// Вие четете...

Начини на манипулиране

„Интелектуална оргия“ под заслона на властта.

„Няма по-голям лъжец от онзи, който говори за себе си.“

Българската интелигенция, която участва активно в процеса на десталинизация през петдесетте и шестдесетте години на миналия век, продължава да поддържа климат на критична рефлексия спрямо системата през цялата комунистическа епоха. При това тя така и не поражда организации за вътрешна идеологическа съпротива срещу социализма, подобни на движенията от шестдесетте и седемдесетте в Централна Европа и Съветския съюз. През първите години на прехода това положение поражда същински комплекс за непълноценност и за вина, видим в множество изказвания на интелектуалци. Всъщност за разлика от „интелектуалеца“, който отразява ценностите на индивидуалната свобода и на западния индивидуализъм, „интелигенцията“ е групово понятие, което се появява тъкмо през сталинската епоха, за да опише „специфичен слой от населението, който създава съдържанието на езика на властта“. През 2004 г. българският социолог Андрей Райчев, който поради „успешното си пребоядисване“ вече няма комплекси от произхода си, свързан с бившата номенклатура, си позволява да констатира:

Ето защо е илюзия, че интелигенцията е най-жестоко пострадалият слой при социализма. Това не е истина. Илюзията иде оттам, че интелигенцията документира най-добре своето страдание, защото владее изразните средства… Към края на социализма този социален слой сериозно мисли себе си като гробокопач на социализма – до степен да се самоописва и изживява като „чужденец“ в подопечното си общество. Бидейки рожба и живителен извор на социализма, този слой тръгва да самоосъзнава себе си като автор на демократизация и ликвидатор на социализма. С това самосъзнание интелигенцията влиза във финалната сделка на системата. У нас тя се свежда до едно изречение: легитимация чрез противопоставяне.

Българското дисидентство се появява късно, през 1988 г., когато „перестройката“ на Горбачов вече е навлезнала в радикалната си фаза – „ерата на гласността“. Дисиденстното също е оспорван статут. Трудно е да се обясни внезапната поява през 1990 г. на един жлъчен антикомунистически дискурс, използван от голям брой интелектуалци, НПО и мозъчните тръстове, които не са съществували преди падането на Берлинската стена. Липсата на организирано дисидентство в началото на осемдесетте, както и връзките на тези, които са останали в историята като „признати дисиденти“ с партията и номенклатурата, прави терена на дискусията много двусмислен и неудобен.

В много от разговорите, събеседници подчертават връзките на лидерите на мозъчните тръстове със средите на дисидентската интелигенция, като едновременно с това подчертават факта, че става дума преди всичко за привилегировани среди на номенклатурата, а не за „истински дисиденти“. Периодът на прехода е период на трансформация на елитите, по време на който битките за легитимност, за икономическо и социално оцеляване на интелигенцията са решителни. Поради тази причина термини като дисидентство или номенклатура носят силен символичен, често конфликтен заряд, докато на практика тяхното разделяне е почти невъзможно.

Анкетата се ограничава с това да покаже връзките на някои членове на мозъчните тръстове с дисидентските среди в най-широкия смисъл на думата – от политическите организации до „полудисидентските“ университетски кръгове – с цел да се покажат социалният произход и пътищата, които по-късно мотивират дискурсите и практиките на мозъчните тръстове. Но в същото време да се уловят залозите на процеса на „създаване“ на гражданското общество, което се появява в края на осемдесетте години.

Дисидентските политически организации. В началото на 1988 г. се създават Независимото дружество за защита на правата на човека в България, което обаче не добива популярност, и Комитетът за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности и Независимият профсъюз „Подкрепа“. Техният основен недостатък е, че са създадени в провинцията, а не в столицата, където се концентрира целият политически и културен живот на страната.

Първата дисидентска организация се създава по повод на сериозен екологичен проблем – замърсяването на град Русе с хлор от румънски завод на другия бряг на Дунав. Той тревожи сериозно властта и мобилизира голяма част от българската интелигенция. Става дума за Обществения комитет за защита на град Русе, основан по време на премиерата на „Дишай“ – документален филм, показващ трагичните последици от замърсяването на града. Комитетът събира киноартисти като Петър Слабаков, представители на Съюза на българските художници (сред основателите срещаме името на Светлин Русев – художник, близък на управляващата върхушка), видни представители на спортните среди като Нешка Робева, известни журналисти като Соня Бакиш, изследователи и професори от Института по социология, Института по философия, Института по ядрена енергетика, от факултета по физика и т.н.

След създаването си Комитетът за Русе няма активна дейност, но неговите организатори създават други организации, които бележат кратката история на българското дисидентство – „Екогласност“, създадена през април 1989 г. от актьора Петър Слабаков, и Клубът в подкрепа на гласността и преустройството в България, основан през ноември 1988 г. в СУ „Климент Охридски“ от 81 интелектуалци, сред които бъдещият президент Желю Желев, автор на дисидентската книга „Фашизмът“.

Заради участието на Желю Желев и други личности, които бележат българската политика след 1989 г. като бъдещия вицепрезидент Блага Димитрова, „Клубът…“ символизира българското дисидентство, но също и основната му слабост – тясната му връзка с комунистическата партия. Клубът за гласност се обявява не срещу социализма, а за неговата реформа в духа на гласността, появила се с промените в СССР. Неговата реторика се основава на челната роля на българските интелектуалци, които, по примера на колегите си от Централна и Източна Европа, се представят като светска социална група от избрани лица, носители на политическа и морална мисия. Те се идентифицират с движенията на интелектуалците от Централна Европа от седемдесетте и осемдесетте, като „Харта 77“, и с идеологията за създаването на ново гражданско общество, основаващо се на съблюдаването на правата на човека.

Някои доклади на Министерството на вътрешните работи също говорят за близост между тези организации и централно европейските дисидентски движения. Те описват ситуацията в дисидентските асоциации от гледната точка на властта, която следи, но се опитва и да контролира, и да манипулира тяхната дейност. В доклад от 23 декември 1988 г. началникът на Шесто управление на дирекцията на Държавна сигурност генерал Мусаков отбелязва:

Ако вземем предвид широката подкрепа на западните пропагандни центрове, както и случилото се в другите социалистически страни, бихме могли да очакваме много скорошно мобилизиране на част от интелигенцията в алтернативно движение, което би имало за цел дискредитирането на държавната власт и нейната реформаторска линия, по подобие на движения като „Харта 77“ в Чехословакия или KOS-KOR в Полша.

Връзката с централно европейските дисидентски движения и с идеологията на гражданското общество и на правата на човека заема важно място в реториката на българското дисидентство, а също и в реториката на не правителствения сектор и на мозъчните тръстове след 1989 г. Оттам тръгва логиката на непрекъснатото сравняване на България със страните от Централна Европа, която след това се обяснява със закъснението в процесите на демократизирането, приватизацията и европейската интеграция на страната чрез изоставането, наследено от седемдесетте години на миналия век, а дори и отпреди това, от ХIХ в. Това позволява на Централна Европа да създаде същинско гражданско общество, за разлика от Балканите.

Друга важна връзка, която пресича времето и свързва дисидентските движения от 1988–1989 г, с бъдещия не правителствен сектор, включително и с мозъчните тръстове, е подкрепата, която интелектуалците – дисиденти получават от страна на „западните пропагандни центрове“, споменати по-горе от генерал Мусаков. Става дума за подкрепата от западните правителства посредством тайните им служби, както и посредством западните радиостанции и преса.

След 1989 г. тази подкрепа се преобразува и придобива легитимната форма на международна помощ, давана от американски и европейски филантропски фондации, както и от различни западни международни организации. В същото време тя продължава да бъде тълкувана от някои като „външна манипулация“ или „чужд заговор“, който използва мозъчните тръстове като пропагандни агенти.

В бележка, отнасяща се до подготовката на посещението на френския президент Франсоа Митеран в България през януари 1989 г., Георги Танев пише: „Спекулирайки с целите на гласността и на перестройката, различни делегации и представители на национални, международни, правителствени и не правителствени организации зачестиха посещенията си в нашата страна, придружени с молби за информации относно въпроса за „правата на човека“ и за „гражданските свободи“…

Членовете на дисидентските организации търсят също и подкрепата на международните организации и на западните медии, за да засилят легитимността си вътре в страната и за да се предпазят от режима, на който по този начин би му било по-трудно да предприеме репресивни мерки срещу тях. Те дават интервюта пред пропагандни радиостанции, които имат емисии на български език от времето на Студената война, като например „Дойче Веле“ и „Свободна Европа“, а и също и пред вестници като „Льо Монд“ и „Либерасион“. Членовете на дисидентските организации поддържат кореспонденция и са канени на някои форуми на международни организации за правата на човека като „Helzinki Watch“ във Виена, което им позволява да заплашват властта – и да преговарят с нея – поради възможността да предизвикват международни скандали.

В един от тези доклади генерал Мусаков цитира изказването на Деян Кюранов, член на Клуба за гласност и преустройство, който по-късно става член на мозъчния тръст ЦЛС, относно тактиката на организацията по отношение на външната помощ: „Според Деян Кюранов най-важната дейност на Клуба е „външната атака“. Според него клубът е политическа, а не бюрократична организация, която има свободата да избира сама (а не в съгласие с правителството) политическите си приятели и сътрудниците си (той има предвид чуждестранните радиостанции)“. Връзките с радиостанциите от времето на Студената война могат да бъдат открити и в мозъчния тръст ЦИД, който след 1989 г. приема и развива на български език серия от чуждестранни радиостанции, сред които и „Гласът на Америка“ в Европа. Агенция Ройтерс, която дава началния капитал на вестник „Капитал“, близък до българските мозъчните тръстове, също играе интересна роля през периода непосредствено преди и след 1989 г.

И най-накрая, връзката между дисидентските организации и бъдещия не правителствен и сектора на мозъчните тръстове, може да бъде установена също и с помощта на темите, които се появяват още преди 1989 г. и които определят основните насоки на бъдещите им проекти. Клубът за гласност и преустройство основава шест секции за размишление: 1) човешки права и граждански свободи; 2) екология; 3) състояние на икономиката (нуждата от бъдещи реформи); 4) демографски проблеми (занимаваща се предимно с проблемите на турското малцинство в България; 5) проблемите на българската история (изпреварват се проектите за пренаписване на националните истории на Балканите; 6) проблемите на българската култура. Тук бихме могли да привидим един вид ембрион на работната програма на бъдещ български мозъчен тръст.

Наследственността на темите е свързана с наследственост и на кадрите, която всъщност е най-интересна за етнографското проучване. С нейна помощ то би могло да установи връзките между дисидентското движение на интелигенцията през 1988–1989 г. и средата на експертите на мозъчните тръстове от деветдесетте години. Сравняването на някои писмени източници, които изучават процесите на прехода, помагат да се установят част от директните връзки (членове на мозъчните тръстове, които участват директно в дисидентските организации), а също и недиректните връзки (свързващи някои лидери на мозъчните тръстове с лица, участвали в дисидентските движения).

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар