// Вие четете...

Календарът на българите

Истини и неистини за Стара България.

cbor35„Една правда е по-добра от сто неправди.“

Истини и неистини за Стара България.

До сега противната страна не е могла да посочи нито един стар автор, който да доказва, че българите са били фини, чуваши, самоеди, австралийски диваци, турци и пр. Нейната теза не почива на научни основи.
Най-сетне, казва д-р Ценов, Златарски дойде до убеждението, че хуните са българи. За дейността на тези хуни по Дунав и в Тракия по времето на император Юстиниан, той говори на дълго и на широко в своята история. Това се забрави и се започна пак да се твърди, че те били дошли в Мизия през 679 г. и покорили славяните, които ги пославянчили. Ами славяните? Откъде и кога дойдоха те? Те били слезли от към Карпатите до Дунав през V век. В началото на VI век преминали Дунав и по времето на Юстиниан завзели не само Мизия, Тракия и Илирия, но и Пелопонес, защото тези страни после са населявани от славянски народ. Кой казва това? Това казват Прокоп и Йордан. Както по-горе казахме, Йордан пише, че българи, склавини и анти, а Прокоп, пише че хуни, склавини и анти били завзели Илирия от Йонийско море до Цариград. Тези свидетелства се сочат, когато се казва, че славяните са завзели Илирия заедно с Пелопонес по времето на император Юстиниан. Обаче, че тези славяни са били предводителствани от българи и че славяните в случая са били само съюзници на българите или хуните, които собствено заеха посочените земи, не се казва. Славяните и антите са живели на север, а българите на юг от Дунав. Българите повикали отвъдните си братя на помощ и завзели Илирия. Това не се казва, а се изпуска името българи и се казва, че само славяните били заели споменатите илирийски области! Българите се били явили до Дунав едва в края на седни век и никога не били владеели тези илирийски области!
Българското завземане на Илирия фалшиво се нарича славянско завземане на Илирия и на Балканския полуостров. От тук тезата, че македонците не са българи, а били славяни, които се нарекли българи, защото „хан” Борис нахлул в Македония, и те, щом той нахлул, взели та се нарекли българи. Ами защо не се нарекоха турци, когато Мурадовци и пр. завладяха тяхното отечество? Защо не се нарекоха гърци, когато ги покори Василий II, пита д-р Ценов?
Като оставим настрана факта, че Златарски изобщо не се е занимавал с първоизточниците на българската история, той не държи даже и на онова, което сам досега беше признал. В своята история, той пише за Куврат: „Както и да било, но с присъединяването на кутригурските и другите хуно – български орди Кубрат завършил обединението на българските племена, които живеели по бреговете на Черно и Азовско море и на север от Западен Кавказ; той станал по тоя начин основател на известната при Теофан и Никифор Стара Велика България.”
Очевидна не истина, защото според Теофан и Никифор Стара България се е намирала в Тракия покрай Босфора, както изложихме по-горе.
На друго място в книгата си Златарски пише: „Името „българи” има събирателно значение и е било общо, както за кутригури, тъй и за утигури – име, което са носили, когато са били обединени под една власт и в една държава. Разбирайки така името „българи”, ние сме склонни да приемем етимологическото му обяснение, предложено от проф, В. Томашек, който пише следното: „Първоначално през 481 г. исторически доказаното име „българи” вероятно означава „мелез” от „тюрко – монголското” вербално съдържание „булгха” – „смесвам”. Името българи означавало буламач. Този буламач настанал, защото Куврат бил съединил живеещите в края на VII век на север от Кавказките планини кутригури и утргури и бидейки турчин, той нарекъл тази смесица буламач. Според това името българи било разпространено едва в VII век. А че същия Златарски твърдеше до сега, че българите още в V век са живели покрай Дунав, тоест преди Куврат да направи въпросния буламач.
Тук ще споменем, че имената кутригури и утигури са споменати по Дунав най-напред от Прокоп (VI век), а името българи vulgares (единствено число vulgar) се споменава в Тракия и Илирия още от писатели, които са живели в IV и V век, когато за утигури и кутригури нищо не се е знаело, тъй че името българи не е започнало от направения през VII век от Куврат в Кавказките планини буламач от утигури и кутригури. Името българи няма нищо общо с имената кутригури и утигури, защото то се споменава преди Куврат, и то редом с имената кутригури и утигури. Това се разбира най-добре и от Теофан и Никифор, които Златарски привежда за свидетели. Те пишат, че Кроват, или Куврат, станал господар на хуни, или хуногундури (утигури), българи и котраги.
Името българи не се е получило от мнимия буламач на утигури и кутригури, защото от приведеното се вижда, че българите, уногундурите и котрагите са били различни племена, и че името българи е съществувало преди посочения буламач.
Понеже Златарски и Младенов предават тук мнението на Тимошек, нека споменем, че този „учен” филолог показа своята образованост и с това, че направи от латинската дума Libertatem, турската дума Албертем, и по този начин „доказа”, че българския войвода, илириецът Сабиниан, се казвал Албертем и следователно бил турчин.
Тук сме принудени още веднъж да се спрем на Младенов, защото той е меродавният филолог.
Както посочих, казва д-р Ценов, в началото, Младенов ми приписва измислицата, че съм си служил с етимологиите на Раковски. От това аз, казва д-р Ценов, разбрах, че несериозни етимологии не трябва да се правят. И най-лошата етимология на Раковски тъмнее пред тази на Младенов, защото Раковски се мъчеше да отгатне значението на дадени думи, докато Младенов създава нови думи, за да заблуди обществото, че българите са турци. Със същата цел се обяви и славянското канез и кънiаз за хан.
Ние и тук ще кажем, че ако Младенов не обясни как е станало от „vulgares” буламач или обратното; как е станало от „канес” и „каннас” хан, то ще компрометира мястото, което заема, защото според проф. Младенов, който се занимава с „раковщини”, или с несериозни етимологии, не може да бъде професор, а неговата етимология е типичен пример за това.
Не по-малко учудване предизвиква и разказът на Златарски, че кутригурите и утигурите, за чиито действия по Дунав, в Тракия и Илирия той разправяше до сега надълго и на широко, през VII век изведнъж се намериха на север от Кавказките планини! Този човек просто не знаеше какво приказва. За учудване са също и следните му разсъждения: „От турските междуособици обаче най-първо се възползвала Византия, която успяла не само да спаси Херсон от турците, но и Босфпор да върне отново под властта на императора, За да запази и в бъдеще своите владения по северните брегове на Черно море, византийското правителство не малко е спомогнало за освобождението на българите от турска власт и за възстановяването на българската държава в областта на Азовско море и р, Кубан, което се отнася тъкмо към даденото време, тоест към началото на 80-те години на VI век”.
От приведеното ясно се разбира, че българите не са турци, докато Златарски разправяше до сега, че българите били турци. Византийците били минали Кавказките планини да освободят българите от турците! Какви са били българите, щом не са турци? Идеята на Ценов и тук бе повлияла на В. Златарски.
Като турци Златарски сега обозначава абарите, които според него са живели в Бухара и Туркестан и оттам дошли да покорят българите или хуните на север от Кавказките планини. Тези турци бил отблъснал Куврат и съединил живеещите на север от Кавказките планини хунските племена в един народ.
Има нещичко вярно в казаното, само че тези събития не са станали в Азия, а в Панония, Дакия и Илирия, и че абарите не са били турци в днешния смисъл на думата, а – славянски турци (говедари), от славянското турица (крава). Златарски премества тези събития в Азия само и само да защити тезата, че българите са азиатци.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар