// Вие четете...

Чувства и власт

Искаме ли власт, когато молим за помощ?

„На голямата любов и мъките са големи.“

Искането на помощ, означава ли, че искаме власт?

Често хората изпадат в депресия и ние сме готови да им помогнем, но изпадането в това състояние не е ли начин да поискаме помощ при това без открито да молим за нея. Това наше състояние е може би онази информация с която ние можем да предадем на друг човек своя зов за помощ. В по-голямата си част хората лесно и бързо стават съпричастни към болката на другите и са готови да помогнат с каквото могат. Факта е, че чуждото страдание има силно контролиращ ефект и по тази причина много хора използват депресията, за да се налагат над околните въпреки болката, която изпитват в хода на този процес. В случая истинското страдание има за задача да легитимира нашата молба за помощ. Ако ние просто викаме или хленчим, настоявайки за помощ, но без да проявяваме признаците за искрена болка и мъка, околните ще ни възприемат като неспособни да се грижим за себе си, а ние съвсем не искаме да ни виждат в такава светлина.
Повечето от нас мразят да ги смятат за неспособни да се грижат сами за себе си, тъй като това не е повод за хвалба. На практика това се отразява зле на нашата основна нужда от власт, а когато молим за нещо, нараняваме и гордостта си, тоест ние сами се подлагаме в подчинено положение. Това е причината в много от случаите, ние доброволно да изберем депресията, защото знаем, че само чрез нея ще получим помощта, която при други обстоятелства няма да ни бъде предложена.
Не е нужно да се убеждаваме, че начинът по който обикновено ние се отнасяме към другите хора или по-точно нашата индивидуалност отчасти е закодиран в нашите гени. Тук става въпрос за генетичната предопределеност на една или друга поведенческа нагласа за нуждата да се упражнява контрол над всеки с които се влиза в някакви взаимоотношения. Разбира се, че има различия в индивидуалните нагласи на всеки и това се дължи на разликите в силата с която се проявяват петте основни, тоест генетични човешки нужди. Някои от нас изпитват силна нужда от любов и усещане за привързаност, а други се нуждаят повече от власт или от свобода.
При някои двойки индивидуалните нагласи на партньорите са различни, но в същото време те могат да бъдат съвместими, тоест разликите се допълват, като при това подобряват техните взаимоотношения. Практиката показва, че най-добрите бракове са между хора с подобни поведенчески модели. По принцип хората избират за партньори, онези чиито поведенчески модели отговарят на тяхната нагласа или поне видимо това изглежда така и ако се окаже, че има съвпадение, то тези хора ще имат дълъг и щастлив семеен живот.
Но какво би се случило, ако единият от партньорите има изключително силна нужда от власт, може да обича невероятно силно, но само ако владее и притежава изцяло обекта на своята любов. Най-вероятно ще се окаже, че той или тя са неспособни да разделят любовта от властта, а това ще разруши връзката между тях, тъй като единият от тях ще страда от липсата на свобода. Пътя до който някои хора прибягват за компенсиране на отнетата им свобода е да се депресират с цел да се получи някакво удовлетворяващо равновесие в семейните отношения на двамата партньори, но по-правилният път е това да стане само и единствено чрез изясняване на индивидуалните нужди и нагласи, тоест да се внесе необходимата корекция в поведенческите модели и на двамата.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар