// Вие четете...

Управлението

Истината за „Американската мечта“.

„Тежко на овцете, чиито войвода е вълк.“

Паразитизмът на Запада. Както и древния Рим, съвременна Америка се явява потребителско общество. Достатъчно е да кажем, че на САЩ се пада 4–5% от световното население, а дялът им в потреблението на природни ресурси се оценява на 40%. По данни, съдържащи се в доклад на ООН, например, американците в началото на 21-ви век употребявали над четири пъти повече енергия, отколкото средно за жителите на планетата, използували 3 пъти повече вода, произвеждали 2 пъти повече боклук и пет пъти повече въглероден диоксид. Освен това 300 млн. американци изяждали 15% от месото, а 37% от автомобилите в света вървели по американските пътища. Всеки американец в началото на сегашния век е употребявал колкото за осем жители на планетата, а ако го сравним с населението извън зоната на „златния милиард“, то — за 12 човека.

Всеки икономист знае, че в САЩ (и в много други страни на Запада) потреблението расте, а дяла на спестяванията в БВП (брутен вътрешен продукт) пада, осъществява се съкращаване на натрупването на реален капитал. Ще подчертаем: реалният капитал — като основни фондове на реалния сектор на икономиката (тоест промишлеността, строителството, селското стопанство, други отрасли, където се създават стоки и услуги, задоволяващи реалните, естествени потребности на хората). Илюзията за това, че натрупването на капитал продължава, възниква в резултат на това, че статистиката отразява ръста на виртуалния или „книжния“ капитал. Виртуалният капитал — това са различни „финансови инструменти“ (така, на „пилешки“ език, наричат ценните книжа), основно място сред които днес заемат „финансовите производни инструменти“. Тях може да сравним с чиповете, които използуват в хазартните игри (казино, залози и др.). Виртуалният капитал не само че не обслужва реалния сектор, но и освен това го затруднява (понеже пазарите на виртуален капитал „изтеглят“ финансови ресурси от този сектор).

Известният американски икономист и политик Линдън Ларуш постоянно обръща внимание на това, че икономиката на САЩ отдавна вече е станала загниваща и е придобила общо сходство с икономиката на Римската империя в епохата на упадъка. В свое интервю, което дал през 2002 г., той казал: „Статистическите отчети на периода от 1995 до 2002 г., като че ли свидетелствуват за чист ръст на американската икономика, всичките до един са основани на лъжа. Сега е настъпила крайната фаза на съществуването на тази система (икономическата система на САЩ), приближила се е до своя крах… Ако по-рано системата е функционирала по законите на физическата икономика, характерната ефективна национална икономика, ориентирана към производство, то след това (започвайки от 1966 г. както има предвид Ларуш в това интервю) започнала нейната трансформация, в интерес на «обществото, основано на потреблението», в нещо паразитно; всичко това с нещо напомня за Римската империя от периода на упадъка.

Вече има голямо количество творби, в които убедително се доказва, че Америка отдавна вече е спряла в своето икономическо развитие. Нараства само потреблението, а реалното производство намалява. Или намира място производството на стоки и услуги, нямащи отношение към удовлетворяването на жизнено необходимите потребности на човека. Например, А. Зиновев отбелязва, че през 1992 г. в САЩ браншът, занимаващ се с контрола за наднорменото тегло на американците, имал оборот 43 млрд. дол.

Впрочем, общество на паразитно потребление се явяват не само САЩ, но и всички страни, които е прието да наричаме „икономически развити“. Тях, също така, ги наричат страните от „златния милиард“. Освен САЩ това е цяла Западна Европа, Канада, Япония, Австралия, Нова Зеландия и др. Още през първата половина на 1990-те години, по оценка на ООН, западните страни, съставляващи 20% от населението на света, си присвоявали 80% от националния доход, принадлежащ на цялото човечество. Нашият известен социолог Александър Зиновев е дал кратка характеристика на цялото западно общество — „паразитизъм и затлъстяване“.

Несправедливото разпределение на световните ресурси в полза на страните от така наречения „златен милиард“ създава илюзията за това, че икономиката на Запада е по-ефективна, отколкото икономиките на страните от периферията на световния капитализъм. „Професионалните икономисти“ поддържат тази илюзия с разни лукави теории, от които следва, че западният икономически модел се явява „най-ефективен“ в историята на човечеството и че останалите страни по света (които днес е прието да наричаме „развиващи се“) са длъжни да ги следват. Нямаме намерение да подлагаме на критичен разбор тези теории, само ще отбележим: ако развиващите се страни достигнат средно потребление на човек от населението равно на западното, то на човечеството ще му трябват десетки пъти повече ресурси. По този начин различните „официални“ икономически „теории“ изпълняват изключително идеологическа функция. А на практика Западът се ръководи от съвсем други теории: той прави всичко възможно, за да не допусне увеличаване на използуването на ресурси от населението на развиващите се страни. Това не е учудващо: световните олигарси считат природните ресурси на планетата за своя собственост и ревниво ги пазят от „варварите“, живеещи извън пределите на зоната на „златния милиард“.

Само с отчитане на това обстоятелство можем да разберем, защо наемните работници от страните на „златния милиард“ имат многократно по-висок жизнен стандарт, отколкото наемните работници от страните от периферията на световния капитализъм (при равни квалификация, продължителност на работния ден и т.н.). Наемните работници от страните на Запада не се бунтуват и не извършват никакви революции по много проста причина: в допълнение към своята „базова“ заплата те получават от работодателите си така наречения „колониален бонус“ (който в пъти надвишава „базовата“ заплата). Такова ниво на доходи създава у наемния работник в САЩ или западноевропейските страни илюзията, че никакво „робство“ в обществото няма, че той е пълноценен член на „потребителското общество“ (макар и понякога да възникват неприятности като: икономически, финансови и банкови кризи, но това са „временни“ трудности). Този парадокс на западния модел на капитализма не са могли да премълчат и класиците на марксизма ленинизма: твърде очевидни били фактите и статистиката. Още през 1858 г. на този „парадокс“ на английския капитализъм обърнал внимание Фр. Енгелс: „Английският пролетариат фактически все повече и повече се обуржоазява, тъй като самата тази буржоазия от всички нации иска, видимо, да доведе работата в края на краищата до това, че да има буржоазна аристокрация и буржоазен пролетариат редом с буржоазията. Разбира се, от гледна точка на такава нация, която експлоатира целия свят, това до известна степен е правомерно“. През 1882 г. този класик отново потвърждава факта, че английските работници се ползуват от „колониален бонус“.

Една от основните прояви на паразитизма на западното общество се явява наличието на значително количество хора на трудоспособна възраст, напълно „еманципирани“ от трудова дейност, тоест, казано направо не работещи. Ние за този феномен споменавахме по-горе, отбелязвайки, че такава „еманципация“ възниква в резултат на уволнение на наемни работници от работодателите (а също така в резултат на това, че младежта при достигане на трудоспособна възраст не може да си намери работа). Тази част от не работещите хора е прието да се наричат „безработни“. Освен споменатите принудително „еманципирани“ голямо разпространение е получила и доброволната „еманципация“ от трудова дейност: хора които не желаят да се трудят. Тази част от не работещите може да наречем „войнстващи тунеядци“, „лумпени“. Наблюдава се бърза лумпенизация на западното общество, което го прави още повече да прилича на древния Рим, където по-голямата част от гражданите били лумпен – пролетариат и получавали безплатно хляб за сметка на държавната хазна. Фактически става дума за „лумпен – социализъм“.

Ето какво пише за съвременния вариант на „лумпен – социализъм“ например в САЩ О. Платонов: „Съществува напълно невярна представа за това, че американците са най-трудолюбивия народ, а богатствата му са резултат на продуктивен труд. Това е правилно само по отношение на неголяма част от населението, която действително работи усилено и ефективно. Обаче това е по-малко от една трета от работоспособното население на страната.

По данни на официалната статистика, около 40% от населението на възраст над 16 години не работи. Не работят 30% от американците и 50% от американките. Над 10% от населението в трудоспособна възраст работи на непълен работен ден. Така, като цяло половината от населението на САЩ или не работи въобще, или работи малко. В САЩ съществува многомилионен слой хора (около 5% от трудоспособното население), които може да наречем войнствуващи тунеядци. Тези хора никога не работят, презират всякакъв труд и живеят от различни социални помощи и талони за храна, получавани от държавата.

Сред значителна част на бялото население на Америка живее неизмеримо предубеждение против физическия труд. Да го извършват, по мнението на много американци, се счита унизително. Проведените социологически изследвания показват, че преобладаващата част от американците предпочитат въобще да не работят, отколкото да изпълняват труд, не съответствуващ на социалният им статус. 90% от тежкия, мръсен и други подобни видове труд се извършва от черните, индианците, а също и разни имигранти, преди всичко пуерториканци и мексиканци“.

Може да се каже, че подобна картина на „еманципация“ на хората от труда се наблюдава по целия свят. Само че в страните, намиращи се извън зоната на „златния милиард“, става дума не за доброволна, а за принудителна „еманципация“.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар