// Вие четете...

Истината е в избора

Интимни отношения, развод и овдовяване.

„Всеки трябва да живее дълго, но никой не бива да бъде стар.“

Късната възраст е белязана от прекъсване на важни социални връзки в резултат на смърт на приятели, братя, сестри, родители и съпрузи. Разпадането на връзката чрез развод е рядко срещано сред настоящите кохорти от стари хора. Болшинството от разведените в тази група са направили това на млади години или в средна възраст, като много от тях след това са се оженили повторно. Изследвания, които използват административни данни от дву и три мерни анализи, показват, че развелите се на стари години в сравнение с останалите, които не са се развели, са в по-голям риск от смърт поради заболявания по различни причини: сърдечно – съдови болести, рак, самоубийства. Лонгитудинални изследвания показват, че до голяма степен тази разлика между двете групи е резултат на социална селекция, по- специално по-неблагоприятни здравни и лични характеристики на онези, които се развеждат, но не се женят повторно. Доколкото разводите в късна възраст стават все повече, изследователите ще продължават да изследват по-задълбочено начините, по които късните разводи влияят върху здравето и благосъстоянието.

Що се касае до вдовството като причина за прекъсване на интимната връзка, се счита, че то е тъжно събитие с тежки последици за останалите живи партньори. Старите, загубили своите съпрузи, губят своя основен ресурс за емоционална, инструментална и финансова подкрепа, заедно с разпадане на ежедневната рутина.

У нас относителният дял на хората на възраст 60 и повече години по данни на текущата статистика на НСИ за 2014 г. е 1 944 696 (или 33% от цялото население на страната). 72,2% от всички на тази възраст са жени. 42% от всички жени на тази възраст (60+) са вдовици (по данни на НОИ към 31 март 2015). А само 12.8% от мъжете навършили 60 и повече години от мъжкото население на тази възраст са вдовци.

Съотношението на овдовелите по пол е 4.5:1 в полза на жените, като този висок дисбаланс се запазва във всички възрасти над 60 г., особено сред „най-младите стари” (60-70 г.), където съотношението е близо 6:1, запазва високи стойности във възрастовите групи до 80 г. (5.1 пъти по-висок брой на вдовиците от вдовците) с тенденция към намаление до 3:1 при „най-старите стари” – над 80 г. възраст.

Ранните теории за стреса определят вдовството като много печално житейско събитие. Има аргументи, които доказват, че физическите и емоционалните последици на този факт варират широко в зависимост от пола и типа интимна връзка. Например, че мъжете е по-вероятно от жените да изпитват влошаване на физическото здраве, с повишен риск от смърт след като съпругите им умрат. И докато популярно мнение твърди, че вдовците „умират от разбито сърце”, житейският опит показва, че причина за това по-скоро е загубата на помощник и човек, който да ги обгрижва. Защото жените са тези, които обикновено се грижат за храненето на съпрузите, напомнят им да взимат лекарствата си, както и да спрат да пушат, пият и да живеят нездравословно. При вдовците има по-висок риск да починат през първите 6 месеца след смъртта на партньорката от инциденти, смърт, свързана с употребата на алкохол, рак на белия дроб и хронична исхемична болест на сърцето, а не от други болести, по-малко свързани с нездравословното поведение. Освен това за старите мъже жените, които губят, са основен или единствен източник на социална подкрепа и интеграция. И когато мъжът губи своята жена, той губи също важна връзка към своите социални мрежи и контакти. Обратно, по-близките емоционални социални отношения, характерни за жените, са важен ресурс, който им помага те да се адаптират след загубата на съпруга. Старите вдовици обикновено получават повече инструментална и емоционална подкрепа от своите деца, отколкото вдовците, поради по-близките отношения на майките с децата. Освен това жените имат повече и разнообразни контакти, в сравнение с мъжете. Това също им помага да се справят с житейската загуба.

Качеството на живот и благополучие на вдовците зависи от емоционалния климат на браковете в късна възраст. По-ранни публикации, в духа на психоаналитичната традиция свидетелстват, че пострадалите от тежката загуба хора, дори и с най-проблемни бракове, изпитват силна тъга. Това поддържа тезата, че дори за хората, които имат конфликтни бракове, би било трудно да се разделят с половинките си, дали защото са ядосани на болестта, или на факта, че са ги напуснали (изоставили) по този начин. Лонгитудинални изследвания, които наблюдават женени хора в момента на овдовяване показват, че загубата на щастливи партньорски взаимоотношения е най-тежко. Емоционалните последици от загубата на роля са проблематични и непредвидими в живота на когото й да било. А вдовството е особено тежко и загубата на партньора понякога не може да се преживее и забрави, особено когато семейните отношения са били щастливи.

Житейските истории на хората, които никога не са имали брак, не са били обект на изследвания на социалните отношения. Тази липса на внимание е резултат на факта, че само 4% от хората на 65 и повече години никога не са се женили. Затова изследователите, които използват извадкови изследвания, често нямат достатъчно случаи за наблюдение. Смъртността е един от малкото показатели, които се регистрират, защото данни за смъртността и семейния статус могат да се вземат от текущата статистика. Тези източници обаче отразяват само основни демографски индикатори, така че изследователите не могат да съдят за психологическите механизми посредством които има отражение върху здравето. Затова и много малко изследвания на стари хора, които никога не са имали партньори, дават картина за други ефекти върху качеството на живот. Според тези изследвания, старите жени, които никога не са встъпвали в брак се радват на душевно и физическо здраве, така както и семейните им връстници, както и онези, които в предишни периоди са били семейни. Тези примери отчасти са отражение на подбора, в който възрастните кохорти никога не встъпвали в брак жени, имат по-висок образователен статус, отколкото техните семейни и омъжени в миналото връстници и имат по-добро материално състояние от разведените или останалите вдовици. Освен това никога не встъпвалите в брак жени са се приспособили към този си статус във времето, като са приели други връзки, които предлагат социо – емоционална подкрепа и услуги (като приготвяне на храна например), за да задоволят свои потребности. В заключение, докато изследванията на здравето на никога не встъпвалите в брак са откъслечни, все пак има доказателства в подкрепа на това, че безбрачните жени са в по-добро здраве, макар това обикновено да отразява факторите на социалния подбор на изследваните лица, включително по-високото образователно равнище и икономически стандарт на несемейните жени в кохортите на старите хора.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар