези, които казват, че българите са били късно дошли турци, което както виждаме не е вярно.
Макар че Дринов и Ценов излизат от един принцип, че българите преди Аспарух са живели покрай Дунав, Младенов казва, че Ценов, който твърди това, няма право на научност, понеже Дринов не бил на това мнение, а е поддържал несъществуващите мнения на Матов и Милетич. Младенов впрочем и тук умишлено е изопачил истината, за да се хареса на силните на деня.
Златарски си мислеше, казва д-р Ценов, че като поставя Кубратова България до Кавказките планини, ще може да спаси поне нещо от азиатщината на българите. Това обаче не може да стане по много причини. Хуните са живели действително в едно пра време покрай Кавказките планини, обаче в историческо време, преди да се чуе името славяни, те живееха покрай Дунав, където в IV век имаха свое голямо царство. От тези – дунавските хуни, произлязоха Куврат и синовете му, а не от някакви си сега дошли азиатци.
Това само за обща ориентировка, а сега най-главното.
Най-стария автор, който пише, че хуните някога са живели покрай Кавказките планини е Прокоп. А Прокоповият Кавказ, покрай който са живели хуните се е намирал в Тракия и Илирия, а не в Азия. Имайки в предвид това, Прокоп пише „От подножията на Кавказката планина едни са обърнати към север и запад и се простират през земята на илирийците и тракийците, други са обърнати към изток и юг и стигат до проходите, в които живеят хуните и водят към земята на персите и ромеите (гърците), от които единият се казва Тцур (Чорлу).
Прокоп впрочем наричаше Кавказка планина една тракоилирийска планинска верига, която свършваше източно при Чорлу. Тук, в Тракия и Илирия е була родината на хуните според него. Опираме ли се на Прокоп, трябва и да слушаме какво казва той. Той прочее казва, че хуните са стари тракоилирийци. Прокоп не е единствен, който твърди това, защото преди него са казали същото други много по-стари автори като Есхил, Херодот и други.
Страбон например, считайки Кавказ за тракоилирийска планинска верига, пише, че неговите склонове отивали чак до Адриатическо море. Покрай него са живели скитите (хуните), албанците и ахайците. До кавказките планини, до които са живели и ахийците, които не са били азиатски, а тасалийски народ, са живели и хуните. Златарски е взел от Прокоп само думата Кавказ, а не и смисълът, в който Прокоп е употребил тази дума. А Калиник – ученик на св. Хипатий, който е писал за хуните, че „Варварския хунски народ, който живееше в Тракия, дотолкова нарасна, че зае повече от сто града и малко остана да застраши (завземе) и Цариград.”
Хуните впрочем през V век са обитавали цяла Тракия. Тези хуни разглежда Прокоп, а не азиатци. Тези хуни са наречени после българи. Златарски не е проучвал тези изследвания.
Хуните са стари тракоилирийци не само за това, защото са живели покрай тракоилирийските планини, а и защото те според Прокоп и други негови съвременници са живели и покрай Меотидското блато, или Меотидския канал, и се идентифицират със старите кимерии. Херодот делеше скитската раса на скити и кимерии, които едно време са живели покрай Меотис и Кимерийския канал. Прокоп обаче пише, онези, които някога се казваха кимерии, днес се казват хуни, а които в старо време се казваха скити, днес се казват готи. Тъй че, докато Херодот твърдеше, че покрай Меотис са живели кимерии и скити, Прокоп и съвременниците му казаха, че там са живели хуни и готи. А за да разберем къде са живели хуните и готите, трябва да знаем какво са разбирали в онези времена под Меотисдско блато или Меотидски канал.
Херодот пише, че Понтът (Черно море) образува един канал, който се казва Меотис, и се излиза в Понта почти там, където и той сам се излива.
Този канал или залив е Златния рог, защото той се образува от Черно море и се излива там, където се излива Черно море. По-ясно е изразена тази мисъл от Есхил, Аполодор, Прокоп и други.
По-стария от Херодот Есхил, предавайки думите на Прометей за бягството на Йо, дъщерята на Инах, княз на Аргос, казва, че Йо минала през Меотидския канал, за да избяга от Европа в Азия. Историята на Йо според разказа на Аполодор, изразена с няколко думи е следната: Зевс се бил влюбил в Йо, но Хера от завист я превърнала в крава. Тогава Зевс приел образа на бик, но Хера, за да ги раздели отново, пуснала стършел върху кравата Йо. Подлудена от измъчващия я стършел, кравата Йо напуснала крайбрежието на Йоническия залив, спуснала се през Илирия към Хемус (Стара планина), сетне завила към югоизток, минала през земята на скитите и кимериите и преминала през Тракийската теснотия от Европа в Азия, поради което тази теснина се нарекла Бос-пор (волски брод или проход). Йо, според Аполодор, била преминала в Азия през днешния Босфор. Най-старият, Есхил, обаче казва, че Прометей бил казал на Йо, най-напред да тръгне по пътя към изток, където ще стигне до земята на скитащите се скити, но да не се доближава до тях, а да се отправи към морето. „Ти ще стигнеш, казал той, до реката Хибриста.” Но понеже било трудно да се мине през нея, то Йо да мине през Кавказката планина, от която извирала реката Хибриста (Ибър, Марица) и да слезе от нея на юг. „Ти по този начин, казал Прометей, ще стигнеш до Коммерийския нос, който се мие от тясното устие на (Меотидския) канал. Него (носа) трябва смело да напуснеш и да преминеш Меотидския канал. Хората ще има много да приказват за тоя път и ще го наричат Боспор (волски път)”.
Като Кимерийски нос Есхил е обозначил днешния нос Галата. При него се намира устието на Златния рог, който Есхил е нарекъл Меотидски канал. Йо е скочила от Галата в Златния рог и тогава е преплувала Тракийската теснина. От Есхил научаваме още, че скитите и кимериите са живели по онова време в Тракия и че Кавказ е бил тракийска планина, вероятно днешна Рила, защото от Рила извира река Хисриста, Ибър (Марица). Кавказките планини са се намирали според Есхил и Аполодор между Йонийско море и Стара планина, а Меотидския канал югоизточно от тях при днешния Босфор, защото него е преминала Йо, за да отиде в Азия.
Страбон пише, че Евксинският понт (Черно море) се дели на две морета. В средата му изпъквали два носа. Единият от към Европа и северните части, а другия насреща от Азия. Те стесняват пътя в средата (образуват Тракийската теснина, или Босфор) и по този начин създават две морета. Европейския нос се казва Криуметопон, а азиатския – Карамбус. В Кипертовата карта Illyricum et Thracia XVII с името Metopon е отбелязан носът, образуващ се между Златния рог и Босфора, който и днес се казва Галата и Пера. Този нос има вид на овнешка глава, или овнешко чело, затова Стробон го нарича Криу (овнешко) метопон (чело, Лице). Ескил го нарича Кимерийски нос, защото по него са живели кимерийците. Понеже устието на Златния рог мие този Кимерийски нос, Стробон го нарича Кимерийски Босфор. Йо напусна земята на кимерийците, тоест днешна Галата, когато навлезе в устието на Златния рог.
Освен това Страбон пише, че Меотидския канал се излива в Понта през Кимерийския Босфор, а той – през Тракийския в Пропонта, тоест в Мраморно море.
Според това Стробон е нарекъл Златния рог, Меотидски канал, а устието му – Кимерийски Босфор, защото то се влива в Тракийския Босфор.
Юдейския писател Флавиус Йосеф (37 – 100г. след Хр.) пише, че гърците наричали галатите гомор (кимерий), а магогите скити.
И от това свидетелство се вижда, че днешна Галата е бил населяван едно време от кимерии, защото галатите са наречени кимерии.
Прокоп пък, подобно на Херодот, пише, че Евксинският понт образува Меотидския канал и тече наляво и надясно от него, затова каналът се казва майка на този понт. Това казвали свидетелстващите, защото той (каналът) тече от тъй нареченото Хиеро (на устието на Златния рог), където свършва този понт, към Византия във вид на река.
Прокоповият Меотис е впрочем Златния рог, защото той тече от Хиеро към Византия във вид на река.
Тук, а не в Азия или пък покрай Азовско море, са живели според Херодот кимериите и скитите, а според Прокоп – хуните и готите.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар