// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Интимност и морал.

„Далеч от очите, далеч от сърцето.“

За да разберем, как си взаимодействат висшите и нисшите светове, трябва да вникнем в същността на отношенията между мъжа и жената. Тук са особено важни такива качества, като чувството за дълг и вярност. Неслучайно деградацията на интимната сфера, която се наблюдава в съвременното общество играе ключова роля при обострянето на много социални проблеми на нашата епоха.

В какво се състои същността на отношенията между мъжа и жената и защо те заемат толкова важно място в нашия духовен живот? Защо обществото отделя на тази сфера на човешката активност толкова много внимание? Естественото влечение към обекта от противоположния пол се обяснява не само със стремежа за получаване на удоволствие, човек удовлетворява своите потребности, като получава множество удоволствия, но сред това множество – интимните отношения заемат, като че ли главно място. В библиотеките по цял свят има отдавна забравени книги, в които в една или друга степен е засегната тази тема. Достатъчно е бегло да се анализират съвременните реклами, за да се стигне до еднозначния извод: използването на любовната тематика е основен прийом за привличане на вниманието на потребителя. Но защо светът е устроен така?

Интимната сфера е обгърната в тайна. Работата е в това, че отношенията мъже и жени са проекция на скритите взаимоотношения между висшите и нисшите светове, между Божественият Източник и физическия свят, между Всевишният и еврейския народ.

За да се разбере духовната дълбочина на обсъжданата тема трябва да се започне с нейните външни прояви. Дълбокият и щателен анализ на взаимодействието между мъжкото и женското начало ще ни даде ключ за разбиране на нейната основа. В какво конкретно се състои същността на тази най-силна и загадъчна емоционална потребност на човек? С какво тя така властно покорява сърцата и ума на хората? Защо тя толкова необратимо ги притегля към себе си? Неслучаен е фактът, че много учени, изучаващи природата на човека, смятат че в това се намира корена на всяка негова мотивация, всички негови постъпки желания и стремежи.

Работата е в това, че в съкровената дълбочина на тази връзка е заключено чувството за достигане на крайната цел, усещането че на теб вече не ти е нужно нищо повече и не трябва да се стремиш към нищо. В дълбочината на съзнанието ти възникват мисли, че процесът е завършен, всички движения се прекратяват в тази точка и настъпва дълбок несравним с нищо покой. Това удовлетворение, което сме получили не е проста чувствителност идваща от нервните ни окончания и животинската ни страст; неговите изходни съставни, неизмеримо се усилват от съзнанието за достигане на целта, връщането у “дома”. Ние възприемаме това чувство не като процес или подготовка, в него няма усещане за бъдеще. По-скоро миналото и бъдещето са се разтворили в настоящото, толкова бурно и напрегнато, че то се разраства до безкрайни размери.

Защо става така? От какви космически енергии се подхранва тази връзка?

Работата е там, че в интимните отношения е скрита цялата вселена, усещането за глобална завършеност, среща на световете, достигане до резултата, първичното съединяване на тялото и душата, възвръщане към източника на живота. Тук се сливат сеяча и жътваря, духовността напълва със своята енергия физическата материя. Тук се формира земната картина, небесната среща на Бог и Вселената, Бог и избрания от Него народ. Възниква усещането за преход от нашия материален свят в Света на бъдещето, където всички процеси достигат до своя резултат, където цялата болка, тежкия труд и очакването се сменят с възторжено сливане с Висшата Цел на живота. Има ли нещо, което е по-удивително от това, че тази сфера, ако подходите към нея разумно и от позицията на духовността, е способна да сформира невъобразимо дълбоки връзки между хората? Неслучайно, именно в нея, в тази интимна сфера на човешките отношения се формира и самия живот!

От друга страна не е ли удивително, че именно тя се подлага на най-безпощадно оскверняване, от порочното, без духовно поколение. Ако допуснем в свещената зона на интимността едно необуздано животно, ако отделиш от този крехък заповедник дълбочината на чувствата и възвишената истина, ако разрушиш неповторимата деликатност и скромност, присъща на тази сфера, то в света на плътта няма да остане нищо духовно и ние няма да можем да приближим физическия свят до Истината.

Тора издига тази тема на преден план в разказа за живота и личността на Йосеф, любимия син на Яаков. В по-дълбок смисъл Йосеф олицетворява качеството “йесод”, “основата”, където се формира съюза между мъжа и жената. Йосеф традиционно се нарича Йосеф – праведника. Думата “праведник” насочва преди всичко към стремежа да се прави това, което се изисква без ни най-малки изключения и изкушения. Проявявайки нечовешка издръжливост, Йосеф решително отхвърля ухажванията на жената на своя господар. Независимо от своята младост той съумява да потисне в себе си непреодолимото влечение, той издържал изпитанието, на което го подлагала дълго време неговата изкусителка. Йосеф символизира абсолютното владеене на чувствените подбуди в отношенията между мъжа и жената, които са абсолютно подчинени на енергията с истинско предназначение, без всякакви отстъпки пред своето естествено желание.

В определен смисъл Йосеф се явява един от праотците на еврейския народ. За разлика от другите синове на Яаков, които стават основатели на по едно коляно, Йосеф е представлявал едновременно две колена – които били оглавени от неговите синове Ефраим и Менаше. Поради това Йосеф е по-скоро баща, отколкото син. Бащинството изразява неговата главна същност. Бащинството на Йосеф е абсолютно лоялно. Неговата бащинска енергия вътре в еврейския народ е насочена изключена там където тя е уместна. Тя категорично отхвърля съблазънта на незадоволителното прилагане на неговото мъжко начало. Тези две определени ограничения на духовната същност на Йосеф са представени в неговите синове: името Ефраим се съотнася към корена “плод”, той е чист плод, израснал на чисто дърво, “Менаше” означава да се държи на дистанция и да отбягва в дадения случай всичко, което е непристойно и нечисто.

Бащата на Йосеф научил своите деца и целия еврейски народ на умението да владеят себе си. Благодарение на този във висша степен строг контрол, казват нашите мъдреци, евреите са унаследили способността да преодоляват такъв род съблазни. През дългото време на египетското робство евреите съумяват да съхранят моралната си чистота. Те не се опетняват с разврат, който е бил норма за поведение при египтяните и са останали нравствено чисти въпреки робството и униженията, и въпреки, че все още не са били получили Тора. Отвращението към половата разпуснатост се е закрепила в еврейските гени за следващите хилядолетия.

Именно този фактор става определящ в борбата за истинската човечност, в стремежа към духовността в този свят. Изборът е ясен и неизбежен: подчинение на животинския инстинкт, за който съществува само настоящето или стремеж към лични, духовни отношения, в основата на които е вечността.

Да погледнем по-дълбоко в тайните на интимните отношения: какво е значението на човешкия опит концентриран в тази сфера? Откъде се взима чувството за преодоляване на времето и пребиваването в “крайния пункт”, което неизменно присъства в отношенията между мъжете и жените?

Това е невероятно дълбоката тайна. Източникът на всичко това, който формира интимната близост между мъжете и жените във физическия свят, в действителност отразява съществуването в Света на Бъдещето. Ние сме способни само на примитивно възприемане на това блаженство, което ни очаква в Света на Бъдещето. Да отбележим само, че то се състои в сближаване на очистената и възвишена душа с нейния Творец. Този невъобразим контакт ражда уникално чувство, по-точно поражда знание за постигане на крайната цел. Когато ние достигнем това състояние на единение с висшето и абсолютното ние нямаме накъде да ходим повече. Човешката душа не желае нищо по-добро и повече не се стреми към нищо. Тук на непостижимо високото ниво, времето и движението с истинска космическа сила се внедряват в безкрайно плътната сплав от душата и нейния Източник. Диференциацията преминава в Единство, а двойното става Една същност. Именно тука в най-първичния смисъл, се заражда животът.

Всеки опит в този свят е отражение на своя източник на нивото на висшето битие. Ако това висше битие представлява от само себе си пределно и вечно сливане на Твореца и човешката душа, то паралелното битие в този свят, което то създава трябва да е изключително мощно и екстатично.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар